Как Селото Попадна В Града...

[agent_Jekov]

така или иначе накрая потенциалът на софия и потенциалът на селата ще се изравни. въпросът е на какво ниво

У нашия "квартал" отдавна беше изравнен, сега е в полза на селото.

[bikerider]

всяка системка, оставена на спокойствие, се стреми към равновесие, при което "потенциалът" навсякъде е еднакъв.

Кажи го на селяните, за тях потенциалът е само в София.

е именно де. затова и те напират към София, с което увеличават населението там и с това намаляват потенциала на града

Който обаче не е константа, ако се инвестира в това! Все едно София е единствената столица, привличаща хора от провинцията. Всъщност тя е, ама относно нулевата модернизация на града.

@Jekov: Да ме прощаваш, ама... изнеси се от мама и татко, иди изтегли един банков заем за жилище или си наеми двустаен апартамент, след което пробвай пак да говориш за вина

[agent_Jekov]

изнеси се от мама и татко, иди изтегли един банков заем за жилище или си наеми двустаен апартамент, след което пробвай пак да говориш за вина

Тогава едва ли ще имам време и да говоря даже.

[did]

Който обаче не е константа, ако се инвестира в това! Все едно София е единствената столица, привличаща хора от провинцията. Всъщност тя е, ама относно нулевата модернизация на града.

Аз с това и започнах: "ако една системка се остави на спокойствие...".

Ако някой иска да поддържа висока потенциална разлика с обкръжението си, ще трябва да изразходва за тази цел енергия, да извършва работа

Най-добре го е казал Луйс Карол:


Точно в този миг, неизвестно по каква причина, те започнаха да тичат.

Като размисляше по-късно, Алиса все не можеше да разбере как се случи така, че започнаха да тичат. Всичко, което си спомняше, беше, че тичаха уловени за ръце, а Царицата тичаше толкова бързо, че Алиса само се стремеше да не изостава. Въпреки това Царицата все викаше:

— По-бързо! По-бързо!

Но Алиса усещаше, че не може да тича по-бързо, макар че не й достигаше дъх да го каже.

Най-любопитното от всичко беше, че дърветата и другите неща около тях изобщо не променяха местата си — колкото и бързо да се движеха Алиса и Царицата, те сякаш не отминаваха нищо.

«Дали пък всички неща тичат заедно с нас?» — помисли бедната, озадачена Алиса.

Но Царицата сякаш отгатна мислите й, защото извика:

— По-бързо! Не се опитвай да говориш.

На Алиса и през ум не й беше минало такова нещо. Напротив, струваше й се, че никога вече няма да проговори отново — така се беше запъхтяла. А Царицата пак извика:

— По-бързо! По-бързо! — и я повлече напред.

— Близо ли сме вече до там? — успя да изпъшка най-после Алиса.

— Близо до там! — повтори Царицата. — Ами че ние го отминахме преди десет минути! По-бързо!

Те продължиха да тичат известно време мълчаливо.

Вятърът свиреше в ушите на Алиса и почти изтръгваше косите от главата й, както тя си въобразяваше.

— Сега! Сега! — извика Царицата. — По-бързо! По-бързо! — И те затичаха толкова бързо, че полетяха във въздуха, като едва докосваха земята с краката си, докато изведнъж спряха, тъкмо когато Алиса остана съвсем без сили. Тя се намери седнала на земята, задъхана и замаяна.

Царицата я подпря на едно дърво и каза любезно:

— Сега можеш да си починеш малко.

Алиса се огледа крайно учудена.

— Какво! Възможно ли е да сме стояли под това дърво през цялото време? Всичко е така, както беше.

— Разбира се, така е — каза Царицата. — Как искаш да бъде иначе?

— В нашата страна — каза Алиса все още запъхтяна — обикновено ще стигнете някъде другаде, ако тичате много бързо, дълго време, както тичахме ние.

— Много е бавна вашата страна! — отвърна Царицата. — У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.

[vladimir.dzhuvinov]

— В нашата страна — каза Алиса все още запъхтяна — обикновено ще стигнете някъде другаде, ако тичате много бързо, дълго време, както тичахме ние.

— Много е бавна вашата страна! — отвърна Царицата. — У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.

[TOYAGA]

Другарю фелдфебел...

Ае... ПАдни за двайсеее! Бомбе!

...вие не бяхте ли отраснал по чужбините...

Нтц! Баш къде требе сме си отраснали. Насред Шопско!

Свободноооо! Оставиии...

BTW did, някой май... в аватара ти, а? Ебаси!

[PtD]

Нтц! Баш къде требе сме си отраснали. Насред Шопско!

