Умряла ви темата а....
Ей са да ви разкажа за едно явление с което съм сприятелен от години.Не знам как да го определя, това явление - физиологично ли е, метафизично ли е? - интересното и странното тук е, че се случи за пръв път след като ми разказаха за него.
Значи всичко започна през една далечна година, когато ще да бях на 17-18 години. Тогава бях заек пещерняк, наскоро завършил курса. Беше пролет или по-скоро ранно лято и клубът беше организирал мероприятие в района на Гложене. Бяхме доста народ, времето беше хубаво и се установихме на лагер на една поляна в близост до пещерата Лястовицата. От тям правехме набези в различни посоки няколко дена, а вечерите прекарвахме край лагерния огън, където както се сещате не липсваха веселба, песни танци на народите и други такива предизвикани от популярни стимуланти в кръгли бутилки.
Както става винаги, по някое време народа окапва и край огъня остават да си допиват, тихо и кротко само нощните птици. Мастиленото обсипано със звезди небе, тишината нарушавана само от кротките разговори и пукането на дърветата в огъна, неизбежно довеждат до разговори за мистични и странни истории....
Та тогава един от по-старите членове на клуба, разказа за странно състояние, между съня и действителността, което започнало да му се случва отдавна. Когато заспивал, но още не бил напълно заспал изведнъж усещал как нещо започва да го тегли нагоре и той като че се отделял от тялото си и се възнасял над леглото си. Всичко това не било точно сън, тъй като той бил в пълно съзнание, но не можел да контролира тялото си - един вид, тялото спи, мозъка сънува или халюционира, а съзнанието е будно и анализира тази нелепа ситуация. Това най-често му се случвало когато заспива по гръб. Най странното е, че пръв път му се случило, след като някой друг му разказал за това нещо. Ние тогава се посмяхме и му казахме да спре алкохола и че вероятно е от парите на мастилата, които диша в печатницата.
След няколко месеца на мен ми се случи за пръв път. Усещането е много особено - тялото е напълно блокирано, както при сън.Същевременно виждаш обстановката около себе си....и в този момент усещаш как нещо те повдига, като това е съпроводено с особен звук като при изплуване от дълбоко към повърхността. Изпитвам силен страх и пулса за секунди се вдига на 180. Разбирам че, това не е нормално и се опитвам да се отскубна, но не мога да мръдна - съзнанието е просто зрител и анализатор. После изведнъж се събудих....
Това явление обаче, не спря - започна да ме повтаря когато си иска. Понякога следобед, понякога вечер а често и по няколко пъти през нощта. Започна да се случва и след като съм съвсем заспал. Сънувам си кротко нещо и изведнъж усещам присъствието - докато кажа А... и усещам познатото издърпване и звук като от изплуване, което при мен е своеобразно потапяне. Вълна от страх, която като че е индуктирана отвън моментално завладява подсъзнанието, а съзнанието се събужда. Виждаш всичко около теб - стаята, предметите. Виждаш, но не съвсем - често има насложена халюцинация, която е толкова абсурдна, че граничи с картина на Пикасо. Един път черна котка се разхожда върху библиотеката и казва Мяу..., друг път белия чаршаф изпод мен започва да изчезва като прояден от силна киселина - виждам как се стопява и отдолу остава само черно. Трети път сестра ми седи срещу мен и ме гледа с немигащ поглед. В друг случай, виждам някаква греда на която човешка фигура се е покатерила в гротескна поза, а върху нея още една. Изобщо сценария е всевъзможен. През цялото това време усещането е, все едно нещо се опитва да ме издърпа от тялото ми. Аз съм напълно буден като съзнание и знам, че това е отново онова явление и че трябва да успея да досъбудя и тялото и останалата част от мозъка. Започнах да опитвам да мръдна - казвам си - сега ще ритна със крак! Започвам да се напъвам, но той не мръдва. След няколко опита успявам и физическото усещане от мръдването на крака ме връща в реалността. Целия съм, потен, главата ми бучи и пулса бие във вените на слепоочията ми.
След време започнах да си извивам врата, като по-лесно упражнение. Първите една-две години много трудно се събуждах, но после се научих да командвам тялото си насън - трябва много силен волеви импулс - прилича на опит да пробиеш с юмрук гумена ципа - засилваш се и баммм...ако ударът не е достатъчно силен, юмрука пропада, мембраната се опъва и постепенно ударът затихва, след което те връща обратно. Ако успееш да си достатъчно концентриран, мембрана се къса и изплуваш...
По някое време започнах и научни експерименти. Тъй като вече бях овладял събуждането, можех да си позволя да остана по-дълго, за да видя какво ще стане. Проблема е ,че сърцето така побеснява, че на няколко пъти усещах, че главата ще ми се пръсне и се наложи да се събудя. Някой ден това може да ми докара инсулт. Както и да е. Често пъти след като се събудя, нещото не изчезваше веднага - усещах как седи в главата ми е аха, се загледам и започна да се унасям и хоп познатия звук - тръсвам глава и го прогонвам. Понякога паля лампа, ставам, наплискам си лицето и пак лягам - това винаги решава проблема. Случва се най-често когато спя по гръб, но не само.
След толкова години съжителство с това явление, вече разпознавам симптомите на появяването му насън - съзнанието се събужда и си казавам А...пак ли ти! За секунда се концентрирам и трясс скачам и се изправям до седнало положение. Вече не ми пука грам за това нещо - понякога дори ме примързява да се събудя изцяло - спя си и си казвам - ама може ли такова нахалство, така хубаво си спях и сега ще ме караш да се събуждам. Разбира се, няма начин да остана в това състояние и все пак след 10-15 секунди се налага да се събудя. Махвам с ръка, обръщам се и продължавам да спя...
Сега сигурно ще кажете - пич, ходи се прегледай. В случая се съмнявам и др Хаос да може да помогне
, пък и аз толкова съм свикнал, че вече не ми е проблем. Но странното за мен в случая е, че това ме споходи малко след като ми го разказа друг, както и при него е станало.
Мозъка е сложна машина и най-вероятно е в постоянно взаимодействие с околната среда - понякога учените, могат да диагностицират явлението, но никога не знаят причината. А дали тя е в нас или извън нас...???