Абе любов ... "любов" има само докато си малък и така свежо те тресе хормона, че не знаеш кой си и къде си. Емоции, чудесии, газираната ти тийнейджърска биохимия те изстрелва директно в открития космос, без билет за връщане. И си див, красив, щастлив, и целият свят ти е в краката. Много яко.
Обаче после като одъртееш, и почнеш да бачкаш, и се мъчиш да се оправяш сам, и почнеш да имаш сякви отговорности, и на главата ти са сякви проблеми, и се озорваш да се справиш дори с елементарни ежедневни неща, и битовизмите те заливат отвсякъде ... За ква любов да говорим?
Вече не си просто влюбен, точка. Вече се появява един човек, и започват въпросите. Всичко почва да се премисля, все едно не става дума за любов, а за изстрелване на космическа совалка. Всичко се прави с предварителен анализ на евентуалните ползи и вреди, с подробен план за съвместното бъдеще в следващите 5-10 години ... Какво ще дам, какво ще взема; съвпадат ли ни сексуалните предпочитания; съвпадат ли ни ценностните системи; имаме ли достатъчно общи неща, които да ни свързват, и достатъчно различия, които да ни допълват; ще можем ли да живеем заедно; ще се харесат ли родителите ни; ще бъде ли умно, красиво и талантливо детето ни; има ли място за този човек в дневния, седмичния, месечния и годишния списък от мизерии, за които няма кой освен мен да се погрижи; имам ли достатъчно финанси за поддържане на връзка; имам ли достатъчно свободно време за поддържане на връзка; имам ли достатъчно емоционални ресурси за поддържане на връзка (след 3472-те ми трагично завършили предишни такива, от които съм обременен и белязан завинаги

) ... Уговорки, уговорки, уговорки, хиляди условия, анализи, компромиси, напасваници един към друг.
Накрая виждаш, че любовта, за която си си мечтал, няма как да я имаш. Защото тва, което го живееш, е реалният живот, а не филм на Клинт Истууд. И просто се хващаш с един човек, с когото взаимно се търпите и понасяте. Колкото да не одъртееш сам, понеже някой трябва да ти подава ченето сутрин преди закуска, и да идва с тебе на разходка до пощата да си земеш пенсията. Съжителствате си мирно и спокойно, всеки стаил в гърдите си едно тихо, кротко неудовлетворение, нещастие, и въпроса "какво щеше да бъде, ако ..." И докато се усетиш, вече пикаеш през тръбичка и събираш родата за последно сбогом.
Сори, но по отношение на любовта съм по-цинична и от Мартин Карбовски в най-хейтърския му ден. Но искрено, от сърце, се радвам за всеки, който си мисли, че я е намерил

От всички заблуди на света, тази е най-блажената

Аре един поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=Ne3GGwq0H8w 