И кога викаш е било тихо и спокойно насред Шопско? 'Щото аз съм израснал на Фритьоф Нансен и Мария Луиза (бул. Г. Димитров) и не помня някога да е било тихо и спокойно. Даже си спомням, че като ходихме по курорти не можех да заспя, защото нямаше достатъчно шум...

[agent_Jekov]

Ооо преди 20 години беше много по-тихо, спокойно и с по-чист въздух от сега.Нищо, че съм бил на 2 тогава, помним ги тия работи.А пък още по-отдавна вижте българските филми от соц времето-София нема нищо общо.

[PtD]

Съгласен, беше малко по-чисто и малко по-спокойно. Основният замърсител си остава същият, само че по-амортизиран. Е, нямаше толкова коли, задръствания и ями по улиците. Градският транспорт обаче не се отличава съществено (ако не се брои метрото).

През 60-те сигурно е било друго, обаче не съм го видял лично...

[Sky_Knight]

Не ми се иска да влизам в спора, който доста разгорещено се подхвана и поприключи тук. Искам просто да изкажа мнение относно разказчето на първа страница.

Не го смятам за крайно и повърхностно. Смятам обаче, че всичко е въпрос на гледната ви точка. Разказчето го схващам като пряко и косвено сравнение на живота на село и този в града. Като призив към всички онези от нас, които са напуснали родните си места и са решили да си пробват късмета по широкия свят. Призив да помислят от какво са се отказали и какво са получили в замяна. А това, че е използвана София като пример и се намеква за постоянно съществуващата и необявена вражда между "селяни" и "граждани/софиянци", не смятам, че някой разумен човек трябва даже да му обръща внимание. Хората са хора. Точка. От тук насетне действат лични схващания, манталит, възпитание, идеали... Но се отклоних. Моето разбиране относно разказчето е следното - Оставяйки 10 ливади, сума ти крави, овце и други блага и идвайки в голям град, лиричният герой си плюе в собствената чиния и си забърква най-готината помия, която някога ще яде... Малко са хората, които се замислят. Всички се стремим да ни е хубаво. Да ни е готино. Да си имаме всичко (това "всичко" е дефинарано от обществеността... ), да не се лишаваме и всякакви други подобни простотии. Та разказчето не ни казва "Селяни махайте се града", а намеква, че въпросните "селяни" не знаят какво губят, идвайки в града. И няма как да го осъзнаят, защото "ценностите", които намират в града и които нашето съвременно общество продължава да изгражда и налага, не са онези, които имат хората живеещи с по-малко (или по-скоро привидно по-малко...). И точката на преливане ще дойде, когато мнозинството в градовете започне да се пренасища от всичките тези хубости. Когато хората усетят една сериозна липса и празнота в кухото им ежедневие. За съжаление обаче има вариант, при който такава точка няма да има и просто хората ще затъпеят до убийствена степен и вече няма да са хора в смисъла, който се опитвам да намекна тук... Въпрос на избор, уважаеми съфорумци.

А че нямало алтернатива... Абе... пълни глупости. Какво ми пречи да зарежа всичко, да отида при някой дядо в някое село или малък град, да му помагам за всичко, а в замяна на което той да ми даде подслон и храна. А? Или да си купя земя в някое селце, да вдигна една къщичка и да живея там? Да ви кажа ли - шубе ме е. Шубе ме е да рискувам "хубавия" си животец в момента. Не мога да се откажа от "благините" на големия град и същите онези "ценности", които посочих по-горе... Защото и аз като всички нас съм продукт на нашето време. И аз не съм по-различен. Но знае ли човек... Все пак - въпрос на избор.

Edit: И като съвет - с мрънкане или плюене по даден проблем, няма да постигнете нищо. Погледнете себе си и вижте какъв е вашият дял в цялата тая каша. И го променете. А ако смятате, че нямате принос... Е, значи не сте погледнали изобщо...

[TOYAGA]

Щото аз съм израснал на Фритьоф Нансен и Мария Луиза (бул. Г. Димитров) ...

На кьошето? Еваларка ти бичим, ******...

[agent_Jekov]

[bluskanie]

Щото аз съм израснал на Фритьоф Нансен и Мария Луиза (бул. Г. Димитров) ...

Аз на Коперник и Три Уши... тих квартал

[bikerider]

@did: изби рибата :agree:

[PtD]

На кьошето? Еваларка ти бичим, ******...

За бавноразвиващите се - пояснявам - това са две отделни места и съм живял както на едното, така и на другото. Ама то фелдфебелска глава не загрева току-така, требе й дебел стартер, драги ми *******

[hlebarka]

BTW did, някой май... в аватара ти, а? Ебаси!

