Ком - Емине

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Re: Ком - Емине

Мнениеот Петър Велков » Сря Юли 31, 2019 1:31 pm

:bowdown:

Единственият възможен правилен подход! Браво!
"В авангарда винаги вървят онези, чиито живот прилича на сигнална ракета. Те светят, докато летят нагоре, и гаснат нависоко по обратния път. За безкрайно целеустремените обратен път няма."

Giant Reign 1.5 (Fox + XT)
Pulse TSA⌁2 custom
Drag Izoard Dura-Ace
Giant Defy Advanced 1 Ultegra
Аватар
Петър Велков
 
Мнения: 507
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Юли 30, 2012 10:28 am
Местоположение: х. Червената шапчица

Re: Ком - Емине

Мнениеот zcezbpm » Сря Юли 31, 2019 5:15 pm

От ГС Елешница, преди около седмица...Тези избиха рибата дето се вика, реално са за прокурор. Изображение
zcezbpm
 
Мнения: 26
Рейтинг: 1260
Регистриран на: Вто Авг 04, 2009 11:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот D_U_D_E » Пет Авг 09, 2019 2:52 pm

Шумен: Набелязани са мерки за предотвратяване на болестта африканска чума в община Върбица

9 Август 2019 | 12:00 | Агенция "Фокус"

"Незабавно от днес е ограничен достъпът на пътя, който е единствен към местността „Елешница, с жива охрана и бариера. На мястото започва монтирането и на охранителни камери, които ще контролират преминаването през нощта. Оттам минават туристически маршрути и днес ще бъдат поставени указателни табели със забрана за преминаване по туристическите пътеки, с писмо ще бъде предупреден Български туристически съюз."

http://www.focus-news.net/news/2019/08/09/2688056/shumen-nabelyazani-sa-merki-za-predotvratyavane-na-bolestta-afrikanska-chuma-v-obshtina-varbitsa.html
D_U_D_E
 
Мнения: 35
Рейтинг: 1225
Регистриран на: Пон Апр 21, 2008 11:09 am
Местоположение: ЗЛАТИЦА / СОфия

Re: Ком - Емине

Мнениеот zcezbpm » Нед Авг 11, 2019 10:18 am

След като видяха, че с табели и заплахи за стрелба на месо няма да стане, местните дерибеи си измислиха и *законен* повод да преградят туристическия маршрут, който преминава през реновираното им имение....Та така с откритата чума, същата дето нито една независима лаборатория в чужбина не е потвърдила... :(!:
zcezbpm
 
Мнения: 26
Рейтинг: 1260
Регистриран на: Вто Авг 04, 2009 11:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот andriii » Чет Авг 15, 2019 7:27 am

Здравейте, оня ден минахме оттам. Никакъв проблем. След Върбица имаше един чичак, пръсне ти гумите и подметките с някаква химия..и толкоз. Минава си се :beer:
andriii
 
Мнения: 127
Рейтинг: 1400
Регистриран на: Нед Юни 30, 2013 7:58 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот zcezbpm » Пет Авг 16, 2019 6:14 pm

Изглежда охраната е доста рехава и има работно време, което ранобудните ком-еминейци не спазват и засега се преминава метър.......При по-късно тръгване вероятно ще ви дезинфекцират обувките по пътя...
zcezbpm
 
Мнения: 26
Рейтинг: 1260
Регистриран на: Вто Авг 04, 2009 11:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот Петър Велков » Пон Авг 26, 2019 4:45 pm

Максимално кратка вметка за чумата - ние, велосипедисти и пешеходни туристи, барабар с ловците и офроудаджиите сме хората, които разнасяме чумата из България. Болното прасе боледува между 15 и 23 дни, в който период киха и кашля, пръскайки заразата навред, включително и по нашите пътеки, където търси храна. След боледуването умира, в повечето случаи в някое дере - търсейки хладнина поради изключително високата си телесна температура. Ние минаваме по пътеката, събираме "заразена" кал, прибираме се, после отиваме в другата планина и я разнасяме и там. Идва здраво прасе, души, бута с нос.... и voilà. Помогнали сме на чумата да обхване още една планина. Затова в районите, в които са намерени трупове на заразени прасета, се отцепва определен радиус и не се позволява достъпът на хора до него, за да се ограничи разнасянето на заразата.

