subritual написа:Аз не мога да разбера кое ти липсва.
Бюджет или акъл. Или и двете
Записваш си,за да не забравиш как си си скапал един ден краката ли?
И освен това го правиш във форум, вероятно за да развеселиш хората с това или какво?
Вероятно и не осъзнаваш,какво е да се инвалидизираш на средна възраст или по-рано от тоя спортен дух.
1. Паметта ми е доста слаба, подозирам атеросклероза...
2. Бюджета много силно не ми достига, повече дори и от акъла...
От 1 и 2 следва, че не ми стигат и двете...
Лошо ли е да развеселявам хората?
Всъщност щом тов ате развеселява, ще взема да споделя: Точно в момента бюджета ми е 0, даже е отрицателен, защото се оказва че понеже съм студент, нямам право да се запиша в бюрото по труда, а без да съм записан в бюрото по труда един път че нямам право на обещетение за това че съм съкратен, втори път от социалните нямам право на помощи, защото не съм бил в бюрото по труда еди колко си време... Това е имформация получена от служителите в съответните институции... Освен това някакси излиза че инвалидната пенсия на баща ми и тази на майка ми + това че в момента сестра ми работи, но брат ми не работи, ме вкарват в графа различна от социално слаб... Нищо че всички освен мен са затънали до гушата в дългове и на практика и техните доходи клонят към 0... Всъщност не помня някога някой от тях да ми е помагал финансово, макар че ми помагат по други начини, колкото могат и когато могат разбира се... Е не колкото аз на тях, но човек не си избира семейството...
Според държавата те са ми длъжни и аз нямам право да търся нищо от нея. Нищо че работя от 14 годишен и имам 10-тина години трудов стаж, поне половината от които дори съм работил легално и съм си плащал данъците... А на 14 нямаше как да е легално, защото закона не го позволяваше и вероятно и тогава и сега аз трябваше да съм умрял от глад, ако бях съвестен гражданин... Но сигурно сега ще ми обясните как държавата няма да се оправи заради такива като мен, които са решили да помогнат на родителите си защото са прекалено възрастни, а в същото време брат ми и сестра ми са по-малки от мен...
В момента в който реших че са се оправили и наистина им бях оправил бакийте и поради това нямах никакви спестявания, все пак реших че е крайно време да вляза да уча и съм направил достатъчно за тях като съм загубил 10 години от живота си... Това преди 2 години... Ест. съм уникален късметлия и понеже съм решил да уча, трябва да започне световна криза... Брат ми остана без работа защото е идиот, заемите му отидоха на майка ми, защото му беше поръчител и тя окончателно фалира... Аз пък останах без работа, защото някой реши да строи блок точно до работното ми място и понеже то влизало с някакви сантиметри в другия парцел, уж без да искат работниците така лекичко подкопаха сградата с няколко метра, разбира се без да искат и разбира се събота и неделя, когато явно институциите в държавата не работят... Аз държава ли казах, извинявам се че убиждам нормалните държави, наричайки българия(с малка буква) такава... Та подкопаха сградата и едва не падна в ямата, докато вътре имаше десетки души и скъпа техника... Разбира онези боклуци са си платили на когото трябва, а аз останах без работа... И едва ли ще мога да си намеря друга толкова подходяща по време на следването ми... Всъщност не е предвидено да имам излишно време за да работя, докато уча точно това... Макар че поработвам от време на време, но напоследък все по рядко, даже мисля че вече окончателно нямам и непостоянна работа, освен че не виждам шанс за постоянна в скоро време...
Университета не плащал здравните осигуровки след 26, нищо че аз станах студент 5 месеца преди да стана на 26... Обаче не бях уведомен по никакъв начин за това и още нещо... до 27 се водех с платени здравни и изведнъж месец следкато станах на 27 се оказа че дължа за повече от година назад... Първата ми работа беше да отида и да проверя какво става... Ест. никой не знае какво става и защо сайта на НОИ ме е лъгал една година... Молбата ми да се откажа от услугите на здравната ни система също беше отхвърлена, затова продължавам да трупам дългове към нея, без да мога да я ползвам... Това едва ли го има някъде другаде... Че и лихва ми слагат, даже май вече го криминализираха
Т.е. дохода ми е нещо от сорта на -20 на месец. А като допълнение, нямам право на заплата, затова че се грижа за инвалид 100%, който не е баща ми, той е с доста по-малка степен. Така че смятам че прекрасно знам какво е да си инвалидизиран и то не само на средна и напреднала възраст...
Вече съм се инвалидизирал и продължавам да го правя и аз поради прекалено застоял начин на живот... Макар че не надебелях заради това... Предпочитам да рискувам да се инвалидизирам още повече опитвайки се да променя това...
