Много сте зависими...

[bluskanie]

... Ся чета една книга, писана от лауреат (ама на второ място) за литература. Та, пича разправя за евреите и арабите и образуването на Израел. Та разправя си някаква история как по някое си време нахлули римляните в днешен Израел и изорали някакво огромно селище. Потърпевшите, преди да умрат решили да спасят поколението и завели децата си в някаква пещера, където могло да оцелеят. Пукотевицата преминала и децата излязли, и решили, че трябва да свършат нещо. Ремонтирали изгорелите къщи и построили нови. Засадили нивите на родителите си и градините. Мислили само за това, как да се оправят и как да оцелеят. Дали началото на едно процъфтяващо общество, без да имат никакви притеснения за утрешния ден...

... после автора анализира случилото се и казва, че единствения начин едно поколение да задмине предшестващото го е да го премахне. Както и предразсъдъците, които са му нагнетявани с годините. Само младият човек е достатъчно смел да извърши нужното, въпреки страховете на възрастните...

... доста интересно. Казва, че трябва хората да са смели и да правят това, което мислят първосигнално, иначе са обречени на страх и притеснения.

Евала!

[assgiver]

Напълно вярно А кои е авторът ?

[pe60t0]

Не винаги това което ти идва на ум първо е най-доброто възможно

[Teodor40]

Може ние да сме децата на една нова епоха в днешно време.

[bluskanie]

А кои е авторът ?

Амос Оз се казва - чист евреин. Малко полулярен е у нас, защото не е превеждан на български. Ама понеже преди няколко дни майка ми приключи с превода, имах честта да я прочета пръв Скоро ще я издадат...

"История за любов и мрак"

[Teodor40]

А кои е авторът ?

Амос Оз се казва - чист евреин. Малко полулярен е у нас, защото не е превеждан на български. Ама понеже преди няколко дни майка ми приключи с превода, имах честта да я прочета пръв Скоро ще я издадат...

"История за любов и мрак"

Има ли сюжетна линия или? В смисъл такъв-много ли е тежка?

[hlebarka]

А кои е авторът ?

Амос Оз се казва - чист евреин. Малко полулярен е у нас, защото не е превеждан на български. Ама понеже преди няколко дни майка ми приключи с превода, имах честта да я прочета пръв Скоро ще я издадат...

"История за любов и мрак"

Има ли сюжетна линия или? В смисъл такъв-много ли е тежка?

Да, четете с каска и протектори.

[bluskanie]

А кои е авторът ?

Амос Оз се казва - чист евреин. Малко полулярен е у нас, защото не е превеждан на български. Ама понеже преди няколко дни майка ми приключи с превода, имах честта да я прочета пръв Скоро ще я издадат...

"История за любов и мрак"

Има ли сюжетна линия или? В смисъл такъв-много ли е тежка?

Ами сериозна литература е, не е сапунка...

[klmn]

Автора обяснява ли колко е смотано(откраднато) от Втората световна и как е създаден Израел?

[bikerider]

Родина ли???
Семейство ли????
Много сте зависими, премахвайте първосигнално, после мислете...
Само младия човек е достатъчно глупав и смел, за да го направи...

@bluskanie: Добро упражнение по маркетинг
Другия път цитирай Хана Аренд или Зигмунд Бауман ако ти стиска

[bluskanie]

@bluskanie: Добро упражнение по маркетинг

Епа упражняваме се, нема как

Иначе какво... ти не си ли съгласен с това? Родителското бреме е неизлечимо решаващо за развитието на децата. Всеки е чувал уорнингите отностно това или онова начинание. Ако нямаше кой да ни спира, ВЕРОЯТНО щяхме да сме по-пробивни. Това е само теория и то не моя, но съм склонен да се съглася с нея.

Разбира се4 има родители и родители, но не са малко тези, които предпочитат да отглеждат мушкато в саксия, отколкото свободно дете...

Между другото книгата е мноо добра, заслужава си да се прочете. Както и другите книги от този автор.

[PtD]

Мммм, родителското бреме е ужасно... обаче ако нямаше предупреждения и предпазни действия, щяха да оцелеят под 1% от децата - кое щеше да е бръкнало в контакта, кое щеше да е паднало от балкона, кое щеше да се е нарязало с кухненски нож, кое щеше да се е отровило и т.н. и т.н. Просто интуицията, развивана с хиляди и милиони години не действа в среда, която е създадена в близките сто години.

[bikerider]

@PtD: :agree::agree:

@bluskanie: Добро упражнение по маркетинг

Епа упражняваме се, нема как

Убеден съм. Строим храбрия нов свят...

