Едно време, като се возих у градскио транспорт, сека сутрин в същио рейс се возеше една мадама, ма не обикновенна а няква убийствена (според мен). Та около 10 сутрини... я зяпам, като някъв олиговрен и нищо. В главата ми идваха какви ли не идеи за свалка, но кураж нямах при нито един от пътиъте. Мислих да я спъна на слизане от вратата и да я "спася". Тъпо...
После си купих първия байк... и си карам в квартала, ама колелото на 2 дни. И се засвятквам яко и оп... една предна набивам за да вдигна на преден баланс. Пребих се, като куче, ама се оказа, че не само съм се пребил, ами съм напраил сеир на "моята мадама" представяте ли си??? Тя понечи да ми помогне, притеснена (умрех от кеф). Поисках да излезем, но тя каза, че заминава извън България и повече не я видях никога, нито в рейса, нито "правейки" баланс.
Извода е: Нема рецепта... или става случайно, или не...