Отчуждението...

[никой]

Здравейте !

Темата не е много за този форум, видно е обаче че се дискутират всякакви теми извън колоезденето, така че си позволявам да отворя и една с по-странно съдържание. Става въпорс за отчуждението... Това е нещо, което мен ме вълнува много повече от теми като политика, бик маже, бике гирлс че дори и от спайкването на вилките.
Проблемът е сериозен и в него се коренят (според мен) повечето болежки на нашия век. Преди няколко десетилетия е трябвало да изминеш (примерно) няколко километра за да се видиш с човек на когото държиш. По пътя си разсъждаваш "как ли е той", "какво го притеснява" и т.н. В наше време просто стартираш ICQ и гледаш как е хавата на хората от "обкръжението" ти. Всъщност въобще не си сигурен дали тези хора са действително от обкръжението ти, а, нека си го кажем направо, въобще не си сигурен дали имаш каквото и да е обкръжение. Разчиташ на себе си и ако дойде нещо отвън си доволен, ако не - здраве да е...
Преди две десетилетя бях сигурен че имам малко, но верни приятели. Бяхме преминали с тях през какво ли не и си знаехме и майчиното мляко дет се вика... Сега всички се разпръснахме по света, чуваме се отвреме на време но определено не е същото. Всеки е поел по пътя си и е малко далеч от проблемите на другите. Както е известно истински приятелства не се градят за година-две, и е явно че нови "истински приятели" нямаме. Имаме познати по някаква линия, като отношенията ни с тях обикновено са свързани с пряк интерес, който ако след време отпадне, отпадат и познанствата. Ние хората сме до голяма сметка стадни животни и определено имаме нужда от признанието, близостта, разбирането и грижата на/за другите... Неизбежно е да се чувстваме зле когато тези неща ни липсват... Та да се върна към темата... Имате ли истински приятели?

[thefatcat]

Ще отговоря кратко, не искам да пиша фермани с разсъждения.
Да, имам и не страдам от липса на такива.

[bikerider]

[img]http://images.amazon.com/images/P/0745635156.01._AA240_SCLZZZZZZZ_.jpg[/img]

Тази книжка според мен ще ти отговори на много въпроси...

[PtD]

Интересна тема. Може би дистанцията между хората е правопропорционална на количеството им?

[Admin]

Да, имам, да чукам на дърво, доста са! Но въпреки това усещам напълно това, което е споделено в първия пост на темата. И на мен много от приятелите ми вече са толкова далеч, че ги виждам веднъж годишно и общуваме само чрез заместителите ICQ, пощи, ала-бала. Дори и с някои от тези, които са си в България, нямаме достатъчно време да се виждаме както преди. Но не бих се наел да коментирам причините за този проблем, много са и са сложни. Може би това е просто част от сегашното развитие на обществото и отношенията между хората.

[mih]

Бе то в миналото също така и не се предупреждаваше, когато се ходеше на гости.
Бедността не е порок, твърдяха, но пък и нямаше истински бедни.
Не оплаквам комунизма, а по-скоро оплювам това, което дойде след него - според мен то е най-виновно за отчуждението и озлобяването на народа ни. А като прибавим и историческото развитие, добросъседските отношения, разните му комплексни народни комплекси, и то стана достойно за обект на научна дисертация..

[Alien]

[quote="PtD"]

Интересна тема. Може би дистанцията между хората е правопропорционална на количеството им?
[/quote]


По-скоро е правопропорционална на прогреса на човешкия род и развитието на технологиите. Количеството не мисля, че има общо. Вземи всяка държава, по-изостанала. Като нямат телефони/интернет/т.н. хората искат, не искат си ходят и се виждат. А не пречи и да са повече от нас.

Но аз не виждам нищо лошо в това "отчуждяване". Аз дори го слагам в кавички, защото за мен не това се случва. Просто всичко това, за което говори никой е едно удобство, което всички ние ползваме всеки ден.

@никой - мисля, че си имаш лош ден. Утре ще се чувстваш по-добре.

Какво значи истински приятел? Как го дефинираш? Как разбираш, че един човек ти е такъв?

[gladstone]

Така е, наистина взаимоотношенията между хората (от всякакви полове) във почти всички случай все повече са добили търговски характер, просто стоката е различна. Иначе според мен истински приятели са тези от детството ти. Хора, които си срещнал по-късно, могат да ти бъдат истински приятели, но това отнема далеч повече време.

[никой]

[quote="Alien"]


@никой - мисля, че си имаш лош ден. Утре ще се чувстваш по-добре.