Така изглежда

[agent_Jekov]

BTW did, някой май... в аватара ти, а? Ебаси!

Така изглежда

Мен ме кефи.Много е...вкусен.ммм...

[TOYAGA]

... и съм живял както на едното, така и на другото.

Верно ли бе? Е ти на тва живот ли му викаш?

[PtD]

[bikerider]

що спряхте? :crap::bawling:

Другарю фелдфебел...

Ае... ПАдни за двайсеее! Бомбе!

:rofl::rofl:

[tanya]

А че нямало алтернатива... Абе... пълни глупости. Какво ми пречи да зарежа всичко, да отида при някой дядо в някое село или малък град, да му помагам за всичко, а в замяна на което той да ми даде подслон и храна. А? Или да си купя земя в някое селце, да вдигна една къщичка и да живея там?

Ами може да пробваш Гарантирам, че няма да ти хареса. Ако живееш на село и се занимаваш с животновъдство или растениевъдство, забравяш какво е това почивен ден. Те животните, нали не могат да четат, не са чували нищо за петдневна работна седмица и 8-часов работен ден. Забравяш за каране на колело, ходене по планини и други удоволствия.
Проблемът е, че преди 50-на години изгониха младите хора от селата и сега те трудно ще се върнат. Най-малкото няма условия за живот. Когато баща ми е бил малък в неговото село е имало няколко хиляди души, две големи училища, поликлиника. Сега няма нищо. И питам аз, дори и някой да има желание да се върне и да завърти някакъв бизнес на село - първо: къде ще прати децата си на детска градина, а след това и на училище; второ - ако не дай си боже ти потрябва лекар - може да си умреш докато дойде някой от града. Токът спира често или пък напрежението е много слабо и ако се опиташ да включиш няколко уреда едновременно, виждаш как крушките започват да мъждукат. За почистване на улиците и асфалтиране няма изобщо какво да говорим. То тука в града са в окаяно състояние - какво остава за селата. Така че, условията там няма да се подобрят скоро, особено като се има впредвид, че живеят главно възрастни хора, но пък и млади няма да се появят след като няма условия за нормален живот. Ситуацията си е Параграф 22.

[agent_Jekov]

Ситуацията е стигнала дъното и точно там е хубавото, защото единственият път вече е нагоре.

[did]

Ситуацията е стигнала дъното и точно там е хубавото, защото единственият път вече е нагоре.

ще ти се. хората имат лопати и продължават да копаят надолу.

[Yavkata]

Не, не е нагоре , а към София

[TOYAGA]

[bikerider]

но пък и млади няма да се появят след като няма условия за нормален живот.

Познавам един куп такива млади хора, които опровергават твърдението ти. Купили са си електрически генератори, имат хубави бързи коли, по-бързи от всяка линейка. Предпочитат ВСЕКИ ден да спят на чист въздух, отколкото да се врат в мръсотията и да са горди, че на ъгъла до тях има болница. Предпочитат първите години на децата им да са сред природа. И съответно бачкат... много.

Така че тия басни, че условия нямало са за мрънкалници. Условията се създават - нищо не идва наготово. Въпрос на приоритети и... манталитет

По света хората пътуват по 60, 80, 100 до работното си място в едната посока. Знаят какво искат и как да го постигнат - с бачкане. А тук? Колко от младите хора са готови да бачкат за това, което искат? Колко от тях искат сега, веднага да забогатеят? Колко от тях от детството си прекарват дните си по кафенета и телевизори? Колко от тях си прекарват времето в кафенетата до училищата и университетите?
Колко от тях по рождение са примирени, че не стават за нищо и са низша класа, съответно се задоволяват с по 200-300 лева заплата в София?
Накрая - общото положение - заради тия моменти по-горе осраната ситуация се задълбочава. Десйтвително има омагьосан кръг, но той е в главите. Хората движат икономиката, а не обратното. Докато не си изчистим тия комунистически шлаки от главите само ще си констатираме колко по-зле става положението, защото самите ние ставаме все по-зле. Докато държавата ни е в центъра на битието, няма скоро да се оправим.

[TOYAGA]

[agent_Jekov]

Колко от тях искат сега, веднага да забогатеят?

:offtopic:Аз.Щото и да забогатея на дърти години не ме устройва.Живота е сега.

[Alien]

Колко от тях искат сега, веднага да забогатеят?

:offtopic:Аз.Щото и да забогатея на дърти години не ме устройва.Живота е сега.

+1

За кво говорим?

[Sp3c7r3]

"Днес можем да правим каквото си искаме и единствения въпрос е какво искаме да правим.
Това, с което се сблъскваме в края на прогреса, е въпросът за морала."

из подписа на bikerider