Иначе какво... ти не си ли съгласен с това? Родителското бреме е неизлечимо решаващо за развитието на децата. Всеки е чувал уорнингите отностно това или онова начинание. Ако нямаше кой да ни спира, ВЕРОЯТНО щяхме да сме по-пробивни. Това е само теория и то не моя, но съм склонен да се съглася с нея.

Ами не съм съгласен със "спира". Категорично. И преди съм го казвал, аз лично когато имам деца, ще се старая максимално да пазя баланс - да ги предпазвам от one-way начинания и да не им се бъркам в избора.
Но ще им дам максимално от моите разбирания, за да си изберат и да си преценят сами. Както постъпиха моите родители с мен. Дълбоко съм им благодарен, че ме насочиха навътре към мен самия, за да се опозная и да избера философия, която ми пасва на мен, вместо да гледам навън и да чакам по консуматорски някой вълшебник от Оз да ми даде наготово неговата житейска "философия". Иначе моите уважения към г-н Оз, той сигурно вярва, че извършва морален подвиг, също като Дан Акъф в "Психология на маркетинга за деца". Тенекиения човек, плашилото и Дороти остават някакси в сянка...

Отново опираме до "оная" тема - дължим ли уважение на хората преди нас или те са пречка пред "прогреса" и трябва да бъдат премахнати - например в старчески домове? Само пречка ли са и нищо ли не може да се научи от тях? Какво казва г-н Оз по въпроса?
Ако наистина според него семейството и предишните поколения сa зависимости, тогава уважавания г-н Оз може да си избърше гъза с Нобеловата награда. Нищо не може да ме убеди, че родителите пречат. Имал съм шанса да наблюдавам отблизо разрушителния ефект от тази "буре с барут" философия. Достатъчно е детето да попадне в неподходяща среда и тая философия се превръща в смъртоносен капан. И не си измислям, пак повтарям, виждал съм го от една ръка разстояние. Остава да се попитаме, средата в България Е ли е подходяща за такива идеи, при положение, че на всеки ъгъл безконтролно се продават алкохол и половинки хероин? И ако осъзнаем най-накрая, че тук средата е кофти почва за подобни идеи, а държим на идеите, не е ли редно да започнем от средата, вместо от родителите? Викаш за кво ни спират тия тъпи родители да си гледаме кефа, ей ги е магазините, кефа е на една ръка разстояние...

Апропо, превод, любопитно ми е от какъв език е превеждала твоята майка? Щото много нюанси се губят директно само от факта, че е превеждано.

[bluskanie]

Мммм, родителското бреме е ужасно... обаче ако нямаше предупреждения и предпазни действия, щяха да оцелеят под 1% от децата - кое щеше да е бръкнало в контакта, кое щеше да е паднало от балкона, кое щеше да се е нарязало с кухненски нож, кое щеше да се е отровило и т.н. и т.н. Просто интуицията, развивана с хиляди и милиони години не действа в среда, която е създадена в близките сто години.

Ти говориш за детското възпитание, когато детето няма ясна идея за живота, камоли за бъдещето си. Идва време обаче, когто всеки човек се изправя срещу много важни за него житейски дилеми и най-правилното тогава е, детето смо да вземе решението, независимо, че може друга възможност да е по-благоприятна за него. Говоря например за това, детето само да избира какво и къде да учи. Само да избира с кого да се жени или живее. Нещата , за които говориш са различни от това, за което става дума тук...

bikerider,

"Ами не съм съгласен със "спира". Категорично. И преди съм го казвал, аз лично когато имам деца, ще се старая максимално да пазя баланс - да ги предпазвам от one-way начинания и да не им се бъркам в избора.
Но ще им дам максимално от моите разбирания, за да си изберат и да си преценят сами. Както постъпиха моите родители с мен. Дълбоко съм им благодарен, че ме насочиха навътре към мен самия, за да се опозная и да избера философия, която ми пасва на мен, вместо да гледам навън и да чакам по консуматорски някой вълшебник от Оз да ми даде наготово неговата житейска "философия"."

Абсолютно съм съгласен с това. Аз също ще се стремя да постъпя така. Но ти изпадаш в крайност отново. Аз не см казал да оставим децата си на произвола, но пък искам важните решение да се вземат еднолично без НИКАКЪВ натиск. Мненията ни се докосват много отблизо.
А съм виждал мнооого случаи, дори и с мои приятели, на моята възраст, когато са търсили нечия подкрепа за взимането на дадено важно за тях самите, решение. Това, според мен се нарича инфантилност, която аз ще се опитам да избегна при моите деца, както моите родители са избегнали с мен.
Все още много млади хора, а дори и не толкова млади, търсят удобрението на родителите си за нещата, които вършат, за намеренията им към любимия човек, за работата, която работят и всичко останало... Това е много жалко, аз винаги съм съжалявал тези хора, което не ме прави консуматор на Амосовата философия, ако е въобще е негова.