След близо 40-минутна "лекция" в РДГ София ги попитах защо навред по новините никъде нищо не се казва от цялата тази история, а ни се пълнят главите с това в коя ферма колко прасета били избити, отговорът беше "ами, икономически интереси". Затова най-искрено ви моля за проявяване на разбиране към горските - тези хора дават всичко от себе си, за да измре цялата ни популация на диви прасета. Разберете и работещите в ловните стопанства - те се опитват просто да не фалират.

ПП: Изключително чувствителен е моментът с карането в заразени зони на софиянци, които после идват да въртят на Витоша. Бидейки природен парк, с цел опазването на дивото прасе при намиране на заразени трупове във вътрешността на планината съществува реален риск цялата планина да бъде затворена.
"В авангарда винаги вървят онези, чиито живот прилича на сигнална ракета. Те светят, докато летят нагоре, и гаснат нависоко по обратния път. За безкрайно целеустремените обратен път няма."

Giant Reign 1.5 (Fox + XT)
Pulse TSA⌁2 custom
Drag Izoard Dura-Ace
Giant Defy Advanced 1 Ultegra
Аватар
Петър Велков
 
Мнения: 507
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Юли 30, 2012 10:28 am
Местоположение: х. Червената шапчица

Re: Ком - Емине

Мнениеот gyurzagyurza » Нед Дек 29, 2019 7:53 pm

Има ли доброволци за 2020 г. Август около 10
gyurzagyurza
 
Мнения: 71
Рейтинг: 1170
Регистриран на: Съб Ное 23, 2019 9:21 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот terje » Чет Май 28, 2020 12:25 am

Преди няколко години правихме с приятели половината от маршрута пешеходно - от Ком до Узана. Тогава се зароди идеята да довърша маршрута на колело, но за съжаление поради една или друга причина не ми се отдава възможност. Това лято мисля, че ще успея да вмъкна това приключение в календара си, та реших да прехвърля постовете по темата, както и да прегледам пак маршрута.
Искам до колкото е възможно да се придържам към оригиналния (пешеходния) маршрут, защото всяко откланяне би намалило удовлетвореността от преминаването по трасето. Затова и възникнаха няколко въпроса, на които се надявам да споделите вашето мнение и да дадете съвет.

- Узана - Шипка - кой маршрут е по-удобен - по билото или зелената маркировка през хижата на Съветите?
- за кой Асфалт става дума преди гара Кръстец - този, който заобикаля връх Каменарната или е някой друг? Как е въпросната пътека на юг от връх Каменарната (около 1,5 км преди гарата)?
- между хижа Буковец и хижа Чумерна - по асфалта и да се катери билото?
- преди Котел може ли да се качи връх Разбойна, и дали е препоръчително спускане към града по долината на река Сухойка?
- след Котел има два варианта за минаване - единия спускане към курорта Върбица и после качване към ГС Елешница; втория - по билото на юг и събиране към първия в местността Голямата Нива? Някой минавал ли е по втория?
- толкова ли е тежка пътеката след ГС Елешница до Ришкия проход? Гледам, че доста често се избягва тази отсечка и се спука или на север или на юг? Видях и варианта към стената на язовир Камчия, който също ми се струва добър.

Има ли други места, където е препоръчително откланянето от основния маршрут? Примерно:
- след гара Кръстец има вариант за спускане към река Габрищица или минаване по билото на север?

Аз предпочитам където не може да се кара, да нося колелото на гръб, има ли някакви удобни приспособления за тази цел? Попаднах на пост в темата за Peak Rider, но нямаше коментари за него?

