от Ozzie » Чет Мар 08, 2007 6:34 pm
Брама сътворил Земята и мъжа от една огнедишаща планина, но когато се огледал, видял, че не му е останал никакъв друг материал. Брама се оглеждал и все не можел да намери нещо здраво, яко. А Брама искал да създаде за мъжа жена, та да му бъде другарка. Всемогъщият потънал в дълбок размисъл и много дни останал в чашката на лотоса.
Най-сетне Брама тръгнал по света да търси онова, което му било нужно, за да създаде жената. Той взел заоблеността на месечината, извивките на змията, гъвкавостта на лианата и трепета на тревата, от тръстиката взел осанката, от цветята – багрите, от листата – кадифето. Жената получила печалните очи на сърната. Към всичко това Брама добавил страхливостта на заека, твърдостта на елмаза, тщеславието на пауна, сладостта на меда, пламенността на огъня, студенината на леда и жестокостта на тигъра. Брама с удоволствие огледал творението си. Ала все пак решил, че жената не е съвършена.
Дал й още радостта на слънчевия лъч, непостоянството на вятъра и сълзите на облаците, вложил в устата й бъбривостта на сойката и гукането на гълъбицата. След като сътворил жената от толкова разнообразни материали, той я подарил на мъжа.
Една седмица държал мъжът край себе си този дар, а после изтичал при Брама и рекъл:
- Властителю небесен! Твоето ново творение, което ти ми подари, ми трови живота. То ми отнема много време, не може да мълчи нито минута и все се оплаква, че всичко го боли.
Брама си взел жената обратно.
Ала не минала седмица и мъжът отново дошъл при Брама:
- Чувствам се самотен и скучая, откак ти върнах подаръка. Не мога да забравя как тя танцуваше и колко очарователно звучаха нейните песни.
Брама мълком свалил жената от слънчевия лъч, на който седяла, и я дал на мъжа. Те щастливо се върнали в колибата си.
Ала благополучието им траяло три дена и мъжът отново изтичал при Брама, кършейки ръце:
- Властителю, сгреших, като си поисках жената. През тези три дена се убедих, че тя ми носи повече огорчения, отколкото удоволствия, повече печал, отколкото щастие. Вземи я, не ми трябва.
Брама се разсърдил, прогонил мъжа и жената и креснал:
- Уреждай си живота както искаш!
- Ама с нея е невъзможно да се живее!
Брама се усмихнал така, че цветята и тревите потреперали:
- Но ти не би понесъл и раздялата, нали?
Мъжът се хванал за главата и казал:
- С жената животът се превръща в ад, а без нея – в мъчение … О, нещастен аз!
По-добре с хубава жена на надуваем матрак, отколкото с надуваема жена на хубав матрак...