А понеже съм по-млад, първите ми спомени от телевизор са от около 3-4 годишна възраст, когато вече имахме един дървен Китен - ма верно си бяха дървени и в буквалния и в преносния смисъл. Та от тоя ТВ помня дето даваха Барбароните.Въпреки че детството ми мина изцяло по социализма, сега като се замисля какво помня така на прима виста, ми изникват в главата вездесъщите книжни пликове от кафява амбалажна хартия - всичко се продаваше в тях.
Другото, което веднага си спомням са гадните винтове с кофти нарязана глава и почти никаква винтова линия, които според мен станаха предшественик на дюбел-пирона, щото хората така масово завиваха тия винтове - с чука. 
Аз тия неща ги помня, щото от дете бях някак материално-технически ориентиран. Обаче да ви кажа , ако искате да видите нещо автентично от 60те, 70те, 80те години, отидете на централна жп гара София - като изключим павилионите и рекламите, все едно се връщаш 40 години назад. Сигурен съм, че дори на по-обикновени места, ако обършеш с пръст ще намажеш прах от 60-те, 70-те. Ако речеш да видиш какъв е вкусът на 70-те, просто си облизваш пръста.Та друго което помня от детството си е бозата - нема таква боза сега. Аз затова и боза сега не пия. Пък в бирата имаше утайка, като заседи 2-3 дена в магазина - сигурно не са знаели за консервантите. Сердика София направи революция 80-те години като въведе сегашната кръгла кофичка за кисело мляко по германски лиценз и с техни машини, но из цялата провинция то се продаваше в стъклени бурканчета. В София обаче имаше кофички и пред това, но бяха квадратни и много чупливи, та не можеше да си друсаш млякото, за да го разбиеш. Прясното мляко беше в пликчета, които седяха нахвърляни в едни пластмасови касети и обикновено всичко това плуваше в мляко, щото все едно 10 процента бяха пробити. Майка ми ме пращаше на пазар с една платнена торба за многократна употреба, щото тия модерните пличкета не бяха на мода в магазините - де да знаем че сме били така еко модерни тогава, та да се гордеем. Та се почваше едно избиране на мляко - вдигаш пликчето и чакаш да се оттече, та да видиш дали тече от него или това е дето е плувало досега в басейна, щото много кофти като си го сложиш в торбата и да ти тече до вас. Ама и магазините си бяха едни...имаше големи такива на места, но понеже стока нямаше толкова, та цял стелаж 10 метров пълнеха с ориз да речем - стигаше от доставка до доставка. Никой не си играеше да допълва по стелажите. То и ориза си беше един вид, не като сега да се чудиш какво да вземеш. Абе лесно се пазаруваше тогава.
По едно време като бях малък се появиха виетнамците - прясно внесени. Те отначалото ходеха по пижами, щото мислеха че това са официални дрехи у нас. Не знаеха български и все нещо питаха ама то кой ги разбере, кой не. Те и храните в магазина много не познаваха, та все ориз ядяха. А...имаше два вида кафе - Виетнамско и Бразилско..точка. Понякога имаше Кока Кола в малки бутилки. Тия бутилки от 250мл бяха толкова дебели и тежки, че ако изпуснеш една такава през балкона, чупеше плочката долу, ама на нея нищо не и ставаше.
Кво друго....ааа значи някъде през 77-78 година се срещаха караконджули. Всъщност аз не съм ги виждал ама моите родители казваха, че ги имало и ако не съм слушал, щели да ме отнесат. Това ми притеснение особено се засили, когато се пренесохме да живеем от първи етаж в центъра, на последния етаж в модерния квартал Люлин. Когато се покажеш на балкона, виждаш мастилено небе, празна поляна с голяма дупка на нея и квакащи жаби - модерен си беше ви казвам. Та понеже бяхме срещу гората почти, пък и тия караконджули летели виждаш ли, та аз си мислех, че ако съм единтакъв караконджул, най-удобно ще ми е да кацна на 8 етаж. В тая връзка, не разбирах що за безотговорни родители имам, да ни оставят сами със сестра ми и да ходят по живот, като може някой караконджул да ни отмъкне.
Обаче пък какви инжекции правеха в училище - не като сегашните. Спринцовките бяха големи и стъклени, Цяла година с нетърпение чакахме да дойде време за имунизация. Някои деца бяха толкова нетърпеливи, че припадаха още от предния ден.
Имаше много Ленински съботници. На тях се работеше по инфраструктурата. Казваха се Ленински, щото е известно, че другаря Ленин много обичал да работи с пролетариата. Това се доказваше от една известна картина, където другаря Ленин носи една голяма греда с едни докери. Докерите са по около метър и осемдесет, докато за Ленин е известно, че я има метър и шестдесет я не. Това не му пречи да носи гредата наравно с докерите. Та на тия съботници се метеше, садеше, поливаше и прочие облагородяваше квартала. Това си беше гот, щото не се учеше - да точно така, по това време бяхме на 6 дневна учебна седмица. По празниците през май месец не се пиеше и ядеше като за последно, щото се ходеше на манифестация за 1 май и за 24 май за заетите в просветата. Учениците често взимаха участие в тия 24-майски манифестации. Аз веднъж дори бях знаменосец.
Всъщност аз си бях знаменосец по принцип и преди това. Стана така заради гадни другарчета - когато в 4-клас трябваше да се избере председател на класа и знаменосец, никой не искаше да става знаменосец, щото изглеждаше тъпо. За председателка веднага избрахме Дианчето, щото беше мнопго ученолюбива и имаше цици още в 5 клас. Обаче със знаменосеца удряхме на камък и тогава едно другарче стана и ме натопи. Всички веднага се съгласиха, че изглеждам достатъчно захлупен за тая работа и ме избраха. Хубавото е, че знаменосеца имаше 2 асистентки момичета. За едната избраха Ванчето, която много ми се усмихваше, та все се изчервявах. Та на всеки сбор на класа и на всички училищни тържества, аз тържествено разнасях знамето. Това знаме ква лоша шеха ми изигра после обаче...на един сбор на Калотина, където предавахме сините знамена на новите чавдарчета, щото ние вече имахме червени пионерски, срещнах една девойка, която беше асистентка на знаменосеца на 4б клас. Като я видех с тия бели ръкавици нещо трепна у мен. И после в 6-7 клас здраво хлътнах по нея и си провалих живота, щото она се оказа голема мръсница. И това от едното знаме виждаш ли.
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Като извъртах 2-3 пъти тавата от двете страни вече се бях назобил с музика или съседите идваха да звънят и тропат по вратата.
