Мдам. Общо взето, от както сглобих новата скъпа, почти не е виждала бате Райко. Положението на всички карания беше Кал, Пот, Вода и Мъгла. Вече, ако не карам в мъгла ще ми е неестествено. Но пък, какво яко спускане направихме в събота в една голяма мъгла. Чувството е невероятно, беснееш надолу по мокрите камъни/шума/кал, и терена ти се разкрива в последния момент, все едно разкриваш карта на AOE.
Започвам да си мисля, че ще карам в изцяло слънчев ден, чак през 2008.

.