2016: за различните одисеи в българското МТБ пространство

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

2016: за различните одисеи в българското МТБ пространство

Мнениеот Exorcist » Пет Ное 04, 2016 10:07 pm

Хрониката на оптимистично-трагично-жизнеутвърждаващите индивидуални събития в района е твърде вероятно с времето да разчупи рамките на традиционния личен лунатизъм и да обхване и напълно неслучайни прилики с действителни заслужили артисти и събития и тяхното детайлно анализиране в контекста на критиката на западноевропейската философия.

I. Януари
Нооова годинооо. Здраваа и мирнаа. Гърми шампанско конфети плющят всички сме щастливи шарени пияни грийн дневки обичаме се обещаваме мечтаем по-по-най-яките пожелания хубаво е в ритъма латино безгрижно да препускаш диво. Оп! Понеже е нелепо да си разказвам на глас вело мислите щот никой вече не го такова наоколо за безкрайните ми бръщолевения на тема спици и карания та така наум в суматохата си редя и аз некои новогодишни обещания. Нали знаете колко е хубаво да говориш сам със себе си и отговаряш поощряваш се потупваш по рамото и т.н. Те тая година вече натискам яко планинския байкъризъм и я утепвам от каранье. И стига с тия асфалтаджийски истории майн херц, нали успя в поставената заветна цел - отслабна драстично и влезе в ултраформа. Натрупа мускулатура и стана на ластик. Мечите можело да се сбъднат. Само ние си знаем цената. Колко пот се изля пъ колко стомана се закали! Тру стори! Начи ся вече само ТРУ РАЙДИНГ демек deep forest пътеки гравъл маунтин нагоре надолу и пфу асфалт и павета само за шорткът до тру райдинга, ми! Требва ти ТЕХНИКА мойто момче, баланси и серпентини, калища и улеи, чакъл и мокри коренища с мъхест каманяк, ми да, досега блъскаше като кълвач телеграфен стълб тия шосеизми, дай малко по-сериозно. Тука се позамислих та обаче има залитащи от байкъризма в шосеизма популярни медийни звезди като Камен Тончев и се зачудих това момче онова с раста уориър ентусиазма ли беше браво добре се развива положителен пример за нацията но все пак сигурно е предозирал серпентини и му се завило свят или е намесена жена трябва и аз да внимавам да не предобря а можеше да се пофилософства още но има време ще доанализираме случая а някой отвори още една бутилка и внезапно се лъзнах в тесен песъчлив коловоз паниката ме обхвана на долната серпентина падна мъгла зави ми се свят и на мен том арая нещо ми крещеше скачай в бездната и нямам ясен спомен как се измъкнах и докарах вкъщи...
Обаче си требват и правилни температури а навън е -20 и даже биатлонистите са се увили като пашкули във Форт Кент. Явно ще се допива тия неколко дни, докато се изцибри некво по-човешко време за каране. Към тоз светъл момент нямам светлини за нощни карания, демек само уикендите може да се изкопчи някоя Витоша, обаче с тия температури и снеГ... да ви кажа сблъсъците с реалността постоянно ме карат да се връщам бързо в истинския свят на Ивайло в страна на чудесата. Реалността е за ненапреднали псевдоуфолози!
