10- 11 Юни Балканско каране

[RedHawk]

Това актуална снимка ли е?
Пък разбрах че валяло и сняг.

[Redhat]

Връх Ботев - средно 308 мъгливи дни в годината...

Късмет!

[lacho_m]

До всички шопиянци

Моля, който ще взима участие в мероприятието по водно колоездене да ми се обади на ICQ:44238194 или на PM до 5 часа днес, като ми каже колко души ще води, разполага ли с кола и колко водни колелета ще може да покатери на нея.

За останалите (дето решат в последния момент да идват), срещата е утре в 10 часа сутринта на Калофер в центъра. Ако някой ще закъснява (но не повече от 11 часа) да се обади на 0898415603 за да предупреди да го изчакаме.

И не забравяйте шнорхелите...

[4getcredo]

Да допълня малко актуална информация:
От София ще тръгнем 9 човека за момента с три коли. За съжаление вече места по колите няма. Алтернативният вариант за транспорт е бързият влак, който тръгва в 07:40 от Централна гара. Пристига в Калофер около 10:30 ч.
И нека времето бъде с нас!

[cholla]

Bobi човеко! И аз съм в играта, щом има и др луди брадърс .Мойте хора засега са още пас, но Аз съм с Вас! Ще гледам да съм по обед в центъра на с.Тъжа и да се надявам че ще ви догоня.
Айде засега!

[stan4o]

aide cholla 6te te 4akame 4e samo ti mai 6te si ot iujna Balgariq - kasmet:beer:

[Bobi]

[quote="cholla"]

Bobi човеко! И аз съм в играта, щом има и др луди брадърс .Мойте хора засега са още пас, но Аз съм с Вас! Ще гледам да съм по обед в центъра на с.Тъжа и да се надявам че ще ви догоня.
Айде засега!
[/quote]

Супер ще те чакаме там,дано времето е с нас:crazy:?????????!!!!!!!!!!?????????:hbang2:

[kibikoff]

[img]http://img85.imageshack.us/img85/550/p610000110du.jpg[/img]

:nuts::nuts:

[did]

Качили са го, валяло ги е, оженили са го!

Бравос и наздраве!

[lechuga]

[img]http://mtb-bg.com/album/lechuga/Botev.jpg[/img]

[TOYAGA]

:usclap::usclap:

[SPA]

Следвай охлюва [url=http://store1.data.bg/spasoft/Stara%20Planina%20-%20Tuja%20-%20Botev%20-%2010-11.06.2006/index.html]:slug:[/url]

[kibikoff]

следвай шнорхела [url=http://bikedir.com/usr/did/kibikoff%2Dtyja2006/]:snorkel:[/url]

[did]

SPA, нещо много светиш бре! да не ти е порастнал ореол? Или тва е ергенска аура?

[img]http://bikedir.com/usr/did/kibikoff%2Dtyja2006/images/p6100073.jpg[/img]

[SPA]

[quote="did"]

SPA, нещо много светиш бре! да не ти е порастнал ореол? Или тва е ергенска аура?

[img]http://bikedir.com/usr/did/kibikoff%2Dtyja2006/images/p6100073.jp[/img]
[/quote]

не съ ебавай с Бай СПЪ, че да не дойде у немско ей...:D:D

[zero knowledge]

шшшшт, тиху!

[img]http://store1.data.bg/spasoft/Stara%20Planina%20-%20Tuja%20-%20Botev%20-%2010-11.06.2006/images/img_1252.jpg[/img]

[did]

и ся кво?

ходихте, върнахте се, а никой нищо не ще да разказва. Толкова ли сте скапани от драпането?

ако никой нищо не разкаже до 24 часа, ще изтрия снимките на kibikoff от bikedir.com!!!

