от Alien » Сря Яну 17, 2007 10:44 pm
Няколкогодишната битка на демокрацията срещу злото получи своя голям и кръгъл венец. Тиранинът Саддам Хюсеин беше екзекутиран. И лидерите на цивилизования свят не скриха задоволството си от победата: „справедливостта възтържествува”, „застана пред правосъдието на хилядите убити от него хора” и т.н.
Добрият стар демократичен свят празнуваше. Празнуваше, след като беше дал официален отговор от името на справедливостта. Празнуваше, представил критерий за правда. Празнуваше, раздал правосъдие. Разпоредил се с живота. Различил убийство от убийство... гавра от гавра... смърт от смърт...
Добрият стар демократичен свят отмаряше, съдържащ в себе си всички отговори.
Някой победител засне смъртта на онзи, който мразеше демокрацията. После самата демокрация показа кадрите от тази победа. После цивилизованите хора се възмутиха. Не от факта на извършеното убийство... от гледката. И после продължиха да тиражират... и да гледат с отвращение. А бесилото остана да виси неприбрано...
И се случи. Случи се с онези, на които цивилизованият свят все още не е успял да се представи, да се обясни, да се разкрие. Или пък се беше представил, обяснил, разкрил твърде рано, за да разберат смисъла му – децата.
Две деца (на 9 и 10 години) починаха, докато си играеха на онова, което беше най-забавно по телевизията – обесването на тиранина. Две деца се обесиха, пресъздавайки света, в който живеят.
Друго, малко по-голямо дете (на 15 години) почина, понеже беше достатъчно пораснало (достатъчно непораснало), за да се съжали над обесения тиранин. Едно дете се обеси, ненавиждайки света, в който живее.
Трагичен инцидент! Поднасяме съболезнования от името на демократичната общност. Ние сме с тях в този труден момент. Но нека това не компрометира победата над злото. Три обесили се деца не струват преосмисляне на цивилизационния избор, на демократичния критерий, на визуализацията на победата и нейната справедливост...
Не си и помисляй, че някое от тези трите можеше да бъде и твоето... Дори не казвай на глас такива неща... Никой не е виновен. Понякога такива неща се случват. Сега трябва дори да сме още по-силни. Да продължим борбата. В името на демокрацията. Нали?
Божке...
I feel terrified, which is... you know, sickest feeling ever.
Brandon Fairclough
Ужасно е качеството, но "най-важният" момент се вижда... кофти е, но това е положението. Няма да коментирам дали го е заслужил или не, нито пък действията на Щатите, за да се стигне до тук, за да не разбудя някои заспали американохейтърски духове. 
Тая дето я спасяват по филмите разни морски пехоти, командоси, тюлени и пр.