Всякакви съвети и коментари са добре дошли.
Хайде със здраве!
terje
 
Мнения: 6
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Съб Апр 27, 2013 9:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот andriii » Чет Май 28, 2020 7:35 am

terje написа:Преди няколко години правихме с приятели половината от маршрута пешеходно - от Ком до Узана. Тогава се зароди идеята да довърша маршрута на колело, но за съжаление поради една или друга причина не ми се отдава възможност. Това лято мисля, че ще успея да вмъкна това приключение в календара си, та реших да прехвърля постовете по темата, както и да прегледам пак маршрута.
Искам до колкото е възможно да се придържам към оригиналния (пешеходния) маршрут, защото всяко откланяне би намалило удовлетвореността от преминаването по трасето. Затова и възникнаха няколко въпроса, на които се надявам да споделите вашето мнение и да дадете съвет.

- Узана - Шипка - кой маршрут е по-удобен - по билото или зелената маркировка през хижата на Съветите?
- за кой Асфалт става дума преди гара Кръстец - този, който заобикаля връх Каменарната или е някой друг? Как е въпросната пътека на юг от връх Каменарната (около 1,5 км преди гарата)?
- между хижа Буковец и хижа Чумерна - по асфалта и да се катери билото?
- преди Котел може ли да се качи връх Разбойна, и дали е препоръчително спускане към града по долината на река Сухойка?
- след Котел има два варианта за минаване - единия спускане към курорта Върбица и после качване към ГС Елешница; втория - по билото на юг и събиране към първия в местността Голямата Нива? Някой минавал ли е по втория?
- толкова ли е тежка пътеката след ГС Елешница до Ришкия проход? Гледам, че доста често се избягва тази отсечка и се спука или на север или на юг? Видях и варианта към стената на язовир Камчия, който също ми се струва добър.

Има ли други места, където е препоръчително откланянето от основния маршрут? Примерно:
- след гара Кръстец има вариант за спускане към река Габрищица или минаване по билото на север?

Аз предпочитам където не може да се кара, да нося колелото на гръб, има ли някакви удобни приспособления за тази цел? Попаднах на пост в темата за Peak Rider, но нямаше коментари за него?

Всякакви съвети и коментари са добре дошли.
Хайде със здраве!


Здравей миналата година го правих с приятели с колелото..та по въпросите как ние го минахме:
-по зелената маркировка, само каране е
-заобиколихме по асфалта точно този връх
-по асфалта до Чумерна
-преди Котел, по реката само през ГС Зелениче
-след Котел на север по асфалта, до местност Трите вятъра-според БГмаунтайнс и на изток по асфалта карахме до маркировката и после по нея до Върбица
-след Голямата нива си карахме по маркировката- не билната а под нея която е. Минаваше се добре. Но мисля си търси актуална информация когато решите да тръгвате.След това пак по маркировката се заобикаля където пише на картата Непроходимо. После по марката.
-след Котел си бяхме по маркировката

Успех :)
andriii
 
Мнения: 127
Рейтинг: 1400
Регистриран на: Нед Юни 30, 2013 7:58 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот terje » Чет Май 28, 2020 12:45 pm

andriii написа:
terje написа:Преди няколко години правихме с приятели половината от маршрута пешеходно - от Ком до Узана. Тогава се зароди идеята да довърша маршрута на колело, но за съжаление поради една или друга причина не ми се отдава възможност. Това лято мисля, че ще успея да вмъкна това приключение в календара си, та реших да прехвърля постовете по темата, както и да прегледам пак маршрута.
Искам до колкото е възможно да се придържам към оригиналния (пешеходния) маршрут, защото всяко откланяне би намалило удовлетвореността от преминаването по трасето. Затова и възникнаха няколко въпроса, на които се надявам да споделите вашето мнение и да дадете съвет.