[SPA]

[quote="did"]

...
ако никой нищо не разкаже до 24 часа, ще изтрия снимките на kibikoff от bikedir.com!!!
[/quote]

Слънце -> Слънце -> Дъжд -> Градушка -> Облаци -> Дъжда -> Облаци -> Слънце -> Ядене -> Спане -> Слънце -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Вятър -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Облачно -> Суграшица -> Ядене (2379) -> Дъжд -> Градушка -> Облачно -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Облачно -> Слънце

[did]

[quote="SPA"]

[quote="did"]

...
ако никой нищо не разкаже до 24 часа, ще изтрия снимките на kibikoff от bikedir.com!!!
[/quote]

Слънце -> Слънце -> Дъжд -> Градушка -> Облаци -> Дъжда -> Облаци -> Слънце -> Ядене -> Спане -> Слънце -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Вятър -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Облачно -> Суграшица -> Ядене (2379) -> Дъжд -> Градушка -> Облачно -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Облачно -> Слънце
[/quote]

абе аз имах предвид разказ, пикантерии, там за партито, ергените...

не ми пробутвай метеорологични прогнози със задна дата.

[Persenk]

[quote="did"]

SPA, нещо много светиш бре!
[/quote]


Така става,като използваш Colgate Herbal в промишлени количества

[lacho_m]

[quote="did"]

[quote="SPA"]

[quote="did"]

...
ако никой нищо не разкаже до 24 часа, ще изтрия снимките на kibikoff от bikedir.com!!!
[/quote]

Слънце -> Слънце -> Дъжд -> Градушка -> Облаци -> Дъжда -> Облаци -> Слънце -> Ядене -> Спане -> Слънце -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Вятър -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Облачно -> Суграшица -> Ядене (2379) -> Дъжд -> Градушка -> Облачно -> Слънце -> Облачно -> Мъгла -> Облачно -> Слънце
[/quote]

абе аз имах предвид разказ, пикантерии, там за партито, ергените...

не ми пробутвай метеорологични прогнози със задна дата.
[/quote]

Първа бира -> втора бира -> вали, затова трета бира -> вали, по пътя за хижата няма кръчми -> първа ракия -> втора ракия -> трета... помним ли какво вече -> четвърта, ех този kibikoff иска да ни натрови с това пиене -> спане... на масата -> спане... в легло май -> сутрин, слънце... в главата мътни мисли се прескачат... май ще трябва да драпаме към върха... по дяволите -> нито една кръчма по пътя, само заслони и много бутане -> работата отива на зле, тегаво е без бира->върха се видя... далеч е -> появи се сняг -> връх Ботев, има само чай дори и коняк липсва -> навън вали нещо като градушка, почва и да пригърмява -> спускане... зимата се върна с пълна сила -> качване... една мълния падна върху билото над мен, панически реших да се спася като се пусна наобратно -> заслон, мокро, все така без бира -> слънце... бързаме да пуснем преди да се е изпарила бирата в Калофер -> шкембе и бира, най сетне... само дето аз съм шофьор... кофти
Шибан връх!!!!!


Edit: Стриптизьорките не дойдоха щото горе нямало мъже, само ЛУКОВИ глави

[Bobi]

Беше мн яко,някои бутаха други караха и така чак до върха,но предишният ден-дъжд,дъжд и пак дъжд от х.Русалка почти до х.Тъжа,а на 100 метра преди х.Тъжа стръмна пътека(носене):banghead:,там не така приятният студен дъжд премина в изключително по-неприятна градушка:boggled:
А през нощта леглата така скърцаха,че съжалих,че се отказах от палатката и си я оставих в къщи.
И да се върнем на заветният връх,от където започна спускането(по сняг,докато в лицето те бие градушка)но после изгря слънце и...гаааааааааааааз:bouncy::crazy::hbang2:
докато спирачките не прегряха(всякакви хидравлични)под тежеста на раниците,ръцете и краката изморени от пътя на горе омекваха едва удържащи летящите твърдаци надоло по склона(не по пътя разбирасе):lolup::angel2:
И все пак стигнахме Калофер,където чакаха колите,които трябваше да натоварим и откараме до София:bigmout::boggled::censored::(!:

[NovemberCharlie]

[quote="Bobi"]
А през нощта леглата така скърцаха,че съжалих,че се отказах от палатката и си я оставих в къщи.
[/quote]

Хммм! Нали сте били ергени бе?:lol:

[did]

[quote="lacho_m"]

Първа бира -> втора бира -> ...[/quote]

така по-става. няма да трия нищо.