Какво значи истински приятел? Как го дефинираш? Как разбираш, че един човек ти е такъв?
[/quote]


Alien, не, не мисля че деня е лош, даже напротив - за мен е чудесен, щом се осмелих да пусна такава тема... Относно дефининирането на понятието приятел - не ми се задълбава в определения - то е нещо което се усеща и не е нужно да го обличаш в думи... Когато имаш такива хора до себе си не се опитваш да го дефинираш, просто се чувстваш истински, без никакви маски и прочее... Чувстваш се полезен и спокоен ... И както повечето хубави неща - оценяваш го едва когато ти се изплъзва... С приятелите можеш да се скараш, даже да се сбиеш. Може да говориш глупости без да се притесняваш че ще ти лепнат етикет и ще ти се подиграват. Можете да вървите заедно въпреки някой противоположни убеждения... Много неща са... Не изключвам проблемът да е следствие от годините (завъдихме си семейства, работим като гламави и т.н.) но едва ли е само това...
Това че за теб такова нещо не се случва може само да ме радва, но май още си млад ...

[никой]

[quote="gladstone"]

Така е, наистина взаимоотношенията между хората (от всякакви полове) във почти всички случай все повече са добили търговски характер, просто стоката е различна. Иначе според мен истински приятели са тези от детството ти. Хора, които си срещнал по-късно, могат да ти бъдат истински приятели, но това отнема далеч повече време.
[/quote]


Мдаа... май си прав...

[Admin]

Аз пък не мога да дам определение за това що е то "истински приятел", даже май не го употребявам често този израз. Защото това е до голяма степен субективно внушение, и по-рядко се дължи на нещо обективно. Както казва "никой", това се усеща, съгласен съм. Само че човек може да има подобно усещане за някого и в един момент то да не се оправдае, т.е. в някаква ситуация, в която той разчита на приятелството на другия, да остане разочарован. И обратно, в същата ситуация може да му помогне някай друг, когото не е усещал толкова силно като приятел. Това, което се опитвам да кажа е, че понякога човек дори сам не знае кои са му "истинските" приятели.
Аз затова внимавам никога да не наричам един или 2-3 души "най-добри" приятели. Общо взето деля хората около себе си на приятели, познати, слабо познати и непознати. А, има и още една категория - жени (Дами, това беше добронамерен майтап, надявам се да не ми се разсърдите за него:)). Ако отделим приятелите (включително и от нежния пол, горното беше шега!), във всеки момент има такива, които са ми "по-близки" и други, които са ми "по-далечни", но това се дължи главно на това с кого успяваме да се видим по-често и с кого не. И, разбира се, има една категория "стари приятели", които просто са се доказали и с които съм живял толкова много, че приятелството им не е под съмнение и дори да се виждам веднъж годишно, в отношенията ни сякаш нищо не се е променило, освен че си липсваме повече. Те са истински приятели, безспорно е, но се надявам, че и останалите ми приятели са такива. След 10-15 години ще знам :D

Edit: Едно време мислех, че един от главните критерии кой ти е "по-добър" приятел от останалите е тов на кого си готов да споделиш съкровените си тайни например, най-големите си болки и т.н. Постепенно обаче научих, че няма как да споделяш всички видове информация само с един или няколко приятели. За едно нещо някой може да е подходящ слушател/съветник и т.н., а друг не, но това не значи, че единият ми е по-добър приятел от другия. Просто в конкретен случай той е подходящият приятел, в друг случай ще е друг и така...

[mih]

А много често се случва да си мислиш, че някой ти е приятел, а да се окаже, че той да не споделя мнението ти. Истински приятели се завъждат (най-често), когато заедно се споделят общи тегоби, рядко съвместното добруване ражда истински приятели, поне според моя опит. Приятелите от детинство също си остават приятели доживот, предполагам заради по-искрените взаимоотношения и чувства. Най-добрите приятелски връзки според мен се основават на общи интереси и сходства на характерите, като това разбира се не е задължително, останал съм с впечатлението, че понякога двама човека просто се привличат и туйто.

[shaggy86]

направо не знам какво да кажа..........
темата е много реална и много на дълбоко бърка в мен.Това с пръскането по света го усещам всеки ден на практика и много боли......да си пишеш с брат ти по скайпа....
а за приятелите-за съжаление капитализма е навлезнал много дълбоко дори и в най-личните отношения между хората.....
всеки търси хора който са му изгодни -при мен тази тенденция е много по-явна от колкото в България.Тази година завърших училище и 100% няма пак да се съберем всички хора от класа никога на едно място,а майка ми (40годишна) всяка година се събира с хората от класа й........

най-ценните неща в живота(поне за мен) са истинскитя приятели и истинската жена
всеки който има тези неща може да се нарече щастлив човек,[color=red]Парите[/color] не са толкова важни и само чрез самотата човек може да го разбере ......
по-темата мога да напиша дипломна работа така че ще спра до тук.......

