Въпроса е важен не като въпрос, и не като отговор, а като норма/стил на поведение и живот които ще трябва да приемеш за да заживееш с отговора
Първата и най-важна част от отговора се състои във въпроса:
ако твоя въпрос е 'как да спестя пари', то отговора задължително ще включва спестяването на пари
ако въпроса ти е 'как да имам повече пари' то отговора ще е нещо съвсем различно, защото не само пестенето е начин да се видиш в малко повече пари
парите, както и много други неща, общо-взето са нещо безмислено като цел, но са изключително ефективно средство за постигането на други цели
така че, за да изградиш едно практично, стабилно, рядко нуждаещо се от корекция виждане за света те съветвам на първо място да теглиш една възможно най-дълбока черта между целите и средствата
да имаш колело е цел
да имаш пари за колело е може би предишната цел изказана по друг начин, но пак е грешка, защото може да те обърка кое е цел и кое средство ....
добре практичната част и после още малко обяснения
парите, както и почти всичко друго безсъзнателно са енергия, поток. Всяка пара поотделно (банкнота, монета, ценни книжа, каквото и да е друго разменно средство, дори и труда) е нещо временно, временнен интерес и временно състояние на енергията. Друго много подобно нещо е емоционалното състояние - емоциите също формират енергиен поток, като във всеки един момент този поток може да изглежда изключително различно.
Та така, първата, основна фаза е осъзнаването на енергията - в случая да си изградиш представа не само че има пари, а че парите се движат горе-долу по такива закономерности, в такива посоки ... ако беше вода аналогията щеше да е намериш коритото на реката. Разбира се на теб ти е ясно, че парите извират от нуждата на хората да контактуват по възможно най-много начини и допълнителната нужда да сравняват/оценяват този контакт. А руслото е: от монетния двор, през икономиката, до някоя пещ (май в Кремиковци горят старите пари).
Та, за да се видиш в пари един лесен метод е да се напъхаш в потока им - както да се измиеш е лесно като поплуваш в реката.
Ти реално вече си част от икономическата система, някакви пари преминават през теб под формата на джобни, подаръци, късмет и може би други. Тези пари няма да станат повече ако стоиш на едно място, както реката няма да стане по-дълбока ако само стоиш на брега й, или поне не в някакъв разумен времеви интервал.
Следователно, простите начини са 2:
преместваш се (ако можеш)
или привличаш някакво друго нужно ти количество от енергията.
Та, какви са по-големите, ясно видими места, където има много хора ловящи пари (т.е. къде може да се преместиш)?
Принципно най-разпространено е да разменяш своите собствени време и сила, така наречения труд. Тук далаверата е ясна - имаш си късмет, имаш си обхват от възможности на които можеш да се наденеш, избираш, търсиш, пак избираш и така.
Сега дали труда ти ще е разнасяне на вестници сутрин преди училище, дали ще миеш входа, дали ще даваш реклами на минувачите, дали ще миеш колите на някой светофар или ще помагаш на някой роднина в неговата работа - възможностите са по-скоро въпрос на късмет, може би.
Следващата голяма (все пак мъничка като брой) група хора разменят за пари идеите си, което разбира се е също време и сила и при 'нормално' стечение на обстоятелствата тъй като влагаш много повече време и сила, отиваш в по-дълбоко място на енергийния поток. Значи думичката в кавичките трябва да те подсеща да се готвиш за пътуване и може би даже живот в някоя чужда държава
Това са общо-взето 'глупавите' начини, първо защото са на разположение на почти всеки пожелал ги, второ защото са пряко свързани и оковаващи и теб в глупостта. Магическия начин е да повикаш своето безупречно намерение - примерно да станеш притежател на нещо, да постигнеш нещо, да се почустваш някак - и да бъдеш готов когато намерението те призове да вземеш това което си пожелал.
Каква е разликата между този и предишните начини ? Предишните са частен случай на този, защото ти отнемат свободата да избереш някой друг. Ако се възпитаваш като работник ти учиш за такъв, живееш като такъв, пенсионираш се и в мига на смъртта си умираш работник (заедно с още една купчина ненужни роли, разбира се).
Ако се възпитаваш като интелектуалец, ти отново учиш за такъв, живееш като такъв и ... абе същото е.
Съответно колкото повече се застояваш в някоя роля, толкова по-невероятно ти се струва да живееш в някоя от другите роли
Въображаемо-реален пример за магическия начин:
аз съм на 14, искам да имам колело като ето това във вестника. Как призовавам намерението ? Мечтая си за колелото (НЕ МИСЛЯ ЗА НЕГО !! - не правя това което наричаме мислене, използвам същите ресурси но не правя мислене), освен да си мечтая си го представям тук и там, представям си как ще се чуствам в тази или онази ситуация - наистина най-точното кратко описание е 'мечтаене'. Разбира се, правя и каквото смятам за разумно и достъпно - събирам както мога пари, работя когато мога и др.