Не може да се спре. Планини-долини ма трябва да се навиват и километри. Освен това я капнал снега и съвсем я втасах. Отварям стравата и цикля скоростни отсечки. Сутрин имам двадесет минути. Вечер е тъмница и на мигалка нещо некъде светло требва да е. Гледам бели мечки междувременно си карат спокойно из Витоша. Чета и за открити скитащи мамути около Златните мостове. Сигурно са некви холограми реклама за бъдещата Syberia III. Записвам си да проуча тоз феномен по-късно. Измислям гениално временно решение. Сутрин преди и вечер след работа: кръгчета до откат в кръгчето на входа на Южния парк. Хем високоскоростно хем светлина май блести. И не е -20, както на Тихия кът. Никой не се беше сетил, нали!
Вече няколко дни подред кръгчето е арена на хамстерско въртене за маратонски разстояния. Като ми се завие свят сменям посоката. Сутрин едни свидетели на йехова посрещат слънцето с мен и тантрически се въртят и те. Чудя се защо изпаднах в това малоумно положение да трамбовам тук и така но все пак предпочитам засега да си щъкам в огледалния свят и навивам километри през седмицата. Велокомпът радостно отчита км след км тракче след тракче всеки метър в този мраз и тъмница е победа над злите мракобесия. Все пак миналата година почти не изкарах байка зимата а тази всичко променяме прешъссс още от първите дни нали така си обещахме майн херц а ехе то ще се постопли ще се престрашиш за нещо по-така нагоре па и дрешки имаш а нема все да е тая тъмница но засега вечер на кръгчето си се оказва тъмница. Що така се бех заблудил, че има лампи там, явно желанията и реалността пак ми скриха номер но успокоявам се аз то от булеварда и блоковете пак се вижда и нали е открито бяла лунна вечер нереален земен свят…
… реално откривам основно свойство на живите движещи се тъмни обекти в тъмницата на саут парк съркъл. И те са тъмни. И не се виждат. Уж има светлина ма не е точно светло. Дори да са светли некак си потъмняват като сенки на духове. Даже потъмняват още повече и почерняват. Уплътняват се изведнъж от сенките на нощта. Скелети? Ами да, но все още с плът по тях и живи. И за да е още по-трудно, се местят мискините. Придвижват се из парка значи. То е достатъчно сложно да ги забележиш непреместваеми, а като мърдат става лудница. На всичкото отгоре се движат хаотично а при шума от наближаването ми подскачат насам-натам. Всичко това очевидно го правят с цел да упражнявам техника и баланс при резки зиг-заг завивания на слепи участъци. Завиване с непрактически съвети всяка вечер. Все пак имам светлина от мигалката и ги виждам навреме виждам навреме виждам навреме спокоен съм внимавам пък и от вътрешния радиус на алеята покрай преспите кой ще се уплътнява по това време добре се движат километрите внимавам пулса е супер свежия зимен въздух дава криле ей сега ще полетя само да видя колко е часът спокойствие и няма никой най-после наоколо каква идилия сам съм, а до мен моят спомен - странна сянка!... А-А-А БУМ! ТРЯС! ТРЯС!
…to be continued.
Аватар
Exorcist
 
