от taurus13 » Сря Окт 26, 2016 12:14 pm
Винаги спускам по-добре ако съм се уморил на качване. Повечето хора се оплакват че ако се уморятъ после нямали сили да спускат, аз тоя проблем не съм го имал май никога, ама и аз не обичам да карам на макс надолу, предпочитам да карам по-леко, за да усещам прептяствията, дали успявам чисто да мина, както съм си наумил. Обяснението за по-доброто каране на уморена глава обаче е в липсата на предразсъдъци - човек влиза в един режим на автопилот, дето оставя подсъзнанието да си кара, както си знае то. Учудвал съм се колко добре се получават нещата, когато не му се пречи на мозъка с мисли. Последния път когато бях ужасно изчерпан и обезводнен трябваше да спусна неква лъзгава кламениста пътека с доста плаващ камънак. Бях в състояние, дето ако падна, нема и да стана май вече, но затова бързах да се добера до вода отчаяно, щото вече ми причерняваше пред очите и скотро щеха да ми се запривиждат разно неща. Учудих се тогава на спускането си надолу - мозъка черташе линия през камънка и тялото безропотно я следваще като че ли аз съзнателно не учствах в това. Понеже предната гума ми беше мнгоо зле, постоянно се опитваше да избяга, но за разлика от друг път когато бих намалил или спрял, сега просто хващах предницата, издърпвах я и я връщах в линията без изобщо да пипна спирачката.....никога преди не съм правил такива неща. На места проявявах супер нахалство от моя страна, спрямо терена, но нещата все пак се получаваха. Никога не мога да карам така на свежи сили.
Веднъж пак си спомням че бяхй много уморен и вече се стъмни почти. В гората си беше направо тъмно, ама аз нямах осветление тогава. Такъя автопилот му ударих, че чак не ми се вярваше - се едно виждах терена на тъмно. Карах през някъв тесен улей дето едва минават педалите острани без да задерат и тва го минах без да намаля дори и никъде за 30 метра не задрах....
После съм минавал няколко пъти на светло отттам и никога не съм успял да го мина цялото.
Та така с мен - явно твърде много мисля, което ми пречи в дейностите....трябва да се докарам да не мога да мисля. В тая насока и алкохола добре помага.
Иначе....любимият ми терен за каране е тесна високопланинска пътека от подсичаш тип с препятствия и наклон нагоре и надолу.