[SPA]

Всичко започна когато Кибикоф пусна темата. Веднага подех идеията - макар да не съм карал 8-10 месеца и да не се бях качвал на колело ot 4 месеца. След кратък спор в къщи беше решено - заминавам. Ако не мога да карам ще бутам. И понеже знаех какво ни очаква и каква е прогнозата почнах да се организирам. Едвам събрах багажа в мойта малка раница - която така и не олекна до края.

За съжаление се оказа, че само аз съм навитак от Пловдив. Всички останли си имаха оправдание, кой сериозно кой не . Събота ставам рано, зареждам ГАЗ и хоп към калофер. По пътя Жоро ме известява, че вече е на позиция и чака. Пристигам в Калофер навреме. С Жоро решаваме да уплътним времето и правим малко културен туризам - музея на Ботев - печат на книжката и хоп пак на площада. Ей го на приситга групата от София - първа изненада жена. Викам си аз "хайде и стриптизиорката дойде", но уви оказа се, че хубавото девойче е вече заангажирана. ... Хайде здраве да е.... . Събрахме се направихме си една задружна снимка и хоп на конете към с. Тъжа. В това време слънцето пече ли пече. Разбира се аз като отговорник за последния :D:D се мъкна най отзад.

Пристигам в с.Тъжа. А наште момчета вече пият бира. Там ни чакаше и Иван от Ст.Загора. Порадвах ме се още малко на селото и няколкото кончета легнали в тревата и потегляме нагоре. Тепърва почват мъките. Каменист път и приятен наклон. Аз вече започвам да сдавам багажа - пък още не сме го почнали като хората. Иван даде идеята да не драпаме нагоре по пътя, а да бутаме по пътека. Спестявало се много. Аз с удоволствие се съгласих - поне това мога да правя . Тръгнахме по нея. Обяснява ни се как ще ги стигнем всички и задминем дори. В интерес на истината бутането е приятно - красива природа. Излизаме ние горе и какво да разберем, не само не сме ги стигнали ами и сме назад от повечето. Иван започна - брех много карат тез момчета. Ние с Жоро не пропускаме да сюрнем за краткоста на пътеката. По някое време тръгнаме да краме по пътя. Взе да се стъмва, почна да ръми. Зад нас ощ двама се катериха. Набързо една стрелка от клонки за да не объркат пътя и потягляме. Знаем, че хиажа Русалка е някаде зад завоя и сме сравнително спокойни. Пристигаме там тамън когато дъжда се засили. Пред хижата гледаме 3-ма пича пият ракийка, ядат луканка и се кефят на гледката. Брех какъв рахат. Идеално време и ние да хапнем, пийнем ... дъжада се усили... мина в градушка - ще речеш май до тук бяхме. За наша радост след 30-40мин спира. Опаковаме се набързо и напускаме Русалка.

