Дано по-бързо се оправи сестрати
И на мен вчера не ми беше ден, цяла сутрин гледам как кучето ми започва да отпада, към 14 го заведох при квартален ветеринар и нищо не му намерих, казаха утре да го видят пак - може би щало да се разгонва, да но в 18 ми направи гърч и аз побелях, добре че ветеринаря, при който почнах да ходя напоследък се съгласи да го види в кабинета си. Естествено както беше зле и бързах всички идеоти бяха на улицата, а и нито един светофар не ми пусна. Както и да е, цяла нощ не съм спал за да го следя как е, защото никак не беше добре. Вечерта ми звъняха от СОТ за офиса в Благоевград, че нещо не е на ред алармата, казах им, че не ми пука и поемам отговорност. Изобщо не мислех да оставя животинката. Сутринта трябваше да тръгна в 5 от нас, за да отворя офиса в Благоевград, естествено нали бързам (но все пак карам почти по правилата) на карулката във Владая ме спряха да си полафиме, че то толкова рано на господата им беше скучно... Стигнах на време, но когато тръгнах да звъня да видя как ми е животинчето - спрян ми е телефона, от проблемите напоследък съм забравил, че трябва и да се плаща. Когато пътувах обратно към София, едва се разминах с 2 катастрофи, то и да си стоиш мирен в твойто платно не е гаранция за сигурност по пътищата ни. На връщане към 9:30 пак мивайки попокрай карулката, ме спря колегата му, ама като ме видя сутрешния се ухили и каза, че съм редовен, аз отвърнах, че вечерта като пътувам пак за Блг. направо да си спра при тях

Интересното е, че до сега за 3 месеца /15 хил. км. от както имам книжка, ме бяха спирали само веднъж и то в самото начало.
Иследванията не показаха хубави неща, но поне разбрахме какво му е и за сега кучето ми е добре и се оправя каточели.
Дам, обаче се почвиха проблеми с работата и както нямах телефон ми беше "много лесно". Оправиха се що годе и тези неща. Вечерта пак трябваше да мина през лекара и да бързам отново за Благоевград. Този път не спазвах ограниченията извън населените места (в села и градове убий ме - няма да карам бързо. За първи път проблясна искрица надежда, когато на входа на града минах с над 130, при 90 ограничение и само ме изгледаха полицайте, явно "софиянци" са им писнали. Усмихнах им се, (за първи път от 2 дни да го направя) малко по-нататък в едно от крастовищата не ми издържаха нервите, да чакам да се наканят тъкашните шофьори и малко изпилих гуми, минавайки покраи едва завиваща кола, пак пред погледите на полицаи, но поне за това няма какво да ми кажат, не че не може да се заядат де. Дано деня завърши добре.