- Узана - Шипка - кой маршрут е по-удобен - по билото или зелената маркировка през хижата на Съветите?
- за кой Асфалт става дума преди гара Кръстец - този, който заобикаля връх Каменарната или е някой друг? Как е въпросната пътека на юг от връх Каменарната (около 1,5 км преди гарата)?
- между хижа Буковец и хижа Чумерна - по асфалта и да се катери билото?
- преди Котел може ли да се качи връх Разбойна, и дали е препоръчително спускане към града по долината на река Сухойка?
- след Котел има два варианта за минаване - единия спускане към курорта Върбица и после качване към ГС Елешница; втория - по билото на юг и събиране към първия в местността Голямата Нива? Някой минавал ли е по втория?
- толкова ли е тежка пътеката след ГС Елешница до Ришкия проход? Гледам, че доста често се избягва тази отсечка и се спука или на север или на юг? Видях и варианта към стената на язовир Камчия, който също ми се струва добър.

Има ли други места, където е препоръчително откланянето от основния маршрут? Примерно:
- след гара Кръстец има вариант за спускане към река Габрищица или минаване по билото на север?

Аз предпочитам където не може да се кара, да нося колелото на гръб, има ли някакви удобни приспособления за тази цел? Попаднах на пост в темата за Peak Rider, но нямаше коментари за него?

Всякакви съвети и коментари са добре дошли.
Хайде със здраве!


Здравей миналата година го правих с приятели с колелото..та по въпросите как ние го минахме:
-по зелената маркировка, само каране е
-заобиколихме по асфалта точно този връх
-по асфалта до Чумерна
-преди Котел, по реката само през ГС Зелениче
-след Котел на север по асфалта, до местност Трите вятъра-според БГмаунтайнс и на изток по асфалта карахме до маркировката и после по нея до Върбица
-след Голямата нива си карахме по маркировката- не билната а под нея която е. Минаваше се добре. Но мисля си търси актуална информация когато решите да тръгвате.След това пак по маркировката се заобикаля където пише на картата Непроходимо. После по марката.
-след Котел си бяхме по маркировката

Успех :)



благодаря за информацията? не бях забелязал знаците на картата "труднопроходимо" и "обрасла", ще го имам предвид.
като гледам, ще трябва да се оборудвам с мачете или подходящ survival нож :).

за сега съм соло, но ще видим, може някой да се закачи, или аз да се закача към някого.
terje
 
Мнения: 6
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Съб Апр 27, 2013 9:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот Xoce2 » Чет Май 28, 2020 1:14 pm

Как е въпросната пътека на юг от връх Каменарната (около 1,5 км преди гарата)?


Кара се нормално тази пътека, излиза на гара Кръстец :D
Аватар
Xoce2
 
Мнения: 68
Рейтинг: 1250
Регистриран на: Пон Юни 15, 2015 8:35 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот andriii » Чет Май 28, 2020 2:57 pm

- след гара Кръстец има вариант за спускане към река Габрищица или минаване по билото на север?

-Извинявай, объркал съм в предния си пост. НЕ Котел, а Кръстец- след Кръстец по маркировката. А след Котел поясних :)
Друго което се сетих, е че на 4-5 км след Чумерна, точно след слизането от вр. Буюк каин бели, завихме надясно(юг) и надолу до Крива река и по нея нагоре (наляво /изток) по черен път..Подсичат се вр. Сливката и вр Червената пръст и точно след втория пътят се качва пак на маркировката :)
andriii
 
Мнения: 127
Рейтинг: 1400
Регистриран на: Нед Юни 30, 2013 7:58 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот terje » Чет Май 28, 2020 4:50 pm

andriii написа:- след гара Кръстец има вариант за спускане към река Габрищица или минаване по билото на север?