На 15 съм, един ден отивам в мазето и разбирам че вече съм без колело (може би характерно за духа е липсата на плавност, стъпаловидните резки преходи между състоянията) - съответно наште нямат пари да ми купят ново колело, както и никой друг роднина, аз самия не мога и съм представен на избора - имам ли неотменимото намерение за онова колело или не ? Съответно запазвам и засилвам ли вече съвсем нереалната мечта или я забравям ?
Запазвам я. Вече мисленето (ами то и сегашното колело е страхотно, ее наште що все така нямат пари, още малко да порастна и ще си намеря работа и ... оф ама това тъпо учене до тогава) не ми пречи толкова много и мога да подсиля още повече неотменимото си намерение, продължавам да правя каквото мога и смятам че трябва да правя - вече работя и съботите и неделите + понякога правя разни 'нетипични неща' - тъй като имам интереси 'в компютрите' помагам и обучавам разни хора с каквото съм научил покрай тези си интереси.
на 17, баща ми получава някакви пари в повече от работата, и нашите ми заявяват че тъй като ми е последна година, ако направя това и това (оценки) и ако додам еди колко си пари ще ми дадат и те и ще имам ново колело ...
Съответно няколко месеца по-късно аз беснея с реализираната си мечта ... защото съм имал неотменимото намерение и съм действал, а когато намерението ме е повикало съм се отзовал и съм взел каквото съм искал
Красива история, нали ?
Най-красивата част е че доста по-късно успях да осъзная (с чужда помощ) какво съм направил, съответно не просто да знам че 'ако правя така ще стане така' а че съм правил това, това, това, тук съм искал това, това, това, тук съм направил този избор, там онзи ... накратко не съм се заблудил с глупостта 'причина-следствие' а съм видял пътя по който съм вървял, от това по-красиво няма ...
и както обещах - след практичната част малко обяснения. Абе слаб съм в разясняването, ще се огранича до изброяване възможностите на един все още ученик да си продава труда за пари:
по-напред споменах пощаджийство, но реално не зная дали е възможно учащи се да го правят
раздаване на флайерчета
лепене на плакати
събиране на помощи
миене на коли по светофари
гледане на деца
частни уроци на по-малки (най-добрата ми приятелка даваше частни уроци по английски още като беше на 17)
чистене на входове (тук конкуренцията с пенсионираните е голяма)
това което реално аз съм правил не съм сигурен че вече е възможно да се прави, но ще спомена и него, може да породи някакви идеи:
най-много пари съм печелил когато съм помагал на баща ми в леярната, понякога на отливка а през ваканциите и като помощник-формовчик, съвсем друг е въпроса че след отливка следват 5-6 дни мускулна треска, но поне съм станал що-годе издържлив
също през големите ваканции съм продавал разни неща на сергия - дъвки вафли и т.н. глупости, една ваканция помагах на сергия за книги и една ваканция продавах сладолед - там далаверата беше че никак не обичам сладолед, сътветно шефа вече бе много доволен че няма 'изчезнали' бройки и ме държеше въпреки по-ниския оборот
разбира се, съвсем нищо освен самооценката не пречи човек да се възпозлва от всички достъпни методи и дори да си измисли нови такива
ремонт колелата на всички деца наоколо (детските колела са малко по-проклети и разбити от нашите, и искат най-вече някви гаечни ключове, но не са чак толкова различни)
разхождане на болни, инвалиди, дори на кучета и деца на някви по-заети хора
може би втората по важност спънка след самооценката (аа това не мога да го правя, а това е много трудно) е т.нар. 'себеотрицание' което всъщност е точно отрицание на 'себе'-то, на аза, на самооценката т.е. изхвърляне на ненужното или 'ами ако започна да правя това, значи няма да мога да правя дън-дън-дън-дън и още 100 неща, щото няма да имам време сили ...'
тук е момента за събуждане на неотменимото намерение, момента в който се решава искам ли това или искам тези дън-дън-дън-дън неща
на някои хора това им се представя по специфичен, отново 'страшен', но по конкретно за тях начин - 'ако правя това еди-кои си ще започнат да ме гледат другояче'
като в този вариант 'да си загубиш приятелите' е най-лектоо и приятно нещо, което може да се случи
баси колко тъпня изписах !!!!!!!!!!!!!