На километър от там изненада - мъничко червеничко колоездач от пътя откланя. С Владо спираме за по една две ягодки. Последни сме - знам си аз мястото ей. За съжаление отгоре пак тъмно. Нещо се обажда бум... викаш си дай по-бързо, че лошо иначе. Опаковаш се леко и потегляш. Почва да вали. ...Вали ... Засилва се. Доопаковаш се. (тук искам да вметна ако някога ходите в Стара планиан винаги си носете чадър за раниците - спасява положението със сухите дрехи). Яко дъжд, а ти въртиш ли въртиш. Както казва някои колеги на сухо от 3000км - Пляс, пляс педалите... Не смеш да спреш. По едно време гелдаме колело ... на Кибикоф (Жоро). Ама него никакъв го няма. Чувам аз отогоре - тук съм. Гледам скрил се под една скала 20 метра нагоре. Кво диришш, а той много хубаво място - СУХО. И так събрали се тримата с Владо и Жоро потегляме. натаък. Очаква ни Бабското пръскало. Владо много му се ходише да го види, доакто ние с Жоро вече виждали го и мокри не бяхме много ентусиасти. В крайна сметка се отказахме - много мокър камънак - не му е времето сега. Продължаваме да караме напред към х.Тъжа, с надежда дъжда да спре, та поне Кадемлиското пръскало да видим като хората. Миналата година дъжда ни попречи да му се насладим достатъчно. За наш късмет дъжда сприра нкъде на разклона за х.Триглав. Някой ден трябва да минем да я видим какво представлява, но няма да е днеска. Не след дълго стигаме и до Кадемсликото пръскало. Кеф голям. Дебит като на Софийска вода. Времето е супер за снимки. лошото, е че сме мокри. Следва 10 мин престой здраво и позиране. Постепено взехме да се чувстваме все едно бяхме влезнали в хладилник. Решихме да не се бавим повече и да потгляме за да се сгрем. И так бавничко къде бутайки къде карайки продължаваме. Отляво се появи реката. Едни красиви леки завои. Как да не ги снима човек. Тамън се зарадвах и казах стой ще снимам и от от тревата изкочи една сърничка и се шмугна в гората. Направо съжалих че не бях извадил още апарата. И тримата обаче си отанахме очаровани от гледката на сърничка как прескочи реката.

Много скоро стигнахме и долината. Там естествено река. Ние обяснаваме на Владо как трябва на следваме вдясно от реката, а той разбрал-недоразбрал реши, че ще я цопа с колелото. В нас с Жоро веднага се пробуди папарашката жилка. Извадихме апаратите и чакаме да падне. Не можа. Жалко, нищо има още един брод. Там пак не но можа. Карай догодина.... Остана само бутането пред хижата. 10м бутане 20 сек почивка и така 10 мин. Избутваме го. Спокойствие - най-накрая сме там.
Влизаме в хижата, а там няма къде игла да хвърлиш. Шум, ядене, пиене, мачове... лудница. Неможе да видиш нищо от висящи дрехи. С две думи дядовата ръкавичка. Нас с Жоро ни настаняват в президенският апартамен. Разхвърляме багажа и бегом един по един в банята. Ей това му обичам на тази хижа - идваш като прасе и топлата вода те чака. Аз вече се точа за фасулчето, но уви всичко беше опоскано. Малко разочарование, добре че този път си нося достатъчно храна (или поне такак мисля).

