Тема за размисъл 2

[Гост]

Историци-ибрикчии ни описват като нискокултурни диваци и конекрадци

За старите владетели преди кан Кубрат изследователите не казват нищо

Проф. Крум Балтаджиев



Нека видим по какъв начин се фалшифицира историята и видовете фалшификации, които имаме:
I. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
II. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
III. Крадене на история.
IV. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
V. "Редактиране" на изворов материал.
VI. Откровени и нагли фалшификации.
VII. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.
Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската история под една или друга форма.
Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответните трудове на "историци".

Основни пунктове
за фалшификация
1. Произход и Прародина на българите.
2. Етимологията на името "българин"
3. Понятийния апарат.
4. Езиковия проблем и писмеността.
5. Религия и приемане на християнството.
6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси.
7. Създаване на теории за "изчезналите" антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.
8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци -възрожденци и такива в по-ново време.
9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.
С произхода и прародината на българите ("прабългарите") е спекулирано безкрайно много. Общо взето, досега беше натрапена теорията, че "прабългарите" са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. "хунски съюз" (т.е. някакви полудиви "номади монголоиди"), които идвайки на Дунава се претопили в "славянското море" и станали "бели хора"!?... Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и "прабългарите" са били такива!
Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от "тюркския" им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че "тюрки" и "турци" са две различни понятия) и те да се "припознаят" като "славяни"!...
Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета "татари", за да се срамуват те от своите корени (въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!
Ето какво казва по този въпрос д-р Тачо Танев: "Руската версия на българската история е изцяло изградена Върху следното: От край време съществува една Велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се "българи", в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна - Русия".
Проводник на тази руска версия на българската история в България по време на Освобождението, и то проводник облечен с мантията на висшата историческа наука, се явява проф. Марин Дринов. Той налага в току що излюпващата се българска историческа наука руската версия и почти всички наши историци, кога по-послушно, кога по-непослушно я следват ето вече над 100 години. Ето какво пишат за произхода на българите и други такива "историци" - ибрикчии: Александър Фол*, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо Лалков и Костадин Петров: "Прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала В Западен Сибир, по долината на реката Иртиш... ".
По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в Ш-то хилядолетие пр.н.е. " Империята на българите край Кавказ Старата Велика България е представена като "Прабългарски съюз Старата голяма България", а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума. Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена,

ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери,
състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо!
Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя.
В многотомната "История на България" (т.2) на БАН, Васил Гюзелев, Станчо Ваклинов, Петър Петров, Димитър Ангелов, Борислав Примов*, Василка Тъпкова - Заимова* и др. пишат: "Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали към тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др." Отново се говори за "Прабългарски военно-племенен съюз Велика България", "прабългарите-номади", нищо не се споменава за българските градове край Кавказ и в Средна Азия, а противно на това се твърди, че "прабългарите живеели в юрти, землянки, надземни постройки" и "номадски станове". Историята на Дунавска България отново се започва със славяните. Българската държавност започва след кан Аспарух (681 г.). Древната история е орязана...
С малки изключения почти същите тези преповтарят и Веселин Бешевлиев, акад. Димитър Ангелов, Ст. Младенов, Иван Шишманов; Станчо Ваклинов и редица други автори, пишещи главно след 1944 г. и слугувайки на панславянските и комунистически идеологии.
В писанията на всички тези автори, които залягаха в официалните учебници от комунистическо време, с фини манипулации българите трябваше да бъдат откъснати от хуните и другите сродни етноси и по този начин да се скъса връзката с древната ни история. По това време негласно

на учените беше забранено
да се занимават с древната
българска история
преди кан Аспарух (668-695г). Забрана наложена със седем печата!...
Според д-р Тачо Танев: "Забраната се състои в това, че е прогласена веднъж завинаги неразбиваемата "научна аксиома": Най-древните далекоизточни хуни (по руски "сюнну", но и "хунну") нямат нищо общо с европейските хуни (по руски "гунну"), а европейските хуни нямат нищо общо с Испериховите българи (по руски "булгари" или тюрко-булгари", но не и "българи", както руснаците определят дунавските българи след покръстването им) и, най-сетне, че Испериховите българи ("булгари", "тюрко-булгари"), нямайки каквито и да са предшественици, пристигнали на Балкана в нищожно на брой количество и взели та се претопили и безследно изчезнали всред "славянското море", като необяснимо защо или по някаква неосъществена случайност, това "славянско море" възприело да се назовава БЪЛГАРИ (по руски "болгарь").
Така, че днешните "болгари" нямат нищо общо нито с Испериховите "булгари", нито с "гунни"-те, нито със "сюнну" или "хунну". Тази "научна" логика, която търси само разликите, но в никой случай не и приликите и общото, спокойно може да се нарече "Разделяй, за да владееш чрез науката!..."
Тук специално внимание бих искал да отделя на автора Петър Добрев, който отрича тюркската и славянската теория за произхода на българите, но заедно с това отхвърля и връзката с хуните, като доста агресивно защитава тази своя теза. Връзката с хуните обаче е безспорна и има редица документи и доказателства за това.
Проблемът, който заобикалят Петър Добрев и споменатите по-горе комунистически автори е, че

