[quote="mih"]
@bikerider
намирам примера с Франция за твърде силен, че да го подмина, дори и да стои в другата крайност, но това, че го ползвам, не означава, че предлагам да правим като тях или че го намирам за правилно решение.
Освен това, Канада наистина е доста далече (:banghead:), но като че ли малко прибързано ме отписваш от картинката - все пак не съм заминал преди 100 години, за да нямам понятие какво се случва у нас, нито съм живял в кафез преди да дойда в Канада. Погледът отстрани понякога е ДОСТА полезен, а и е неиминуемо да не се направи сравнението с нашата ситуация и да не се замисли човек за причините за разликите.
[/quote]
Всичко това е чудесно, но вече ти обърнах внимание на факта, че акцента не е върху това (погледа)

. Проблема с инертността и неверието съществува, никой не отрича това. Съшествува обаче и по-големия проблем с превземането отвътре на всяка организация способна да лобира за публичните интереси и превръщането й в проводник на частни/корпоративни интереси, при което хората винаги остават излъгани, което е и целта на занятието. Примери много, Волен Сидеров е само един от тях...
Аз очаквах от темата не само констатации за положението, а конкретни предложения, но вместо това се появи примера с Франция и се създава съвсем обективно впечатление, че това предлагаш като решение. Но това е само идея, само призив.
Ако си решил да споделиш колко по-ясно се вижда отстрани, може би трябваше да дадеш и малко опорни точки от това отстрани за да мога поне аз да преценя какво имаш предвид. Щото дотогава мисля е разбираемо защо реагирам така - не звучиш различно от интелигентен и възпитан вариант на Волен Сидеров. Материята е сложна и не мисля, че трябва да се акцентира върху индивида... все пак си говорим за политика.
Между другото, можеше със същия успех да кръстиш темата: "Опит за дискусия: За отказа на българина да вади чужди кестени от огъня...". Щеше да е насочена към доста по-реални моменти...например липсата на доверие в политическата система и кое го поражда. Щото това което наричаш примирение е всъщност точно това. Хората отдавна са разбрали, че ако искат нещо да стане в тяхна полза, трябва да са единни. Само в тълпа са достатъчно силни. Ама както знаем от трудовете на Гюстав Льо Бон, тълпата няма характер, тя е аморфна маса и й е нужен водач, който да изразява груповите интереси. И точно в тази точка е същината - на избиралите отдавна им е писнало да им бъдат "отвличани"(hijack-вани) кредитите на доверие и да бъдат използвани за съвсем други лични и/или корпоративни интереси. Затова и тази неебателност, която ти наричаш "примиреност". Затова според мен в България е по-изгодно и реалистично да работиш за себе си, тоест да работиш за обществото (групата) като гониш собствените си интереси (колкото можеш), отколкото да се бориш за групови идеали чрез някаква организация.
В близкото и по-далечно политическо минало последното винаги е водило до разочарование за отделния индивид, но това е нормално - така е устроена политиката, за да може политическия консуматор (избирателя) да е винаги незадоволен, за да може да се върти колелото. Това което наричаш "примирение" е много по-дълбок психо-социален феномен и корените му са много по-дълбоко. Публичната сфера е в отстъпление навсякъде по света, защото това е пряко следствие от глобализацията. България е подложена на ускорен преход от планово общество към общество на консуматори и оттам напреженията и търканията и отказа на индивида от участие в публичната сфера. Оттам и неориентираността на някои хора, които очакват някой винаги да ги води за ръчичка и си търсят идоли и месии. Та за мен проблема е двустранен - от една страна съществува заплаха за политическата система от страна на негласуващите неебателни избиратели, а от друга страна съществува пряка заплаха за всички от ловкото използване на незадоволеността на мрънкащите, защото винаги има някой силен, който иска да запуши устата на демокрацията. Та проблема е дори троен:
1. превземането на организациите защитаващи публичните интереси (директен пример са профсъюзите и партии като Атака и ДПС)
2. неебателност у част от избирателите в резултат на 1
3. негодувание в резултат на липса на ориентири, породена от остарял и фиксиран мироглед у много от неебателните избиратели... която отрицателна енергия става лесна плячка на политическите sith-ове - популистите... особено уязвими са тези, закърмени с някакви фиксирани и непоклатими (бетонни) морални идеали.
Та твоето "примирение" е само външното изражение на проблема в сегмента избиратели от точка 2.
@Nightwolf: суз бре, чиба...
Edit:
@Admin: относно Nightwolf, той е пример за точка 3 и страда от най-обикновена параноя. Нека му простим, че вижда проблема в точка 1 да идва от един и същи източник - просто модела на света в главата му е силно опростен, оттам и реакциите му. Нека му простим, че вижда връзка между собственото си незадоволително състояние и видимо доброто състояние на по-ориентираните в обстановката хора, каращи мерцедеси...