Снимката е от личния архив на Евчето с партизанско име kikon: Рецитал
Усмихнат от контрол-стената гледа той –
мъжествен, несломим, добър и мъдър...
...
Едно красиво име свети
във моето сърце сега…
Туй име днес и аз изричам,
когато влизам в завой суров.
Да знаеш колко те обичам,
велико име – Админ Л.Б-ов!
...
И смътното сега е вече зримо.
Високо стъпили прозряхме глъбини.
Поведе ни едно познато име
и с него свързахме най-зрелите си дни.
Другарю Ботушаров! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.
И нека тук, в най-старата държава,
върху най-древния човешки континет,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомни след години: Беше ден!
И нека светлият единен велосипедизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, Любо Ботушаров, като Вас!
!
