По въпросът за пункто/уацията - навремето съм учил по учебника на Вл. Мурдаров:“Български език и пунктоация”, С., “Хейзъл”, 1998. Вероятно става дума за борба между школи в Българското езикознание, жертва на които сме всички ние. В едни речници се пише с "О", а в други с "У". Със сигурност думата няма дублетна форма, а примери за разколебаване на правописната и правоговорната норма у нас - дал Господ! Що се отнася до дфн Мурдаров, то той е авторитетен учен-езиковед не само в България. Все пак той е ст.н.с. І ст. в Института за български език към БАН! Някога са ми обяснявали надълго и нашироко по време на занятие защо е правилно да се пише и чете "пунктоация", но сега не мога да го възпроизведа. Честно казано и аз съм напълно объркан - и двете форми вече ми изглеждат еднакво неприемливи!
:D:Dhttp://slovo.bg/old/murdarov/vladko.htm
-------------------------------------------------------------------------
дфн ВЛАДКО ДАНАИЛОВ МУРДАРОВ
ст.н.с. І ст. в Института за български език към БАН
Роден e на 16.04.1948 г. в София. През 1967 г. завършва Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет, специалност - българска филология, втора специалност - немска филология.
От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията “Готфрид фон Хердер” и през 1973-74 г. пише дисертацията си във Виенския университет. През 1975 г. получава титлата “доктор по философия” на Виенския университет.
След завръщане в България защищава повторно дисертацията си поради липса на конвенция между двете страни. От 1976 г. е научен сътрудник, от 1977 г. - кандидат на филологическите науки. През 1987 г. става старши научен сътрудник. По това време води упражнения в Софийския университет.
От 1981-1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През 1990 г. специализира със стипендия на ДААД в Мюнхен. През учебната1990/1991 г. чете лекции във ВИТИЗ. В периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия “Дом Витгенщайн”.
След завръщането си в България продължава работата си в Института за български език към БАН и подновява лекциите си в НАТФИЗ. От 1996 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската академия на науките, където остава до пролетта на 1999 г. През същата година получава двумесечна стипендия от австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа. През 1997 г. е избран за член на Комисията по филологически науки и изкуства към Висшата атестационна комисия, а от 1999 г. е неин заместник-председател. От 2000 г. е заместник-председател на Комисията по филология към ВАК. През 1999 г. защищава дисертация и получава научната степен “доктор на филологическите науки”. През 2001 г. е избран след конкурс за ст.н.с. І степен.
През 2000 г. е удостоен от Министерството на културата на Република България с почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. От същата година е член на Управителния съвет на Националния фонд “Култура”. През 2001 г. получава австрийския Почетен кръст за наука и изкуство.
Член на две от редовните комисии към Международния комитет на славистите и на Изследователския кръг за изследване на културните връзки към Института за Източна Европа в Мюнхен.
Има издадени седем книги, между които “Съвременни словообразувателни процеси”, С., “Наука и изкуство”, 1983, “Любомир Милетич”, С., Университетско издателство, 1987, “Виена и началото на българската езикословна наука”, С., “Народна просвета”, 1988 (награда “Акад. Владимир Георгиев” за 1988 г.), “Мюнхен и развитието на българското езикознание”, С., “Логис”, 1991, “Виенската славистика и българското езикознание. 1822 - 1849 - 1918”, Пловдив, “Пигмалион”, 1999.
Съставител на 8 сборника, между които “Граматика на грешките”, С., “Наука и изкуство”, 1982, “Главоболия с чуждите думи”, С., “Наука и изкуство”, 1983, “Писане по правилата”, С., “Наука и изкуство”, 1985, 1988, “101 въпроса за българското ударение”, С., “Д-р Петър Берон”, 1988. Съавтор на няколко големи труда като “Правописен речник на съвременния български книжовен език”, С., Издателство на БАН, 1983, 1995, “История на новобългарския книжовен език”, С., Издателство на БАН, 1989 (награда “Акад. Владимир Георгиев” за 1990 г.), “Кратък правописен речник на българския книжовен език”, С., “Наука и изкуство”, 1989, 1993, ”Geschichte der bulgarischen Schriftsprache (Grundriss)”, Wien, 1996, [color=red]“Български език и пунктоация”, С., “Хейзъл”, 1998[/color]. Научните му публикации - статии, студии, съобщения, и преводите му са над 420. Съавтор на учебници и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.
Бил е член на редакционните колегии на поредиците “Езикова култура” на Издателство “Наука и изкуство” и “101 въпроса за... в българския език” на Издателство “Д-р Петър Берон”.
Публикува в българския научен печат и в научни периодични издания в Австрия, Германия, САЩ, Чехословакия, Хърватско, Полша. Участвува в международни конференции и конгреси във Виена, Инсбрук, Регенсбург, Марбург, Франкфурт, Бад Хомбург, Загреб, Краков, Харогейт.
Шест години (1985-1991) е автор на предаването “Език мой” на Българската телевизия, подновено през 2000 г., както и на цели образователни курсове по програма “Знание” на Българското радио. От 1999 г. води рубриките “Любословно” във в. “Епоха” (до юли 2000 г.) и “Езикови бележки” в сп. “Родна реч”, а от 2000 г. - рубриката “Непротивоезикоругателствувайте” във в. “Демокрация”. Сътрудничи на много вестници, списания и радиостанции.
Превежда от немски език езиковедска и театроведска литература, класически и съвременни немски автори като Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Ерих Кестнер, както и австрийски драматурзи от ХХ век като Р.Музил, Г. Табори, В. Бауер, П. Турини, В. Шваб, П. Розай, Х. Бергер, Г. Барили, Е. Гщетнер, Х. Пешина, М. Хелфер, М. Ронцони, В. Канаан и др., чиито пиеси се играят в театрите в София и страната. През 1998 г. съставя и издава сборниците “Грилпарцер в сексшопа”, съдържащ 12 съвременни австрийски пиеси (“Пигмалион”, Пловдив), и “Нещо общо” със 7 пиеси от Х. Пешина (“Пигмалион”, Пловдив), а през 1999 г. - сборника “Любов в Мадагаскар” с шест пиеси и стихотворения от П. Турини (“Пигмалион”, Пловдив). През 2000 г. излизат преводите му на швейцарските романи “Каспар” от Д. Химелбергер и “Стаята с цветния прашец” от Ц. Джени, а през 2001 г. е публикуван съставеният от него сборник “Алпийско сияние” с 10 съвременни австрийски пиеси (“Прозорец”, София). Предстои излизането от печат на сборника “Градът след стената” с разкази от 15 млади немски автори.