Като заклет привърженик на гласуването, само сега и само веднъж ще споделя няколко мисли... Не искам да пораждам политическа дискусия с тях, а само да подтикна "негласуващите" да се замислят.
Скромният ми житейски опит показва, че в природата, обществото и т.н. много рядко, ако изобщо, се срещат две еднакви неща. Какво остава пък за повече!
В този смисъл, когато човек е изправен пред някакъв избор (не само за парламент, а изобщо), заключението, че всички са един дол дренки може и да е най-лесното, но според мен никога не е най-вярното. Ако човек анализира всичката информация, до която има достъп, нормално е субективно, за себе си, да успее да реши кое от нещата, между които трябва да избира, е най-добро или най-малко лошо за самия него. Пак повтарям, че изхождам от вярването си,че няма две напълно еднакви неща
Единственият недостатък е, че за да направиш избор, а не да кажеш просто "всички са еднакви", трябва наистина да премислиш много неща и то внимателно, след което да поемеш отговорност (но пред самия себе си, а не пред някой друг). Повечето хора избират по-лесния път, т.е. да не се замислят прекалено, да не ровят за информация и т.н. Разбира се, макар и лесно, това също е избор. Но е избор на поведение, избор да не избираш, т.е. нищо да не промениш ти самия, а да приемеш избора на другите. Докато другото е избор, при който ти участваш в крайния резултат, а не се примиряваш с него.
Извинявам се, ако съм отегчил някого. Но ще се радвам, ако някой се замисли над думите ми