-Извинявай, объркал съм в предния си пост. НЕ Котел, а Кръстец- след Кръстец по маркировката. А след Котел поясних :)
Друго което се сетих, е че на 4-5 км след Чумерна, точно след слизането от вр. Буюк каин бели, завихме надясно(юг) и надолу до Крива река и по нея нагоре (наляво /изток) по черен път..Подсичат се вр. Сливката и вр Червената пръст и точно след втория пътят се качва пак на маркировката :)



след Кръстец и двата варианта са маркирани, но като гледам на картата, слизането и качваното от река Габрищица може да е стръмно, така че сигурно ще мина от север по билото.
относно подсичането на билото след вр. Буюк Каин Бели..., с риск да ми направят забележка тук, ще кажа, че просто няма начин да пропусна връх Сливката.... :D , а и съм любопитен каква е причината, да го кръстят така...
terje
 
Мнения: 6
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Съб Апр 27, 2013 9:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот andriii » Чет Май 28, 2020 5:04 pm

:beer:
terje написа:
andriii написа:- след гара Кръстец има вариант за спускане към река Габрищица или минаване по билото на север?

-Извинявай, объркал съм в предния си пост. НЕ Котел, а Кръстец- след Кръстец по маркировката. А след Котел поясних :)
Друго което се сетих, е че на 4-5 км след Чумерна, точно след слизането от вр. Буюк каин бели, завихме надясно(юг) и надолу до Крива река и по нея нагоре (наляво /изток) по черен път..Подсичат се вр. Сливката и вр Червената пръст и точно след втория пътят се качва пак на маркировката :)



след Кръстец и двата варианта са маркирани, но като гледам на картата, слизането и качваното от река Габрищица може да е стръмно, така че сигурно ще мина от север по билото.
относно подсичането на билото след вр. Буюк Каин Бели..., с риск да ми направят забележка тук, ще кажа, че просто няма начин да пропусна връх Сливката.... :D , а и съм любопитен каква е причината, да го кръстят така...


:D :D провери и кажи! Идеята там е да се спести качване слизане на поредните връхчета, съотвено денивелация.
За Габрищица е същото..като гледам се губи рязко 120 м денивелация и после веднага почти 100 м + денив. трябва да си върнеш, затова отгоре ;)
andriii
 
Мнения: 127
Рейтинг: 1400
Регистриран на: Нед Юни 30, 2013 7:58 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот valentin.georgiev » Пон Юни 01, 2020 2:59 pm

Здравей,
да си дам и аз моето мнение по въпросите ти.
- Узана - Шипка - кой маршрут е по-удобен? - Определено по-удобен е този по зелената маркировка - кара се почти по равно. Не съм карал по билото не мога да сравня.
- за кой Асфалт става дума преди гара Кръстец - този, който заобикаля връх Каменарната или е някой друг? Как е въпросната пътека на юг от връх Каменарната (около 1,5 км преди гарата)? Карай директно през дерето - напълно караемо нищо особено не е, може само да трябва да се огледаш за да уцелиш пътеката.
- между хижа Буковец и хижа Чумерна - по асфалта и да се катери билото? - Тук бих ти препоръчал по билото - напълно караемо си е, може би само ако е много кално е по-добре да си по асфалта.
- вр. Буюк каин бели - няма смисъл да се слиза долу до реката, по пътеката си се кара добре.
- преди Котел може ли да се качи връх Разбойна, и дали е препоръчително спускане към града по долината на река Сухойка? - По долината на Сухойка е много бързо и лесно, не съм минавал през билото.

- толкова ли е тежка пътеката след ГС Елешница до Ришкия проход? - тук ситуацията е деликатна. Минавал съм и по маркировката и през Бяла река и Риш (отклонихме се по долината на р.Елешница). Карането след Голямата нива до вр. Голям Дебелец е по-скоро мираж - рядко и за малко. Ако минаваш скоро след групите на БТС може и да не е лошо - може да са поотъпкали пътеката. Ако се подготвиш психически за това преминаване - може да го минеш и без много страдание по маркировката. Заобикалянето от север е чисто каране - сравнително равно, дори и качването обратно по Ришки проход.