Нашти момчета дошли по-рано вече кльопат здраво, жулят бири и се надлъгват кой се бил намокрил повече. Включваме се ние двамта с Жоро. Тамън почвам да ръфам и отсреща почват. Статива къде ти е? А аз "мамка му дадох на един приятел и той не ми го върна". Те пак: "къде ти е статива...", а аз пак "дадох..." и те, не бре ето го. Аз нямам думи. Млъкнах. Не мога си намеря място. Момчета ми бяха приготвили подарък - статив. Останъх потресено щастлив от този жест. Много ви благодяря на всики. Кибикоф извади една ракийка, още някой извади друга и почнахме да празнуваме . В това време колега Лъчо попадна на Англичани. Та решиха заедно с Митака (4геткредо) да си поупражняват езика. Та се почна едно надлъгаване кой какво ял, пил и т.н. Раздава се англиски хумор. Смеят се, а аз понеже не разбирам си мълча. Раздумката върви, в това време и телевизора предава мачове, в хижата е топло, а хората един по един си лягат. Разбира се ние остава последни. Един по един окапваме. Лъчо по едно време даже заспа на маста. Иван и Петър решиха да спят на палатка отвън. Браво. Аз не бих... И така скапан от каането/бутането и с 6 часа сън преди това се запътих към нашия апартамент. Оказа се че парно нямаме и трябваше да спим с по 3 одеала на 10 градуса. Е и това се преживява, даже по лесно отколкото мислиш. Утре ни чака тежък ден. Заспивам бързо. Няма въртене няма кумене. Разбрахме се на сутринта комисията да ни събуди, ако реши да се ходи на ботев.
Уви никой не ни събуди. Сам си станах. След мен и Жоро. Излиза вънка гледа и вика няма да го бъде. Няма да се ходи. Много духа, облаци ... А аз мисля "жалко", обаче тайно се надявам да с опрапви времето. Лека полека всички ставаме, закусваме, оправяме багажа. Реши се да направим като миналта година тръгваме пък на разклона ще видим. Правим един сбор пред хижата. Строявам ги всички, опъвам новият статив и гордо правя снимка на групата. Потегляме. Качваме се на едно връхче до нас. Последна снимка на цялата група и се разделяме с Жоро и Пешо. Решават, че няма да се кара до Ботев и че нямат време за това. Все пак ги чака въртене до Севлиево и Габрово. Жалко не ми се разделяше още с добрата компания. но какво да се прави. Пожелаваме си добър път и потегляме.

Пак се почва бутане. Боби обачи не търпи. Пали двигателя, закача прителката отзад и дим да го няма. По едно време го съзирам на отсрещниия хълм и си викам "баси и машината". А пред мен пак бутане... Изоставам от групата. Е правя по някоя снимка на района и си викам поне снимки да има от мен, като не ставам за каране. Така лека полека и след 1:30 минути се събираме всички на раклона за Ботев. Викам си "сега ще има да ги убеждавам да ходим натам..., е че имам сили, ама съм твърдо убеден че ми се ходи". За моя изненада няма кой да убеждавам. Всички са за Ботев. Тука е време да се разделим с Иван, той заедно с девойката потеглят надолу. Оставаме 9 човека. Половината тръгват да въртят по пътя, а другата потегляме с пълна газ да бутаме по 30-40 градусовия наклон на зимната пътека. Ей толкоз зор съм виждал само на Парааллена вселена. Бутнеш, спреш, бутнеш, спреш и така 1 час. А висотомера се върти ли върти. За нула време бутане и качихме 300-400 метра. Виакм ей това в. Не остане още много за казване до Ботев. Още 300 метра нагоре и сме там. Само, че не се вижда никакъв Ботев. Една мъгал и това е. Събираме се пак на пътя. Аз оставам доволен като разбрах, че тези дето са въртяли са дошли след бутащите. Значи съм спестил доста мъки. Пак потегляме нагоре. Този път се върти. разбира се изоставам последен. Знам си мястото аз. Тука Стара планиана почва да си показва характера. Ту мъгла, ту вятър, ту слънце. Къде ти гьол, къде ти снежна преспа.

