За момента изобщо не си помагам с педалите.
Ситуациите в които попадам мога да ги обобщя като 2. Едната е искам да вдигна предницата (при слизане от бордюр/нещо по-високо). Тогава се навеждам леко напред, и после рязко си изнасям тежестта назад и дърпам с ръце, и изпъвам краката. Така преди можех да изправя колелото на задна гума и дори да "прекантаря". Сега едва успявам да отлепя предницата на 15-20см (като си го правя по същият начин). Иначе сега при такава ситуация си помагам наистина с педалите, но според мен е по-неудобният и несиигурен вариянт ( трябва да съм на подходяща предавка, поне)
Другата ситуация е да вдигна цялото колело (примерно да се кача на бордюр). Тогава се изнасям сравнително напред, и после или дърпам едновременно с ръцете и краката, или изпреварвам малко с ръцете. Преди обикновенно предницата се вдигаше повече (явно заради изтласкването на вилката), а задницата - колкото си я дръпна, а сега предницата не успявам да я вдигна достатъчно със същите похвати.
За шлема - проблема е на психичска основа. Просто някак не се чувствам нормално с него, не е станал част от мен, и не съм свикнал с габаритите му. Вярвам това ще се промени (скоро).
За паданията - аз досега съм карал винаги много внимателно и преценено, според възможностите ми - та не падам много-много (в планината). В града съм падал най-много и с последствия за мен...
За очилата - рамките с които съм в момента стоят на някакво разстояние от главата ми (дръжките) и за това не се побират в каската (дунапренените уплътнения са меки, но не чак толкова). А да си сменя очилата(заедно с рамките) е сериозна инвестиция
(повече от парите инвестирани в тази каска)