) я запалихме от първия път (!), което е щастие от една страна, но пък за нещастие аз бях зад ауспуха и черния дим от газта в цилиндрите ме обля с мощна струя...
Тръгнахме да я караме из махалата.
Откакто е купена (през 1974 год.) колата е в същата тази махала. Буквално не можете да си представите колко бурни емоции разбуди у някои комшии тази кола!
Аз карах и баща ми казва "Спри!", спирам и поглеждам встрани на около 50-тина метра бай Иван (адаша). Представете си над 100 килограмов 53 годишен човек човек как тича (или подтичва по-точно)! Беше много епично! Качи сеотзад макар да му беше доста тесничко и потеглихме. През цялото време той пита "Как я запалихте?", "Ама тя върви!", "Не мога да повярвам!". В огледалото го гледам ухилен до ушите! Чак се беше просълзил от радост! Сетих се как ми е разказвал баща ми колко са пътували с таз кола. Направихме едно алайче и вкъщи.
През целия ден, когато я мих от праха, които бе събрала в гаража. Минаха поне 20 човека, които зададоха идентични на по-горните въпроси.
Вечерта беше захладняло и трудно запалих (може би защото съм идиот), тръгнах и пърпърикайки към гаража си мислех колко много повече от ламарина може да бъде една кола, на която качествата като автомобил са доста ограничени в сравнение с тези на днешните четириколесни возила.
Няма ABS, няма ESP, няма AirBag, няма ел стъкла, нито централно заключване, както и много съвременни екстри, но ето - няколко десетки години тези хора бяха живяли с нея и сигурен съм за тях, а и за мен тази кола е по-добра, от която и да е нова.
Не е тук в Пловдив и често си гледам снимкте и не мога да й се нарадвам ! Реших, че и на вас ще хареса !
Има си и теглич, и ремарке - за велосипедите !
Да пожелаем на Баба Шкода на добър път в новия й живот!
П.П.: Грозно стана като скрих регистрационните номера, но гледам, че из нета ги крият - викам си сигурно има защо.
), пък теглича си е много полезен! Държа да отбележа обаче - каравана няма да влача с нея! 