Та идва поредния завой на пътя, мъглата се раздвижма малко и хоп един голям хълм. А не него стърчи нещо. Осъзнаваш, че това е Ботев. Става ти едно такова топло и приятно. Види му се края. Аз веднага вадя апарата да снимам, докато има малка дупка в облаците. Мина 100 метра още по-добра гелдка, хайде пак спирай да снимаш. И така 4-5 пъти докато пак не се скри всичко горе в мъглата. Постепено осъзнавам, че явно има още доста. Висотомера показва че остават още 300 метра. Явно ме чака доста бутане. А в това време пътя леко надолу. Дано свърши скоро - надолото де. Стигам един заслон. Пред мен стръмен хълм. нашти момчета пъплят нагоре като мравки. Мале какво ме чака... пак бутане. Добре, че като не мога да карам мога да бутам. Тръгва се. бързо разбирам, че даже и с бутане бавно ще е. Пътя се вие един такъв на ГОООЛЕМИ серпентини, а зимната пътека цепи направо. Няма какво да му мисля и се почва пак едно буатне, почика, бутане почивка. Вече съм изгубил другите от поглед. Само Владо бута и той бавно в далчевината пред мен. Почва да вали. Леко. Минава в суграшица. На мен не ми пука. Пред мен е пътя и една цел да го избутам. Най-накря стигам върха. Тук много сгради бре. Да се чудеш къде са се скрили момчетата. Намирам колелта спрени пред една дървена сграда. Тръгавам по стълбите. Хоп на първия етаж заключено, хоп на втория пак. Най-накря съм горе. Топло. Гледам ги всички седят щастливи и нагъват. Сядам и аз. Пия топъл чай, дъвча и си викам. Един час не мърдам. А в това време метереолога: побързайте, че буря идва. Хайде ставай набързо. Опаковай се за потгляне. Сменям колчето, слагам корите. Разбира се прява се малко снимки за архива, че сме били там и бързо всеки потгля надолу. Тук време да вметна колко съм забутан. Да стигна върха да нося книжката с мен, а да забравя да си сложа печат. УЖАС. В това време почва да вали. Минава в суграшица. Става градушка. Почва да гърми. А ти се намираш на пътя надолу. Не виждаш нищо. Зърната те бият в лицето, а пред теб една цел: надолу по-далеч от този ад. Пътя навръщане станал бял - 3 см лед/сняг. Стигам най-сетне долу до заслона. В това време 3-4 ма се връщат да се скрият в него.

Приютяваме се. Чакаме да отмине бурята. Вънка вали здраво, а Лъчо ни врънка да палим печката. На нас не ни се занимава. На никой не му се иска да седи тука повече отколкото трябва. За наш късмет всико отминава бърво. Един по един потегляме надолу. Надолу ли казах.. извинете пак ни чака леко качване нагоре. Аз с ниска седлка не мога и 5 метра да врътна. Пак почвам да бутам. С мен остава Владо. Правим си компания. Отдясно Бръх Ботев се отркива побелял. Страшно е красиво. Не ти се иска да тръгваш. Бавим се да се порадваме на гелдаката да щракнем някоя друга снимка и лека полека пъплим нагоре. Последен завой и Ботев се скрива пак покрит в мъгла и облаци. Ех този Ботев. Постепено наклона става надолу. Слагам каската, свалям седалката и потегляме. Пак мъгла. Добре че поне не въртим вече. Чака ни спускане. И не ни разочарова. Началото е път 3-7км. Караш надолу и се кефиш. Където можеш спетяваш и караш през тревата, туфите или там каквото има. От време на време спираме за по някоя снимка. Усещам се как вече силите ми са на свършване, а надолу ни чака още бая спускане. Напрягаш се и потегляш. Стиганхме няй сетне и до зимната пътека. Потегламе по нея. Там камани колкото стеш. Владо си играе и гледа да кара по встрани от нея да си прави ФР колкто може. Аз се приеснявам за него, че е без каска. Постепено разбирам, че доста добре се справя. Вече не го мисля. Показва умения за каране по сняг. Сурка си се по тревата както си иска. Аз разбира се, съм като на тръни. Все пак сватба ме чака. С последни сили додрапваме до Паниците. От там полека лека и до центъра на Калофер. Наште хора хапват здраво и пийват по биричка за разтуха, а аз се чувствам спокоен. Слезнал съм жив и здрав. В същото време лека празнота. Свърщи.

Подреждаме колелетата по колите. Правим една последна снимка за сбогом. Ех ама хубав статив. Благодарим си за изживяното, пожелаваме си висчко най-добре и всеки от където дошъл.

Прибирам се вкъщи. Жената е щастлива, че съм се прибвал жив и здрав. Оправям с багажа, следва бяня и здрава вечеря. Събирам сетни сили и успявам да кача всички снимки в интернет.