Освен това още на 13-14 вече бях 1.80 и 80кг само мускули, поради това че доста активно спортувах... И разбира се ми беше най-достъпна хамалогията и наистина тогава по-добре платена работа нямаше за някой който няма и средно, не че след това имаше... До към 18 успявах да съчетавам учене, работа и активна спортна кариера... Даже бях станал 90кг и абсолютна скала и даже се кефех че вместо да давам луди пари за фитнес и да се бода с какви ли не химии... Аз даже получавах пари за фитнеса на който ходех и всяко мускулче по мен беше напълно естествено придобито, но едва ли можеше да стане без хубавите гени, особено краката... Всъщност най-тежката ми работа е била, когато в продължение на година, всеки месец през ръцете ми минаваха минимум по 100 тона... Точно тогава карах така както съм споменавал в други теми, защото до тогава единствения ми транспорт беше колелото... И нямаше как да карам по друг начин, защото винаги колкото по-бързо, толкова по-добре, особено с толкова задължения... Даже когато завърших средното си образование имаше известен период от време в който работех на 2 места... Но най-вече поради задълбочаващите се финансови проблеми в семейството ми. В крайна сметка някъде тогава приключиха професионалните ми занимания с бойни изкуства, въпреки доста добрите ми постижения... най-вече по финансови причини, особено когато се класирах за световно и клубът ми тъкмо се беше разпаднал и въпреки че бях в националния отбор, се оказа че трябва да отида на собствени разноски... Но стига за спорта в българия или по-точно за липсата му, всички знаем за това...
Когато спрях да тренирам и вече имах доста по-лека или по-точно с нулева физическа активност работа, но все пак поне още карах колело и бях започнал да се топя... Дали от него, дали от стреса в тогавашната ми работа, дали и от двете, не знам... Точно тогава беше миналата голяма криза, явно те си вървят през 10-тина години... Тогава и ме съкратиха за първи път, искам да отбележа че никога не са ме уволнявали... Известно време не можех да си намеря работа и тогава започнах да мисля за учене, за което бях мислил още на 15... Но така и нямаше как да стане нито тогавам нито на 20... Та вече бях на 20 и бях измършавял до 78кг, което много хора биха намерили за доста добро тегло, но не и когато имаш моите кости... И понеже военните вече от повече от две години ме заплашваха че видиш ли нещо съм им дължал... Не че ми пукаше, но като се поинтересувах и разбрах че ще ми досаждат до 27 поне, а и не можех да си намеря добре платена работа вече няколко месеца... Реших да си платя и този дълг към държавата и да отбия военната си служба... Е явно беше голяма грешка, защото тъкмо се уволних и решиха да я махат, а няма и година след това наистина я махнаха... Проблемът беше че там качих 30 кг... Освен тов аза пръв път нямах никаква възможност да поддържам добра физическа активност и всъщност освен че си загубих 9 месеца в казармата, станах и мързелив, друго не получих от там, освен първата ми контуция в дясното рамо, а съм се занимавал с бойни изкуства без нито една кунтуция в продължение на повече от 10 години... Всъщност кунтуцията я получих заради един боклук, че се смилих над жалкия му живот, но както и да е... Общо взето реших да не го забивам от два метра в земята по глава, при което едва ли щеше да оживее, а после като за човек щяха да ме съдят, нищо че щях да смачкам просто една хлебарка... Трябваше да реша дали да му счупя врата или не... И сгреших... Тръгнах да го оставям на земята на крака, при което не бях много стабилен, а боклука взе че се опита моя врат да счупи и в крайна сметка паднах с него отгоре ми направо на рамото си, с почти 200 кила отгоре се заби директно в земята... Всъщност не е имало счупване или изваждане, не знам какво е имало, но ме боля поне месец и вече едвам си хващам пръстите на ръцете зад гърба, а преди можех да ги хвана до повече от ръкостискане, така че го приемам за контуция тази намалена гъвкавост, нищо че повечето хора дори не могат да си докоснат пръстите така

След това вече не допусках такива грешки и пребивах тези които си го просеха и явно това беше правилния начин на действие, защото тогава нямаше последици за мен... Искам да подчертая че не се гордея с това и в реалния живот никога не ми се е налагало да се бия, ако не броим няколко лапешки истории и в училище

Но в крайна сметка освен 30кг отгоре и то далеч не само мускули, другото което получих от казармата беше че там се научих да мразя, преди това не познавах това чуство... Разбира се много бой съм ял и много хора са яли от мен, по състезанията, но никога не бях удрял човек с омраза и с ясната цел и мисъл да го нараня! Така че се радвам за всички деца, на които това няма да им бъде причинено!!!