"хуни" не е етническо понятие, а е събирателен термин за 26 народа

обединени под единно ръководство в Хунската империя в III в. пр. Хр. Те не могат да бъдат определени като " тюрки", тъй като тюрките като държавна формация се появяват шест века по-късно. Тези 26 народа хуни не са етнически хомогенни, живеят на огромна територия и най-общо могат да бъдат разделени на две големи групи: източни (дунху или жун - монголоезични) и западни (хуили хунори - ираноезични). Българите като европеиди спадат именно към втората група!
Въпреки разните спекулации, антропологически българите (в т.ч. и "прабългарите", които ние наричаме "древни българи") са определени като индоевропейци, кавказки тип от причерноморската група.
По отношение на волжките българи Петър Добрев също има грехове, защото без да е направил необходимите изследвания твърди най-отговорно, че били изчезнали през ХШ-ХIV в., точно както тръбят и всички руски енциклопедии! След като се твърди това, трябва да се обясни и факта, защо след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г, цар Иван Грозни си присвоява титлата "Цар на руси и българи". Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати!... Също така към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. По тези въпроси са излезли множество книги и всеки може да ги прочете, ако го пожелае...
По въпроса дали в Руската федерация има българи, трябва да се питат самите българи, които живеят там, а не руснаците или руските възпитаници в България, които са женени за рускини и предават и

продават българските национални интереси, маскирани като патриоти
и загрижени "историци"!
В потвърждение на казаното по-горе е фактът, че през последните години руските учени ограничиха използването на термини като "тюркски народи", "тюркски езици", "тюркска култура", и го заместиха с "алтайски народи", "алтайски езици", "алтайска култура" и т.н.
По отношение прародината на древните българи няма единно становище, независимо от записаното в школските учебници и дебелите томове на БАН. Напоследък все повече наши и чужди учени се изказват в полза на тезата, че българите са автохтонно население на Балканския полуостров и Причерноморието. След катаклизъм - потоп в Черноморския басейн преди около 7600 години една част (т.нар. "траки") са останали тук, а по-голямата част от населението мигрира на юг в Мала Азия и Месопотамия (по-късно известни като шумери), а друга част през Кавказ отива на изток чак до Тарим (Северозападен Китай) и съседни области (т.нар. хуни или хунори). След време българите се съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кавказ, откъдето се завръщат отново в Европа и на Балканите, за да се слеят със своите родственици траките.
Пръв е изказал подробно аргументирана теза за автохонност на българите на Балканите - проф.д-р Ганчо Ценов още в началото на миналия век. В своите трудове той се опира предимно на сведения от старите антични автори и критикува някои български историци като: Васил Златарски, Ст. Младенов, Иван Шишманов, а също и Ватрослав Ягич, Голубински и Шафарик*, че укриват факти по тези въпроси и защитават славянофилски и българофобски теории вредни за България!

Материалът е от сп. "Ави-тохол"

[NovemberCharlie]

@moderators Някой да има гумичка?

[Admin]

Вълчо, ти си непоправим!
Оставям ти поста, но го оставям наистина само като тема за размисъл, т.е. заключвам темата и който иска да си мисли по нея.
Нарочно не я оставям отворена за дискусия, тъй като практиката от последните месеци е категорична - от твои постове дискусиите някак си не стават, все на караници избиват.
Между другото, помисли и ти защо аджеба ни мъчиш с всички тези проблеми? Да не си мислиш, че в конкретния случай като се възмутим примерно, това ще промени учебниците по история, които вече са написани, или пък ще промени отношението на руските учени, или на които и да е други учени. Усещаш ли колко е лишено от смисъл това, което правиш?
Така че който иска, да мисли. Аз в момента имам да мисля за по-важни неща от това кой къде и как изопачавал историята ни - не са един и два тези случаи.