Не мога да не разкажа за това ходене на Родопите
Първият ден стигнахме с авотбуса и микробуса до село Гела, като минахме през Кричим, покрай язовирите Кричим и Антонивановци (сега май има друго име, но не се сещам какво е). В Широка Лъка спряхме и в автобуса се качи група певци и танцьори (главно певици и танцьорки де) с истински народни носии.
Гайдарското надсвирване се проведе на един хълм над село Гела. За първи път присъствах на такова събитие и останах силно впечатлена. Играх хоро цял следобед и се научих да играя и ръченица
На събора имаше сергийки, които продаваха какво ли не, печаха се агнета, имаше даже пържена цаца. Картофите в този край са много вкусни и ние не пропуснахме да ги уважим
Вечерта се оказа, че хората от Веломания са ни предложили страхотно място за лагеруване - бяхме точно до палатките на една немалка част от гайдарите, които участваха в надсвирването. То явно им беше послужило по-скоро за разгрявка, защото истинското свирене на гайди и тъпани и пеенето започна към десет и нещо вечерта и продължи до зори. Беше невероятно. Нямам думи да опиша усещането от музиката и атмосферата, които обгръщаха всички тези хора, събрали се заедно...
На сутринта станахме преди слънцето да огрее мокрите от росата палатки. Събрахме багажа, натоварихме ненужната част от него в микробуса на Веломания и потеглихме с колелата по един черен път към село Мугла. По някое време групата ни от 25 души се раздели на две, като по-напредналите "терминатори" минаха по една пряка и стръмна пътека към Мугла. Ние останалите си продължихме по пътя, който не беше много стръмен, но пък беше с доста камъняци, така че и нашето спускане не беше за изпускане
Отстрани на пътя се разкриваха една след друга невероятно красиви родопски гледки...
Обядвахме на площада до джамията в село Мугла, където се събрахме с останалите от групата. Веднага се появиха няколко деца, които поискаха кръгче с колелата и обикаляха околко нас. Много ми беше смешен един малчуган, който някакси беше успял да се покачи на байка на Цвети, но не можеше да слезе от него
След обяда продължихме на запад към Тешел, като пак се разделихме на две групи и аз пак бях в тази, която предпочита по-благото каране
Нашата група, в която влизаха клуб Крива спица, Skoka, Persenk, Cveti, MOD, Михаил - тръгнахме по чакълирания път Мугла - Тешел. Карахме 20км по него и се изкефихме супер много.
На мен ми това ми беше първото сериозно каране с новото колело (предишното беше с твърдо окачване и доста висока за мен рамка; сегашното е с рамка RAM HT2 17" и вилка Rock Shox Psylo SL). Разликата е огромна! Много се променя карането и човек има далеч по-голяма свобода на действие с мека вилка. Да не говорим за комфорта и сигурността, които тя дава. Неравностите по пътя се превръщат от пречки в предизвикателства и скокчетата изглеждат много по-различно. Супер е!
Пътят излезе на асвалтовия път за Триград, на 5-6км на север от пещерата Дяволското Гърло. Pеrsenk и Sкока си тръгнаха към Широка Лъка, за да си вземат колата и да си ходят към Бургас. Надявам се, че не са имали проблеми по пътя. Ние, понеже имахме време, поехме към Ягодинската пещера, която е на 6км на югозапад от разклона. Naka76 и DID ни показваха красиви участъци от Буйновското ждрело, през което карахме, и скоро без много зор стигнахме до Ягодинската пещера. Екскурзоводът там не можеше да смята. В пещерата има интересни пещерни образувания, включително пещерни перли в процес на дооформяне и водопади от различни по цвят мраморни седименти.
След като излязохме от пещерата и с радост открихме колко е топло навън, клуб Крива Спица избърза напред, за да измине 120-те км до Пловдив преди да се стъмни. Ние (Цвети, МОД, Михаил и аз) продължихме да караме с нормална скорост до село Настан, където останалите вече се бяха изпружили на площада на селото - кой в кръчмата, кой на сянка наоколо
Ние си измихме потта от лицата и се присъединихме
След известно време дойде автобусът и Тучо Чучо и останалите, които остават в Родопите, ни казаха чао.
Стига толкова. Хайде дано и занапред да има такива готини мероприятия
:beer::beer:
.Ако имахме повече време щяхме да я пуснем-не много бърза но доста технична.Нищо догодина пак:)