Мнения: 276
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Май 03, 2011 9:08 pm
Местоположение: София

Re: 2016: за различните одисеи в българското МТБ пространство

Мнениеот subritual » Пет Ное 04, 2016 10:44 pm

Пренесох се вечер край огъня с 80 в мунута някой реди, може би ти, а други влизат в ритъма, всеки с квото може твори :agree: :scatter: .
Аватар
subritual
 
Мнения: 1362
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 01, 2008 2:02 pm
Местоположение: Джебел

Re: 2016: за различните одисеи в българското МТБ пространство

Мнениеот taurus13 » Съб Ное 05, 2016 12:55 am

ъъъъ....аз ще изчакам да мине форматирането... :evil:
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: 2016: за различните одисеи в българското МТБ пространство

Мнениеот Exorcist » Пет Ное 18, 2016 3:53 pm

... челен удар в тъмен като катран колоездач. Стоеше почти неподвижно срещу мен, видях го няколко стотни преди удара и усещайки какво ще стане успях само да извикам глупаво а-а-а и опитам да отклоня вляво тялото си. Оказа се прекалено малко времето за реакция. Разхвърчаха се байкове и тела. На една страна вилка захвърлил, на друга капла на две строшена...
Изправих се и вложих цялото ми професионално мислене и усилия, за да проконтролирам следващите фатални в такива инциденти минута-две. Адреналинът и яростта ми казваха да го доубия на място и заровя в дерето на Перловската река. И без това е пълно с хора, казваше лудия милиардер от Ад. Особено след като той се окопити и излая въпроса „Не гледаш ли къде караш, бе?!” Приближих се и процедих „Виновен съм. Може би. Успокой се. Ако имаш претенции, ще си говорим и за светлоотразители. Ако нямаш, всеки да си хваща пътя, а?” Оказа се схватлив и си тръгна без да проговори повече.
Засмяна,
внезапно избухва зората,
лъхти из алеите бодър хлад.
Руменеят като божур
небесата.
- Добро утро, хора!
Добро утро, град!
Обобщено, ползите основни от цялата случка: жестока асфалтова екзема на коляно, счупена фаланга на малкия пръст на лявата ръка (не съм успял да отклоня достатъчно вляво и си обърнах пръста от тялото му), обездвижване с шина на дланта и операция в болница и пак шина и два месеца без каране на колело и рехабилитации и до ден днешен все още има какво да се желае като подвижност на кутрето както преди. Доктора вика не се притеснявай минимум година тия костици са много финни може и над две години ама сигурно никога няма да е същото. Поне използвах помляната предница на байка и липсата на каране, та го ъпгрейднах напоително с нови гуми капли спици спирачки дискове и т.н. Рзмишлявах много в месеца болнИчни, полудях препих изтрещях и започнах да бягам в парка. Дъ мортъл ъф дъ стори един вид си вадех. Не е лесно да си признеш, че (си тиква) е трябвало да си по-внимателен и с хубави светлини, когато плуваш сред море от потенциални урбанистични идиоти, защото те не са виновни, че са неадекватни, просто така си съществуват щастливо. Но го направих. Олекна ми. Не, изобщо не пратих много поздрави на пича и цялата му рода до 39-то коляно и махнах с ръка. С вперен поглед в бъдещето. Светлото.
А там ме очакваше отваряне на регистрации за Перпендикулярната вселена. От две-три години се облизвам като пес пред месарница. Обаче немах сили тогава и за тая суматоха. Мъ ся имам. И датите са перфектни за летния ми график. И все до лятото ще съм без шина, та! Проклинам съдбата, че Светльо е прясно разгипсиран и рехабилитира и няма да можем да сме заедно (гоуема грешка) и се зареждам се пред клавиатурата да дебна трансферния прозорец да отвори. Чета и ми разказват секви слухове и истории за ПВ има ходили даже завърнали се но викат бе как да ти кажа не мога да ти го кажа ни опиша неземно та не е много сигурно реално ли всичко това или са некви родопски тайнства и холограми на необвързани вегани уфолози но мечка страх мен не попълвам изчерпателно въпросника прикачам снимки сичко си е като на препитване за виза за паралелна вселена обаче не ти казват веднага отговора а тайна комисия некъде в галактика заседава и взема решения та все повече се убеждавам в нечовешкия капан на цялата работа и притихвам в очакване на присъдата.
Аватар
Exorcist
 
Мнения: 276
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Май 03, 2011 9:08 pm
Местоположение: София

