Deja Vu всъщност се получава, когато по някаква причина част от мозъка ви, която отговаря за определянето на възприеманите неща като познати, бъде активирана. Тогава нищо не може да ви убеди, че това, което виждате в момента, го преживявате за първи път - просто мозъкът ви ви казва друго и е твърде убедителен. Това е принципът.
На мен ми се случва доста често, и то от край време, но не мога да определя при какви обстоятелства. Според собствените ми наблюдения появата на Deja Vu няма пряка връзка с умората, както твърди една от хипотезите. Случвало ми се е да са ми познати неща, които виждам и/или чувам, както и мисълта, че това, което виждам, ми е познато. Случващото се ми е толкова познато, че се опитвам да предвидя какво ще стане след малко. Но този опит съще е част от "вече видяното" и се получава нещо като кръг. Много е забавно.
Сбъдвали са ми се сънища. Освен това в сънищата понякога се намира много ценна информация, до която по една или друга причина не достигаме в будно състояние.
Случвало ми се е да срещам отдавнашни познати, с които не съм се виждала от години, след като два-три дни преди това съм се сещала за тях. Или по едно време се припознавах в някого и на другия ден или скоро след това срещах самия човек. Но това в последно време не ми се е случвало. Мисля, че мобилните телефони малко пречат на този тип връзка. Не се оплаквам де - това с припознаването няма никакво практическо приложение
И не, не съм специална. Абсолютно обикновена съм. Просто голяма част от околните индивиди още не са достигнали моето ниво на обикновеност
