Аз и баща ми (53г) бяхме другите двама "софиянци" в групата. На тази снимка сме с Ники, малко преди Ботев.
[img]http://www.bgphoto.net/photos/21339/o632945575878437500.jpg[/img]
Май нямаше по-начинаещи планински велотуристи от нас двамата и това си личеше не само от скоростта ни, а и от багажа, който бяхме помъкнали
Тръгнахме от Калофер към с. Тъжа към 11:00 и без много бързане и проблеми, стигнахме в хижата малко преди 18:00. Пътят, макар и каменист, позволяваше да се кара почти през цялото време, а гледките и природата наоколо ни изненадаха приятно с величието и красотата си. В хижата се запознах с Ники и другите от групата. На следващият ден започна истинското изпитание - изкачването на в. Ботев и не по-лесното "спускане" до х. Рай
Криво-ляво с баща ми успяхме да се доберем до върха... дори не бяхме последни в изкачването, но след кратката почивка и последвалото "спускане", всичко си дойде на мястото - бяхме категорично най-отзад... доста след последните в групата

. Още в началото на спускането баща ми падна ефектно - премятане през колелото и пързаляне по-корем надолу по склона

, за щастие без да пострада. До края на деня имахме по-още няколко падания, но за късмет, без последствия за нас или велосипедите ни. Пътеката към х. Рай минава през много красиви местности и не е особено тежка, стига да не ти се налага да мъкнеш и велосипед със себе си. Не знам колко км. са до хижата, но едва ли съм карал повече от 500м. Разбира се, по-опитните колоездачи караха доста по-често от нас двамата - вижахме ги в далечината

. В х. Рай пристигнахме към 18:20-30. Добре, че Райко беше останал да ни изчака! Без него нямаше да успеем да се доберем до Калофер още същата вечер. Тръгнахме веднага надолу през гората. Все още не ставаше за каране, а и започна бързо да се стъмва. По някое време запалихме фаровете. За малко се отклонихме от вярната пътека, но Райко бързо се усети и ни върна в "правия път". Аз дори успях да се изгубя за кратко в тъмното

. По някое време заваля дъжд, който постепенно се усили и спря чак след като стигнахме в Калофер (май беше около 22:30). Дъжда беше чудесна възможност за мен да си пробвам екипировката - така и така я бях мъкнал на гръб 2 дни

. С няколко думи - от х. Рай към Калофер се забавлявах най-много. По-екстремно каране не бях имал досега!

Разбира се, без Райко едва ли щеше да ми е толкова весело
В Калофер изядохме по няколко шопски салти, които ми се сториха най-вкусното нещо на света след 2-та дни суха храна и "лакомства", докато чакахме един приятел да дойде и да ни прибере към София с автомобил.
Като цяло сме много доволни от 2-та дни, но едва ли скоро отново ще се навием да минем по същия маршрут с велосипеди
Благодаря на Ники, Райко и останалите от групата за помощта и чудесното изкарване!
Живот и здраве, надявам се скоро пак да покараме заедно... дори и по този маршрут