Заспивам сладко.

п.с. Сигурно има още много за разказване, сигурно може да се опише по-мнго по-добър начин, но това е от видяното от мен. Дано ви е било приятно.
п.с.2 сори за изядените букви и правописните грешки ама работата ме гони

[kagami]

хехе, много готин разказ

[did]

тоз ферман к'во означава?

може би още снимки ли ще искате да качвам?

или протестираш на висок глас, че е нямало стриптизьорки?

... или просто държеше най-накрая в прав текст да се похвалиш, че ще се жениш и да си разкажеш за ергенското парти?

[SPA]

[quote="did"]

тоз ферман к'во означава?

може би още снимки ли ще искате да качвам?

или протестираш на висок глас, че е нямало стриптизьорки?

... или просто държеше най-накрая в прав текст да се похвалиш, че ще се жениш и да си разкажеш за ергенското парти?
[/quote]

Няма цел. Има само думи. Остават само спомени и снимки. Пък живота си тече.

[kagami]

[quote="lacho_m"]


Първа бира -> втора бира -> вали, затова трета бира -> вали, по пътя за хижата няма кръчми -> първа ракия -> втора ракия -> трета... помним ли какво вече -> четвърта, ех този kibikoff иска да ни натрови с това пиене -> спане... на масата -> спане... в легло май -> сутрин, слънце... в главата мътни мисли се прескачат... май ще трябва да драпаме към върха... по дяволите -> нито една кръчма по пътя, само заслони и много бутане -> работата отива на зле, тегаво е без бира->върха се видя... далеч е -> появи се сняг -> връх Ботев, има само чай дори и коняк липсва -> навън вали нещо като градушка, почва и да пригърмява -> спускане... зимата се върна с пълна сила -> качване... една мълния падна върху билото над мен, панически реших да се спася като се пусна наобратно -> заслон, мокро, все така без бира -> слънце... бързаме да пуснем преди да се е изпарила бирата в Калофер -> шкембе и бира, най сетне... само дето аз съм шофьор... кофти
Шибан връх!!!!!


Edit: Стриптизьорките не дойдоха щото горе нямало мъже, само ЛУКОВИ глави
[/quote]


:rofl::rofl::rofl:

[RedHawk]

След подробното и изчерпателно описание на SPA
няма какво да се каже, но така и така и аз
съм нахвърлял нещо :

