Реших тука като горд татко, чиято рожба от 3 дни кара колело без помощни колелца:^::^::^:, да се похваля, тъй да се каже, а и да споделя един много лесен, безболезнен и практически изпитан начин дете да се научи да кара колело.
Необходими такъми:
1.Колело (не смея нищо да препоръчам, оправяте се някак си според бюджета)
2.Помощни колелца
3.Дете (и по тая точка отказвам съдействие)
Предварителен етап: Изкормвате от колелото всякакви калници, багажници, дрънкулки и т.н. Оставя се само необходимото за каране. Така колелото обикновено олеква наполовина и младежта се приучава, че каквото не помага – пречи! Аз лично не си представям, че някога ще позволя на дъщеря ми да кара в дъжд, та да и трябват калници, или да носи багаж на колелото, или да кара вечер, че да и трябват светлоотразители... Всъщност, и да не ги махнете, те сами ще изпопадат.
Първи етап: Научавате детето да кара с помощни колелца и ниска седалка – тривиално!
Втори етап: Тайно и полека вдигате седалката (а не колалцата, както повечето правят), докато се получи нормална поза за каране, т.е. детето да не може да стъпва, като е седнало, а при въртене на педалите краката почти да се изпъват. Това е малко кофти, защото детето и без да знае, че по-лесно се кара при нисък център на тежестта, усеща, че и най-малкото накланяне може да доведе до падане и на колелцата не може напълно да се разчита. Пък и като се опита да мине по нещо неравно, напр. да слезе от бордюр, помощните колелца обикновено закачат бордюра и обръщат колелото. В тези моменти обяснявате, че ако сега тия колелца ги нямаше много по-лесно е щяло да се получи и като потвърждение правите дразнеща демонстрация. Моментът назрява........ И:
Трети етап: в един хубав слънчев ден сваляте седалката докрай и махате колелцата! Гарантирам, че маскимум след 20-30м тичане и придържане, дребосъчето с голямо учудване ще установи, че кара само! Ще установи също, че някак си вече пак може да стъпва, докато е седнало на седалката и страхът просто изчезва.
Важно: Цялата процедура ТРЯБВА да става с каска, наколенки, налакътници и някакви ръкавици, няма нужда да казвам защо!
Последици: Следва такава превъзбуда от постигнатия успех, че поне една вечер новото MTB-попълнение бълнува за колела. Аз получих и следната оферта: “Тате, сега като мога да карам без малките колелца, хайде утре да ходим в планината, където ти караш!”. Е, как да откаже човек! Само че не ходихме в планината, а на гребната база, но на собствен ход до там и обратно. Изумих се какви сили дава мерака: три дни след първото самостоятелно каране, дъщеря ми навъртя за 3 часа 15 километра и се научи да слиза от бордюри без да пада! Сега се чудя каква е минималната приемлива възраст един дребосък да се качи на 26” колело, да се учи да регулира главини, да лепи гуми;)....
Иде новото поколение, ейййй! Остаряваме:V::V::V::(:(:(!