Та вече бях 110кг, не по моя вина... Беше ми разбит и съня, също не по моя вина... Беше още по-трудно да си намеря работа, особено пък добре платена, но нашите вече бяха го закъсали съвсем без моята финансова подкрепа цяла година... Така че си хванах първото което намерих, за някакви смешни пари и пак без никаква физическа активност, 14 часови нощни смение... И си доразбих и съня и килограмите запазих... Явно все пак доста голямата ми активност преди това, а и младостта може би, не позволиха да кача повече в следващите 5 години, а и глада най-вече... Но за сметка на това, когато от време на време поработвах и по тежка работа, а и покрай грижите за човек който не може да ходи, както и излишните килца, заради някое от тези неща или заради всичките съм си направил някаква лека форма на пъпна херния, която уж още не била за операция, не била и баш пъпна, накрая не била и херния... Но все пак да не съм вдигал тежко... Е няма как, явно вече друга работа не мога да си намеря, а и не мога да не се грижа за близките си... Така че когато стане за операция, няма да имам пари и за това... Интересното е че не ме боли, не ми пречи, само шкембето ми расте, но дори не знам дали е от това...
За други здравословни проблеми не се сещам освен обичайните със зиби и очи, за които също нямам пари...
Никога нищо не съм си чупил, а както казах, не е като да не е имало предпоставки... Никога не съм пушил, не съм пил, не съм употребявал наркотици, дори не съм пил лекарства, просто защото напрактика не боледувам и никога не съм боледувал от нещо сериозно, а не съм се лигавил да се дрогирам с лекарства за най-малкото...
Отделно гледайки болен човек, аз някак така се получава че нямам право да получавам пари за това, нищо че има поне 3 програми, за всяка от които или аз не съм подходящ или той или не стигат местата...
Освен това нямам право на студентски кредит, защото майка ми имала дългове, а на баща ми му била малка пенсията... Значи един път когато трябва да получавам помощи майка ми няма дългове, а когато искам да взема кредит за да уча, тези кредити вече ги има и те ми пречат, нищо че те не са мои и нищо че ми пречат достатъчно и без това, защото в крайна сметка и аз ги плащам, без да съм видял и стотинка от тях... Много ме кефи тази държава !!! Няма друга европейска държава в която да ти пречат да учиш...
Ще ме попитате може би какво правя тук... Правя това че заради глупостта на баща ми, така и нямах възможност да уча какъвто и да било език... Е той може да се каже че не е виновен за недъгавата ни образователна система, само дето това не е точно така, следкато го бях предупредил...
Не се сещам какво повече да се оплача, пък то и няма

Следва да се похваля с разни глупости...
Понеже преди 2 години все още имах пари за глупости и вече бях решил да отслабвам и нищо че все още си бях стабилно между 100-110... Реших че ми е нужен някакъв бърнър... Взех си Thermonex, тогава уж това беше най-доброто... Да но малко след това се оказа че няма да мога да си платя семестриалните такси през настоящата година и парите които бях предвидил за колело, към 500 лева, отидоха за образование...
Чак сега успях да заделя малко пари за тази трошка, не че съм ги заделил, а съм ги изгладувал, защото всъщност 3 седмици няма какво да ям, заради това... Е то вече мина половината, а аз съм такава свиня, че сигурно години мога да изкарам без да ям, така че спокойно поех риска

Осъзнавам че гладувайки няма да сваля килограми, то аз точно така ги качих... Доста гладувах последните години и то в никакъв случай не доброволно и само станах над 120кг от това... Но пък глад, който няма как да избегна + колело, мисля че все ще има някакъв ефект... Ясно че и нещо ще се прецака... Няма начин... Но иначе докато завърша, ако въобще завърша, ще съм станал 150кг и не знам сега дали ще мога да поправя нещата, но тогава със сигурност няма да мога...
Та понеже нямах колело и не почнах бърнърчето, ясно ми е че няма смисъл да го хабя ако липсва физическа активност... Е сега я има и мисля да го почна... То едвам ще стигне за месец и после няма пари нито за него, нито за каквото и да е друго, макар че съм си харесал Syntrax fyre например и нищо че май ще ми трябва и Animal flex... И нищо че това което можех да си взема само преди 2 години за 500, вече е над 1000... Това не е причина да се отказвам... Както и всичко което казах до тук не е достатъчно да се откажа, така че ще си карам трошката, до тогава, до когато мога или в по-добрия случай докато не се сдобия с "хубаво" колело...
Освен това отказах газираното, макар че водата която тече от чешмата е отвратителна и МРАЗЯ да пия вода!!! Даже не съм съвсем сигурен кое от двете е по-вредно, но и с това се налага да се примиря...
Общо взето ще да ми се получат нещата с отслабването от комбинацията глад+колело... Лошото е само че паметта се повлиява доста зле от глада, а се опитвам и да уча... Но това е положенето...
Мисля че е по-добре да гладувам още няколко години, за да мога после да имам сравнително прилична работа и възможности да поправя и моите(макар в момента да не се сещам за такива) и чуждите грешки, докарали ме до това положение... Няма как да не е по-добре от това да се мъча и гладувам цял живот, който може и да се окаже прекалено дълаг...