В петъка като разбрах че ще се ходи и гледам слънчево време. Викам си
ако може да задържи и до събота на обяд поне така. Да ама не - надигам
се сутринта в събота и гледам мрачно ама поне не валеше още. Довлякох
си телесата до мястото за среща. Събрахме се натоварихме багажа и себе
си по колите и потеглихме. Пътуваме а времето мрачно /това за София
става въпрос/, обаче ние нали отиваме да покараме из планината и
отвътре ни е слънчево. Имаше и мъгла, но като се качихме малко по-
нависоко и се изясни. Огря ни едно слънце - даже и жега стана. След
това се изсипахме в Калофер. Събрахме си колелата в приличен вид. Все
се надявах, че след като си сглобя колелото ще останат части за още
едно ама то пък всичко си дойде на място. Пиене, едене, бири и после
въртене по асфалта към с.Тъжа. Добрахме се и дотам. Пиене, едене, бири
и др. благинки. Понавъртяхме оборот на някакво заведение. После се
почна същинската част. Слънцето си пече отгоре ние отдолу си въртиме
по някакъв черен път. Ние въртиме ама той пътя не ще да свършва. Хубав
път - без коловози и се вие нагоре из чукарите. Едни въртят по пътя
други бутат по пряка пътека и накрая всички в хижа Русалка.Там вече
времето реши, че достатъчно ни е разглезило и реши малко да ни се
поскара. Дъжд после град ама ние в хижата и не ни пука. Пиене, едене,
бири/това с бирите без мен/, а навънка малко по малко притихват нещата.
Потеглихме за х. Тъжа. За малко беше спокойствието - по едно време
заблъска стабилен дъжд. Следва опаковане - бях си взел един дъждобран
от детството - те таков дзвер нема - и да е имало мечки наблизо требе
да са запалили джапанките. Къси панталони, гуменки, нестандартен
дъждобран, краката подгизнали, дъжда те бие в лицето - идеалните условия
да удариш яко въртене за да се добереш по бързо до хижата. Малко преди
двете рекички дъжда почти спря. А сега да видим мокър от вода бяга ли.
Право напред и през двете рекички. Оцеляхме и след това. Избутахме и
стръмната пътечка до хижата и ето ни най-после при крайната цел за този
ден. По пътя бяхме минали и покрай водопади ама при толкова вода не се
спирахме за дълго там/ е друг път /.
х. Тъжа - мокри туристи и мокри колоездачи накуп - пълна идилия. Печката
едвам смогваше на всичкото мокро около нея. Това чорап, това якета, това
обувки, раници, тениски, каски, ръкавици. Къде по въжета, къде по
закачалки, столове, под, прозорци. Абе като в магазин за планинска/и не
само/ екипировка ама малко по разхвърляно така. И на целия този фон
най-ярко се открояваха чорапите и обувките - внасяха някаква опияняваща
атмосфера и загадъчност. Пиене, едене, бири/ама бая - а аз само на една
си висях та малко ме посмъмриха/.Спане и после ставане и се започва пак.
Долу започва издирване на покъщнина - обувки, дрехи, чорапи и др. вещи.
Закуска без бира/то тя май привърши/, смазване на вериги и подготвяне на
колелата за ден втори.
Потеглихме и от хижата за върха. Някои с въртене, други с въртене и
бутане/аз бях от вторите/ се добрахме до подножието на върха. Там пак
същото като по горе и се изкачихме. На отиване до там слънцето беше с
нас ама горе вече ни обърна гръб. Ударихме по един/и повече/ чай и
унищожихме още една сериозна част от запасите си с храна. Дойде време
и да се спускаме надолу. Пак се опаковах подобаващо с остатъците от
детското ми дъждобранче и се получи нещо силно фотогенично с уговорката,
че става дума за "нещо". Добре че нямаше високопланински твари наблизо,
защото щях да им докарам нервна криза. Ха сега кой не се е екипирал
добре - тръгнах надолу с късите панталони. Спускаш се а ледените топчета
те бият в лицето и по откритите части. По едно време все пак се
измъкнахме читави оттам и времето стана по-добро. Добре ама дойдоха и
стръмните склонове. Много камъни, много нещо. Сега разбрах и какво не
е трябвало да пропускам в екипировката, а именно наколенките. Ударих
някакъв рекорд по много падания за малко време, като при едно от тях се
срещнах и по отблизо с камъните. Ето защо трябва и опит а не само
ентусиазъм - и лостчета на спирачките ми се бяха разхлабили и спираха
чак като се опрат в кормилото. Ако съм пропуснал да изкажа специални
благодарности на хората които бяха с мен тогава го правя сега. За това
че ми помогнаха да се промие и превърже раната и за оправянето на
проблема със спирачките. След още доста каране по стръмния склон и
почивки за дисковете и ръцете се добрахме до черен път. И така вече
бяхме в ниското съпроводени от аромат на изпържени дискове. Оттам почти
веднага излязохме на асфалтов път и така до Калофер. Пак едене, пиене,
бира и шкембе. Събрахме колелата пак по колите и към София. Направих
последно въртене за деня до нас ама най-интересното и най-хубавото вече
беше зад гърба ми.
Много благодарности на всички с които карахме заедно за хубавото
прекарване и за доброто изживяване. Надявам се пак да направим такова
добро каране някъде из красивата Българска природа.

Светльо.