Превода е от английски, на какъвто е оригинала. Вярвам, че смисъла, вложен от автора не е нарушен, ни най-малко...

[bikerider]

Мммм, родителското бреме е ужасно... обаче ако нямаше предупреждения и предпазни действия, щяха да оцелеят под 1% от децата - кое щеше да е бръкнало в контакта, кое щеше да е паднало от балкона, кое щеше да се е нарязало с кухненски нож, кое щеше да се е отровило и т.н. и т.н. Просто интуицията, развивана с хиляди и милиони години не действа в среда, която е създадена в близките сто години.

Нещата , за които говориш са различни от това, за което става дума тук...

Напротив, напротив, същите са. Аз съм също против родителската тирания в прекия смисъл на думата, но съм също така и против да се обобщава, че родителските напътствия са тирания по принцип. Махалото...

bikerider,
Но ти изпадаш в крайност отново. Аз не см казал да оставим децата си на произвола, но пък искам важните решение да се вземат еднолично без НИКАКЪВ натиск.

Хм, изпадам в крайности, защото отговарям на крайности като тази

едно поколение да задмине предшестващото го е да го премахне.

Премахне = игнорира или? Редно е да поясниш.
Гледните ни точки може да се докосват, но в никакъв случай не мога да приема, че е далновидно един млад човек да взима решенията си еднолично, без дори да потърси мнението на родителите си. Казвам това, защото съм правил подобни грешки и само здравия ми разум ме е спасявал от големи лайна. Виж ако родителите нямат мнение, това е друг въпрос, но също така е индивидуален случай за всяко дете и изобщо не е редно да се обобщава.

Може да ни се докосват гледните точки, но в това "еднолично" е най-голямата ни разлика, аз съм категорично против, защото поставяйки се на мястото на някой 15-годишен не бих искал някой да ми казва какво да правя. Бих искал да ми каже какво според него е погрешно или правилно и защо. Не става дума за авторитет и подчинение, става дума за разумно оформяне на позиция, чрез използване на опита на тези преди нас. А опита си е опит, каквото и да говорим за зависимости и подобни. Ако чуждия опит се окачествява като зависимост, защо тогава се концентрираме върху отрицанието на родителския опит? По същата логика бихме могли да се концентрираме и върху отрицание на корпоративното "семейство" и неговата тирания
Странното е, че както те разбирам (ако предаваш правилно посланието на г-н Оз) се концентрираме само върху отрицанието на опита на родителите, като всеки съвет се изкарва тирания. Явление, което се наблюдава доста често и тук във форума. Странно, двойни стандарти ли виждам или просто не съм добре с очите веке?

Апропо, двойни стандарти - опираме до маркетинга: редно ли е все по-заетите родители да бъдат заменяни от маркетинг-експерти, които да "съветват" децата какво е най-добро за тях? Далновидно ли е едно дете да се ориентира в света по маркетинговите табелки, които сочат единствено и само към печалба за едната страна и невежество и консумеризъм за другата страна? Или все пак има полза и от родителите и техните понякога строги, но нужни напътствия?
Нужно ли е в стремежа към индивидуализъм да отричаме миналото си и тези, които са ни създали?

Откъде идва истинския идентитет - отвътре, от семейството или от магазините?

[PtD]

Говоря например за това, детето само да избира какво и къде да учи. Само да избира с кого да се жени или живее. Нещата , за които говориш са различни от това, за което става дума тук...

По времето, за което говориш, детето отдавна вече не е дете и по закон има право самостоятелно да решава какво да прави. А ако слуша родителите си, проблемът си е изцяло негов. Иначе е много удобно да кажеш "нашите ме накараха"...

Аз не см казал да оставим децата си на произвола, но пък искам важните решение да се вземат еднолично без НИКАКЪВ натиск.

Дефинирай "натиск".

[bluskanie]

bikerider,

Нее, не става дума да се отречеш от родителите си, в никакъв случай. Става дума за една много тънка разлика, почти недоловима, между това,да потърсиш съвет от значим за теб човек, и да търсиш собственото си решение в мисълта на други хора. Именно това наричам инфанти;лност, а тя се среща много често напоследък.
Разбира се, че опита на възрастните е ценен и за младите, но както и ти спомена, не можем да обобщаваме, и за всяко дете (човек) дилемите и кръстопътищата сочат различно. Именно когато дойде моментът за взимането на решение, родителя трябва много внимателно да подходи, без да отрича правото на избор на детето си. Предполагам си чувал възклицания от сорта на : Лелее, ся наш'те к'во ли ще кажат! или Трябва ми благословията на нашите! и все такива щуротии, изричани от вече големи жени и мъже...

Недей да смятш, че след като съм споделил, че посланието на Оз ми е допаднало по някакъв начин, то това означава, че го следвам непреклонно. Не, но има истина в думите му, като отчетем фактът, че е частен случай...

PtD, именно, по това време, детето е вече младеж или вече зрял човек и въпреки това не е научен да взима решенията, или по-скоро е научен (от кого?) да няма последната дума...

Натискът е морален, не физически, може дори да не е умишлен. Може да е породен от най-добри намерение, защото всеки иска собственото му дете да не се провали. Но дали това не му вреди повече, отколкото му помага? Няма еднозначен отговор, но аз бих помисли върху това...

Общо взето не спорим...

[bikerider]

Добре де, аз все още не схващам това с "премахването" - това твой израз ли е или цитираш дословно книгата на Оз?

После, не спорим разбира се, пишем си.
Ако ми казваш, че има тънък баланс между това да научиш някой да те слуша, вместо да мисли с главата си и това да научиш някого да мисли с главата си докато те слуша, съгласен съм. Баланса е тънък. Разликата е огромна.
В единия случай родителите по-скоро биха навредили, в другия биха подготвили адекватно един мислещ човек, а не тенекиен робот или безмозъчно плашило.

Обаче, така поставена от теб, темата имаше съвсем друг смисъл, а именно, да премахнем "влиянието" на по-старите поколения върху нас. Така тенденциозно поставен (от теб, г-н Оз или някой друг, няма значение) въпроса се превръща в нещо много опасно, а именно - скъсване на всякакви връзки между поколенията и предаването на възпитанието+оформянето на личността в ръцете на маркетинговите експерти, които поради естественото търсене на авторитет от страна на един млад човек просто запълват вакуума.

В тази светлина това "освобождение" от родителите, не само не е освобождение, а напротив - още по-голяма зависимост. Не ми се навлиза в дебрите на маркетинга в консуматорското общество, но е факт, че един родител би могъл да разбере детето си и да пожертва нещо в името на добруването му. Един маркетингов експерт...

С две думи съгласен съм с това, което казваш, но не съм съгласен с това, което казва г-н Оз, ако думите му са предадени вярно и коректно. Най-добре да прочета книгата и да коментираме пак.

[bluskanie]

[did]

@bikerider:
Мисля, че теоретично вече си готов. Действай!

@bluskanie:
Всъщност, защо пусна тази тема?

@PtD:
Понеже тука повдигнаха въпроса а самостоятелността, та се сетих да се питам: твоето научи ли се вече само да си сменя памперсите?

[bikerider]

@did: first things first

@bluskanie: a за коя точно книга на Амос Оз си говорим, щото библиографията му е повече от внушителна?

Edit:
<offtopic>
@klmn: цък
</offtopic>

[bluskanie]

@bluskanie:
Всъщност, защо пусна тази тема?

щото ми се стори интересно това, което пише в тази книга... с никаква "специална" цел.

bikerider, написал съм

[bikerider]

Ъхх? "Много сте зависими"???

[bluskanie]

Не четеш където трябва

[bikerider]

Мерси, намерих

[PtD]

PtD, именно, по това време, детето е вече младеж или вече зрял човек и въпреки това не е научен да взима решенията, или по-скоро е научен (от кого?) да няма последната дума...

На това човек се научава сам. Ако не се научи сам, значи не може да взима сам решения.

[bluskanie]

PtD, именно, по това време, детето е вече младеж или вече зрял човек и въпреки това не е научен да взима решенията, или по-скоро е научен (от кого?) да няма последната дума...

На това човек се научава сам. Ако не се научи сам, значи не може да взима сам решения.

Така е, но само защото не му е давана възможност, когато е трябвало (при различните индивиди периода настъпва по различно време ) да прави реален избор между две или повече важни решения.

Естествен подбор няма! Той и не трябва да е като в джунглата, но все пак някаква независимост си трябва...

[PtD]

Така е, но само защото не му е давана възможност, когато е трябвало

Aйде пак прехвърли топката на родителите Когато има желание, има начин. Трябва да си извоюваш независимостта - това е необходимо условие, за да я получиш.

[did]

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1044601

[bluskanie]

http://www.litclub.com/library/prev/amo ... enium.html