Re: 2016: за различните одисеи в българското МТБ пространство

Мнениеот Exorcist » Вто Яну 24, 2017 10:22 pm

Малко е деликатна работата с тия 80 литра ограничение за багаж за ПВ, та да нахвърлям набързо тънките нюанси. Има вика биваци без вода, без достъп до храна, палатки и шалтета видиш ли, не било зле да има, а може да трещи потоп, може да няма молове за всичките дни по пътя и нямало байк сервизи и некак си неусетно с наближаването на датата напрежението 80 се процежда като гъста мъгла и набъбва. Ток нямало навсякъде, за интернет да не говорим. Хмм. Практически осмислям невъзможното и намирам един голям хубав класически сак с надпис адидас тип „идем от Илиенци“ и почвам да разпределям мястото, но то естествено е изначално недостатъчно, е, да, раничката на гърба… ноо два дена преди старта намирам и палатка – аа, ми казва усмихнатия собственик, та тя е двуместна, а за един е широка, а е компактна за багаж и за двойка е супер. На терен после установявам, че ако оптимистично бяхме двамата с полудовършения момък вътре, както се гласяхме , кой ще бара яката дупара въпроса ставаше взаимно излишен. Опасно близки и от три пъти става ли се направо си бехме станали най-интимни и минали под дъгата. То при дадени ситуации си немаш избор. Сигурно за двама ниски гладни китайци да спят вплетени на любовно кълбо е идеална. Шалте нямам, но едно старо одеяло навивам на руло и трупам в хола до сака. Дават ми и спален чувал. Дрехи слагам по-дебели да има за вечерите, въпреки че навън е адска жега. После се оказа много мъдро решение, някои нощи горе си ставаше кучи студ! Тая външна гума голяма дилема да я мъкна или не. Викам си ако не я вземеш, ще разцепиш и после ще си гризеш ноктите. Взех я. Малко вътрешни, лепенки и накладки и т‘ва е, другото на ситуация. Успявам за два дни да събера от петима приятели в различни точки на София шест пауъртанка – ако нещо не е тракнато, то не съществува, па макар и да е ПВ. Въпросът с храната го обсъждам изрично по телефона обаче нищо не ми става ясно, освен че требва много бързо да се кара пред групата, та ако случайно кривите са прекарали пътеката през неква цивилизация, там да си от първите хуни, които превземали с викове и опустошават за минути нищо неподозиращия единствен магазин в махалата. Тук някъде покрай ноу-хауто за хранителните и бирени въпроси за пръв път чувам за мъглявината Щуркур и некои легенди за нейното поведение. Тва значи били свръхестествени байкъри – както ги подминаваш кротичко насядали някъде под сенките или влачещи се едва-едва по баира – така внезапно ги заварваш пред теб в онази единствена за деня кръчма, за която си мечтал и бързал, изпиващи всичката бира и окупирали касите на останалата и направили поръчки за ядене за следващите два часа в кухнята. Как ставало това нямало обяснение от никой ма фактически имали способности и се материализирали внезапно от една в друга точка и винаги били притеглени като с магнит от информацията за хладно пиво. Приемам така с лека насмешка тая информация, а то се оказа после съвсем сериозна мълвата… но петък следобеда съм в Била с все по-преливаща количка от консерви русенско варено, свинско с грах, скумрия в собствен сос, в доматен сос, плочковиден фитенс хляб, енергийни вафли, кроасани, барчета, гризини, сухари, козунак, микс сурови ядки, микс печени ядки, шоколади, нескафе, чашки и чинийки и т.н. и др. и три бири взех уплашен от надвисналата внезапно уж имагинерна ма знае ли човек Щуркур угроза и оркестъра удари засвири 80 литра траляля 80 литра дадада 80 литра соу труу фъни хау ит фийлс но всичко премъкнах вкъщи и разстлах на пода и сака изглеждаше толкова на фона незабележим… но тук ме спаси здравата закалка от родителите ми как да се реди товар и уплътняват товари. Още през 80-те тръгвахме с жигулито с ремарке и горен багажник за по 3 седмици на Кара дере и се пренасяше кажи-речи цяла къща с бивакуване на плажа за лятото. Аз също бях компактиран по време на превоза. Тогава Кара дере и околията нямаше нищо ама нищо общо със сегашното чудо. После се изучих как се компактират буркани и прасета и агнета и земеделска реколта и… и… абе отплеснах се, то това си е отделен филм но много от нас тука сме го гледали безценни години и пак се отплеснах та накратко с няколко пререждания сака го напълних до последен кубичен милиметър ведно със страничните джобове. Палатката и чувала не се събраха вътре. Викам си е тука вече сме над 80 може би но ако ги вържа здраво за сака с връзки и може да се смилят и не ги изхвърлят и да трябва да спя по джърси завит с клонки и зъзнещ в храст. То през цялото време аз не разбрах тоя сак имаше ли изобщо 80 или 60 или 100 литра и това как се броеше на тежест или на обем но някак си ми изглеждаше на око като да е около 80 цифрата и действаше успокоително това на мисленето. Ся нали там не се знаеше дали няма като по летищата до камиона едно пре-чек-ин скеле с размерите и литражите и боговете Наката или did да посочват с мърдане на вежда къде да сложиш сака и присъдата да я четат веднага с поглед и аз по геометрия и алгебра едва завърших средно заради тях и избегах с 200 в хуманитаризъма научен и кой каквото решеше за сака то си беше математическо и нямам аргументи. Тази нощ не сънувах 15 лалета. Нито 99 червени балона.
Аватар
Exorcist
 
Мнения: 276
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Май 03, 2011 9:08 pm
Местоположение: София

Re: 2016: за различните одисеи в българското МТБ пространство

Мнениеот evilzet » Сря Яну 25, 2017 10:26 am

Хахаха, много истини има в този прочувствен разказ. :agree:
evilzet
 
Мнения: 1593
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Май 17, 2006 2:19 pm
Местоположение: Варна


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 350 госта


cron