@Kekemora: явно си ме разбрала доста погрешно.
мога да ти кажа какво мисля, щом сериозно те интересува (това не можах да определя от поста ти, дали е сериозно или е лигня).
Така относно егоизма - мисля че егоизма като всяко нещо е полезен докато е с мярка.
1. Ако няма егоизъм се превръщаме в безлични сянки, живеещи за кефа на другите и притрепващи от болка, когато някой нещо не е доволен. Хора вечно живеещи чуждия живот и кръжейки като сателит около други хора, които в крайна сметка не го заслужават. Хора без капка егоизъм обикновено свършват в старчески дом, в обятията на някоя секта или просто умират в нищета забравени от всички, за които са дали живота си.
2. Ако има само егоизъм и той е начин за вдигане на самочувствието се превръщаме в самодоволни животни летящи из облаците. Нищо не е по-важно от собствената ни особа. Никой не заслужава внимание, освен ако нямаме полза от него.
Едва ли двете крайности носят някаква полза и смисъл за някого. Има и такива хора де, но това е техен избор. Аз залагам на баланса. Умерения егоизъм е добро.
Моята рецепта е: баланс между 1 и 2, като за всеки човек с който общувам, този баланс е различен. Зависи от другия човек и от неговия баланс.
Edit: по въпроса за мъжете и жените - не виждам защо трябва удоволствието на мъжа или жената да се разглежда като егоизъм, по-точно защо това да е лошо? did може да гледа детето си и жена си, да ги обича и това да му доставя удоволствие. Трябва ли непременно да търсим >>лош<< егоизъм зад това? Проблема е в прикачането на прилагателни и търсенето на теле под вола. Ако това да казваш "МОЯТА жена" и "МОЕТО дете" е егоизъм, хубаво. Всеки случай е най-нормалното нещо на света, поне за мен.
Аз просто гледам на връзката с жена като на >>взаимно<< удоволствие. Явно в днешно време е малко трудно за възприемане или намиране на подходящия мъж/жена, но пък какво е лесно в днешно време?
Edit: в крайна сметка всичките сложни понятия и метафизични дискусии си имат според мен един прост корен - как е устроена психиката на човека. Мисля, че всичко опира до баланс между ид, его и суперего. В днешно време ид-а е това върху което са се съсредоточили маркетинговите експерти и затова все повече се оживотиняваме.
На друго ниво се стимулира егото за да се поддържа консуматорското общество и икономическата машина.
А суперегото е отречено, оплюто и заклеймено като "отживелица".
Ta - егото е това, което поддържа жива модерното общество. Нормално е да наблюдаваш егоизъм.
Та ако искаш да дълбаеш из такива теми, не е зле да започнеш от психиката и да минеш после към метафизиката, поне според мен