[TOYAGA]

Alien-ацията друса, но не требе да ви събара!

НАправете си дЕца!
ЗЕмете си си женА/куче/мачЕ!
КУпете си билет!
Скинете синджиро!

Другари се не връщат само от оня свет...

[RaveUnit]

[quote]Всеки е поел по пътя си и е малко далеч от проблемите на другите. Както е известно истински приятелства не се градят за година-две, и е явно че нови "истински приятели" нямаме. Имаме познати по някаква линия, като отношенията ни с тях обикновено са свързани с пряк интерес, който ако след време отпадне, отпадат и познанствата.[/quote]

така, така, това раграничава познатите от приятелите
[quote]
Ние хората сме до голяма сметка стадни животни и определено имаме нужда от признанието, близостта, разбирането и грижата на/за другите... Неизбежно е да се чувстваме зле когато тези неща ни липсват...[/quote]

а това хич, даже никак не е вярно, сигурно имаш само такива познати и затова си с такова впечатление

[quote] Та да се върна към темата... Имате ли истински приятели?[/quote]
да, абсолютно най-забавната част от това е как се запознавам с такива хора ) след това също е забавно, но по различен начин

[gladstone]

[quote="Admin"]

А, има и още една категория - жени [/quote]


Тук отваряш една съвсем нова тема - възможно ли е истинско приятелство между различните полове, без абсолютно никакви нюански на други видове взаимоотношения межу тях. Според мен отговора вече е даден (макар и малко изопачен)в една реклама на Спрайт

[Bi-King]

така... прочетох всичко дотук.Темата вълнува и мен,не по-малко.И аз мога да кажа много.
[u]Но нали съм [color=red]лумпен[/color][/u],ще кажа:
човек,който свали от задната си спирачка феродото,по време на състезание,да ти го даде за предно... I'm flattered.
ей тфа е иНстиНский Френд бе батее:deal:
дру'ото е сложнЬ раУта:crazy2:

[bluskanie]

За мен всичко е въпрос на европеизацията, към която се стремим. Ми навсякъде по света хората са толкова "отчуждени", дори повече от нас. Тъжно но е така. Сега всеки (ден, всеки час, нався... - оо не тва беше друго) човек избира и се бори сам за личното си щастие. Процеса е свързан с финансови интересни предимно (друг е въпроса дали е правилно) и от там се получава, това недоверие и отчуждаване м/у хората. Отмина безгрижието, при което не беше важно струваш ли нещо или не. Можеше да отидеш просто в компания и да се забавляваш. Отмина тоя "рахатлък". Тояга, чудесно е посъветвал всички, които не са сторили заръките вече

А за приятелите... такааа значи има един метод за изпитване на истинско приятелство. Значи процедира се така: Завеждате най-добрия си приятел у Вас (като е ясно, че там чака красивата Ви приятелка). Аху - иху, пийвате и изведнъж казвате, че трябва да излезете за час, но САМ. След 30 минути се обаждате и казвате на приятеля си, че след 10 до 13 секунди, 5-6 дебели чичковци ще Ви смажат тиквата от бой и се налага той да дойде до края на града, и двамата да набиете чичковците. Прибирате се при красивата приятелка, която притеснена от ситуацията ви дава всичко, което поискате от нея. След час - 2 се появява и приятеля Ви. Само вижда, че сте жив и здрав ухилва се до уши и вика : Ееейй т'ва е приятел... :D:D

[bikerider]

[quote="bluskanie"]
Процеса е свързан с финансови интересни предимно (друг е въпроса дали е правилно) и от там се получава, това недоверие и отчуждаване м/у хората. Отмина безгрижието, при което не беше важно струваш ли нещо или не. Можеше да отидеш просто в компания и да се забавляваш. Отмина тоя "рахатлък". Тояга, чудесно е посъветвал всички, които не са сторили заръките вече
[/quote]

[kagami]

[size=67]Бяхме момчета шестнайсетгодишни и аз и ти.
Бяха мечтите ни розово-сини и до зори
мечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой -
пълни с надежди, готови на всичко - дори и на бой.
После животът ни странно се стече и аз и ти
тръгнахме вече в различни пътеки - помниш нали?
Срещи нетрайни и все по-случайни имахме с теб,
всеки, прегърнал своето щастие бяга напред.

Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".

А имахме време, време за всичко,
но вече със тебе днес сме различни.
А имахме време, време за всичко,
но вече със тебе сме много различни.

Моят прозорец гледа към двора, където днес
децата откриват света, както някога ние със теб.
Всичко ли пак така се повтаря - да или не?
Искам да викна така, че да чуят за миг поне.

Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".[/size]

За тази песен се сетих, докато четях някои от горните постове. Писана е преди ерата на интернет - значи и тогава са се случвали същите неща. И в "Тримата Мускетари" някогашните приятели се отдалечават един от друг. Това е нормалното развитие на нещата. Е какво толкова? Човек върви напред. Ако не се освободиш от привързаността към минали неща, няма как да посрещнеш новите начисто.

Но да - отчуждението днес май го има повече от преди. Ей това ме вълнуваше преди почти две години, и го споделих в един форум.

[size=67][b]"За компютрите и общуването очи в очи, Дали влияе първото върху второто"[/b]

Дали работата с компютър се отразява на прякото общуване между хората, и как.

Мисля, че добрите страни на компютрите са повече от лошите. Обаче мисля, че понякога се превръщаме в "задклавиатурно устройство", което свиква главно да отдава навън (команди, думи, емоции), но не и да приема.

На мен например ми се е случвало да водя доста сериозен "разговор" с някого по интернет, а когато срещнах същия този човек, с когото се познаваме лично от немалко време, не можах да му кажа почти нищо. Държах се сякаш сме просто далечни познати. После съжалих, защото човекът имаше нужда да му кажа нещо по-приятелско, но беше късно.

Не забравих за случая и всеки път, когато се очертава подобна ситуация, полагам съзнателни усилия да не се получи отново. Т.е., нормалното поведение се е изменило. Налага ми се да полагам усилия, за да постигна това, което преди е било нормално поведение.
[/size]

Сега обче тази тема не ме вълнува особено. Просто свикнах, че нещата стоят по този начин и донякъде го приемам за нормално - това, че хората все по-малко общуват очи в очи. Явно това е страна на комуникацията ни. Но дали е bug или feature - всеки сам преценява. Аз например трудно си представям живота без интернет. И т.н.

[Bi-King]

по-скоро е bug.
аз не мога и не искам да свикна,защото не е хубаво,доста е тъжно.а може да се промени!
Ама трябва да се прекомпилира цялото общество.
P.S.Компютрите виновни ли са?

[bikerider]

ми то ние от прекомпилации и търсене на идеалното общество сме я докарали дотука... морковчета...

[Windstream]

[quote="gladstone"]

Тук отваряш една съвсем нова тема - възможно ли е истинско приятелство между различните полове, без абсолютно никакви нюански на други видове взаимоотношения межу тях. Според мен отговора вече е даден (макар и малко изопачен)в една реклама на Спрайт
[/quote]

Рекламата на Спрайт не съм я гледал, или поне не се сещам, но на тази тема я дискутирахме и преди - тогава axelmax ме нарече луд защото съм дал на въпросното момиче достатъчно информация че да може да ми източи цялата банкова сметка и да офейка с колата ми буквално когати й скимне... Свят широк, хора всякакви

[gladstone]

[quote="Windstream"]
Рекламата на Спрайт не съм я гледал, или поне не се сещам[/quote]


По ICQ разбрах, че няма да с тане, но на мейл ще ти я пратя веднага Струва си, поне мен в началото ми беше мн смешна

За БГ потребители:

http://free.data.bg/djlazar/Reklami2004 ... Better.avi

[axelmax]

ИНТЕРЕСА КЛАТИ ФЕСА
какви приятели може да имаш????????
хората са стадни животни по природа ,но има и единаци

хората са използва4и

истински приятели няма,но има много заблудени

[xaxaxa]

@axelmax ГЛУПОСТИ,цял живот ли ще бъдеш сам(женитба),то дори родителете ти са ти приятели!?!

[bikerider]

[quote="axelmax"]

ИНТЕРЕСА КЛАТИ ФЕСА
какви приятели може да имаш????????
хората са стадни животни по природа ,но има и единаци

хората са използва4и

истински приятели няма,но има много заблудени
[/quote]


каквото търсиш, това ще намериш...

[did]

axelmax, вече никога няма да напиша нищо иронично или закачливо по пвой адрес. не мога да проявявам чувство за хумор към хора, които съжалявам.

[RaveUnit]

did ако ще си губиш силата в съжаления да те уведомя- повече никакви полимери няма да ти джуркам !
на axlemax дефиницията за приятел му е такава че не може да хване никой в нея, кво толкова ? като че няма и обърнатия случай - всеки познат му/й е приятел, баси, до човека си е

[axelmax]

@bikerider -има време ще намеря каквото търся
@did-кво ми пука?

аз тука си изказвам мнението
не ми е цел пове4е хора да станат на моето мнение,
за разлика от много съфорумници



@RaveUnit-много праВилно и обективно


ама тука некои хора са:crazy: