Да сте бели и червени, още румени, засмени !!
Понеже чета разни неща за произхода на може би една от малкото изключително български традиции (носенето на мартенички), ето моите приятели от ИНТИ с какво ме изненадаха:
Баба Марта и мартениците
___В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на месец Март и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, зпазил се до наши дни.
___На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод настъпването на пролетта. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено, което, според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника всички си закачат мартеници на видно място. в някои области на конците се връзвала и златна или сребърна паричка, но тя имала по-скоро ролята на народен амулет - да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, гривни, колиета, брошки и др.
___Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. Бялата вълна предвещавала дълъг живот. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести, за здраве и сила. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата са връзвали червен конец.
___Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало или зелено дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има по-едри буболечки - едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата 'гадалушка'. Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. Носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.
___В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март - броените дни - по тях гадаят какво ще е времето през годината. Разпространен е и друг обичай - избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22ри март и по него познава каква ще му е годината - ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности. Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. На първи март стопаните внимават да не закачат черно котле в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е поверието, че пшеничени питки трябва да се опекат да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат.
___Една стара легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв - от одрасканата й от птицата длан. Хан Апсарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1ви Март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца - и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие. С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Има и още митове, разказващи за възникването на мартенския обичай. Но този за голямата обич между основателя на държавата ни и сестра му е най-хубавият и най-българският.