Не са бъзикайте със старото - аз по принцип хич не съм увлечен по паранормалните явления, ама какво да направя като ми се случват разни случки понякога. След толкова много ситуации, поне вече знам, че всъщност нищо не знам.
Сега се сещам една друга интересна история, която се случила с моя приятелка. С тази приятелка се познавам от много отдавна и се запознах с нея в Мелник - по стечение на обстоятелствата, Пиринските ни маршрути завършваха там. Аз бях с компания, тя сама. Да, тя си ходеше из Пирин сама, без изобщо да познава планината. Като я питах защо, тя ми каза нещо, което тогава ми се видя доста откачено - каза, че само когато човек е сам, може да усети напълно преживяването, тъй като сетивата му се обострят. Години по късно открих сам това и тогава се сетих за нея...
Та въпросната мадама, много си падаше по Мелнишките пейзажи - любов от пръв поглед. Започна да ходи сама и да прекарва доста време там, скитайки по пясъчните дерета. Аз понеже си я знам, че е малко странна, не и се чудих. Постепенно се запозна и с местните и дори си купи парцел около Роженския манастир някъде. Вече я бях писал Мелнишка гражданка. Известно време не се виждахме и когато накрая се видяхме я питах какво става с южните имоти. Тогава тя ми каза, че вече не ходи там. Първоначално не искаше да ми каже защо, но после ми разказа следната история.
Скитайки по деретата попаднала на някакво място, където усетила много силно притегляне - все едно нещо я карало да върви нагоре. При първия такъв случай тя се уплашила и се върнала. След известно време решила пак да иде на това място и пак усетила същото нещо. Тръгнала по някаква козя пътечка из песъкливите дерета, но като навлязла по-навътре пак се уплашила и се върнала - вече била сигурна, че нещо става с нея там, но е закономерно. Като се прибрала в София, мислила дълго и решила, че не може да остави така тая работа - щом нещо я тегли, трябва да види какво е - в крайна сметка вероятно особения и афинитет към Мелник, може да се дължи на това странно явление. При третото посещение пак всичко било същото - неясно притегляне, пътечката нагоре...тръгнала по нея, твърдо решена да не се поддава на страхове. Изкачила се по някакъв склон и изведнъж излязла на нещо като полянка с един камък или пък скаличка по средата(не помня точно). Притеглянето и водело до това място. Повъртяла се малко, но нищо особено не видяла и тъкмо решила, че явно си ги въобразява тия работи, когато усетила шум и движение отгоре. Погледнала нагоре и в този момент някаква черна птица от сорта на гарга или нещо подобно се спуснала право към главата и. Тя размахала с ръце и побягнала надолу. Тая случка толкова я стреснала, че повече не искаше да стъпи на Мелник и дори имота и още май си седи там безстопанствен...
Не знам какво обяснение рационално може да им тая случка - аз и казах за успокоение, че сигурно птицата е имала наблизо гнездо с малки и е нападнала за да ги брани - совите например правят точно така. Дали ми повярва незнам
Така или иначе, местата имат своите въздействия. Когато ходя из пустошта сам, усещам някои места като ведри и приятни - на някои такива съм лягал да подремна, а на една полянка дори се търкалях от кеф и се смеех с глас - честно да ви кажа, никога не съм се чувствал толкова щастлив от нещо друго.
Има обаче особени места - веднъж минах с колелото през Земенския пролом - не става за каране
- след пролома излязох на едно село ...май се казваше Ръждавица. Малко преди селото, се забатачих в няква горичка. Насред горичката имаше полянка, а тази полянка имаше най-злокобното излъчване което някога съм усещал - и сега като го пиша ме втриса....между другото в селото видях двама идиоти...луди имам предвид. Всъщност едното беше жена - карах си по пътя след селото и изведнъж сред тревите вляво от мен видях човешко същество. В първия момент се стреснах - беше жена с изкривена олигофренска физионимия, клечаща чисто гола в тревата....между другото валеше дъжд. Честно ви казвам, ако не бях на асфалта, а тая ми беше изскочила от тревите някъде в горичката, можеше и аз да заприличам а нея. Това село взе да ми идва нанагорно - първо оная поляна, после идиоти изскачат от тревите да ме плашат...
Подобни влияния, може да се дължат на намиращите се под земята метали или води...например. Известно е че животните също ги усещат тия работи. Даже наскоро чух, че като си избираш място за къща, трябвало да гледаш къде пладнуват овцете и там да я направиш - народно поверие някакво.