от Гост » Съб Юни 03, 2006 10:18 am
Ето още малко от същия автор:
Стоян Райчевски: Нека не допускаме да ни вменяват страхове за бъдещето
Национализмът за мен е честно служене на Родината и на народа. Чувал съм различни определения за национализма, чувал съм различни мнения, променящи се съобразно времето. Това, което със сигурност мога да кажа е, че за мен национализмът е нещо истинско, нещо естествено, докато интернационализмът беше изкуствено присаден и неестествен. Човек не може да обича всички хора, не може да обича цялото прогресивно човечество, без да обича своя народ и своята нация. Онзи, който счита себе си националист, той е хуманист.
Национализмът не е съревнование и утвърждаване на своята идентичност и индивидуалност. Ние, българите, имаме достатъчно основание да се гордеем и с нашата история, и с постиженията ни. За съжаление в момента нашето национално самочувствие е занижено, потиснато по някакъв начин. За което в голяма степен сме си виновни ние, защото допускаме да ни се внушават чужди нам идеи, допускаме непрестанно да ни плашат, да ни се вменяват страхове и опасения за бъдещето. Един добър български националист трябва да гледа по-оптимистично на света, на настоящето и на бъдещето. Нашият народ е преживял много тежки катаклизми и е оцелял. Той е по-способен от други народи да се самоорганизира и в решителен момент да налага своята воля и своята идентичност. Много се говори за това дали е необходимо в днешното време да се защитават национални идеи или да ги забравим засега в името на присъединяването ни към европейската общност. Т.е. да си затворим очите от страх пред бъдещето, което ни вещаят някои лоши пророци.
Бъдещето и на Европа, и на света е развитие на индивидуалността. Хората и народите никога няма да станат едни и същи и еднакви. Многообразието в света е неговата жизненост. Следователно националната идея като такава има тепърва да се изявява, не само българската, а на всички народи. И аз искрено пожелавам на всеки, който обича своя народ, и конкретно на българите да не забравят това, което са наследили във вековете, това което много поколения са носили в себе си. А именно - да утвърждават своята национална идентичност и да не забравят своя родов корен.
Казват ни, че ще станем равни, може би по икономически показатели с някои по-богати от нас народи, но това не значи, че ще станем като тях, забравяйки себе си, нито пък, че те ще станат като нас, забравяйки тях си. Светът е създаден да бъде многообразен и в това многообразие е развитието, напредъкът, вътре в него е и борбата - за оцеляване, за надмощие, за себедоказване. Добре е, че в съвременна Европа борбата не се води така, както се е водила в миналото. Води се на попрището на икономиката, на културата, на спорта.
Аз мисля, че една национална идея може да се защитава от всеки, независимо къде е. Добър гражданин и добър българин, национално мислещ българин е този, който плаща добри данъци на държавата си, този който осигурява добри инвестиции, този който постига нещо в своята област, чрез труда си, чрез знанията си. Национализмът не бива да се свежда само до отрицание на другия, което като че ли се наблюдава напоследък. Истинския национализъм е утвърждаване, налагане на своята идентичност, на своите стойности, запазване на твоите традиции и обогатяване на общочовешката култура.