Да си носиш мачете за този преход е странно, доста тежи, и не мисля, че е потребно. Може би Голямата нива - Ришки проход е едниственото "гадно" място, но то по-скоро е липса на ясна пътека комбинирано с невъзможност за каране, а не джунгла.
Относно носенето на гръб, ако подсечеш вр. Голям Купен, то местата за носене рязко намаляват и не са толкова дълги. Аз за да си улесня това премеждие си бях сложил изолзация за тръби на долната тръба на рамката и си редувах двата способа за носене - на рамо, като прегънеш предното колело и на гръб (врат), като част от тежестта се поема от раницата.
Аватар
valentin.georgiev
 
Мнения: 151
Рейтинг: 1627
Регистриран на: Пет Сеп 17, 2010 10:24 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот terje » Вто Юни 02, 2020 8:12 am

valentin.georgiev написа:Здравей,
да си дам и аз моето мнение по въпросите ти.
- Узана - Шипка - кой маршрут е по-удобен? - Определено по-удобен е този по зелената маркировка - кара се почти по равно. Не съм карал по билото не мога да сравня.
- за кой Асфалт става дума преди гара Кръстец - този, който заобикаля връх Каменарната или е някой друг? Как е въпросната пътека на юг от връх Каменарната (около 1,5 км преди гарата)? Карай директно през дерето - напълно караемо нищо особено не е, може само да трябва да се огледаш за да уцелиш пътеката.
- между хижа Буковец и хижа Чумерна - по асфалта и да се катери билото? - Тук бих ти препоръчал по билото - напълно караемо си е, може би само ако е много кално е по-добре да си по асфалта.
- вр. Буюк каин бели - няма смисъл да се слиза долу до реката, по пътеката си се кара добре.
- преди Котел може ли да се качи връх Разбойна, и дали е препоръчително спускане към града по долината на река Сухойка? - По долината на Сухойка е много бързо и лесно, не съм минавал през билото.

- толкова ли е тежка пътеката след ГС Елешница до Ришкия проход? - тук ситуацията е деликатна. Минавал съм и по маркировката и през Бяла река и Риш (отклонихме се по долината на р.Елешница). Карането след Голямата нива до вр. Голям Дебелец е по-скоро мираж - рядко и за малко. Ако минаваш скоро след групите на БТС може и да не е лошо - може да са поотъпкали пътеката. Ако се подготвиш психически за това преминаване - може да го минеш и без много страдание по маркировката. Заобикалянето от север е чисто каране - сравнително равно, дори и качването обратно по Ришки проход.

Да си носиш мачете за този преход е странно, доста тежи, и не мисля, че е потребно. Може би Голямата нива - Ришки проход е едниственото "гадно" място, но то по-скоро е липса на ясна пътека комбинирано с невъзможност за каране, а не джунгла.
Относно носенето на гръб, ако подсечеш вр. Голям Купен, то местата за носене рязко намаляват и не са толкова дълги. Аз за да си улесня това премеждие си бях сложил изолзация за тръби на долната тръба на рамката и си редувах двата способа за носене - на рамо, като прегънеш предното колело и на гръб (врат), като част от тежестта се поема от раницата.



Благодаря за изчерпателните коментари!
Разбира се, че няма да си нося мачете, но явно трябва да се въоръжа с търпение и здрави нерви ;).
Това с изолацията ми се струва доста добро решение за носенето. Чесно казано не ми се дават 50 или 150 евро за Hookabike или Peak Rider респективно. Изглеждат удобни, но липсата на конкуренция прави цените им нелогично високи.

Аз все още се чудя, дали да не мина на юг от курорта, през Каракус, Трънливия бурун, Малък Чиплак, Здравец и др. Минаването през курорта ми се струва като "скипване" на част от маршрута по истинското било.
Някой минавал ли е от там?
terje
 
Мнения: 6
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Съб Апр 27, 2013 9:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот boris_borisov » Пет Юни 12, 2020 8:18 am

Веднъж преди години пробвахме да тръгнем по билната пътека през Каракус. Бързо се отказахме - много стръмно, липса на пътека, много нападали дървета и клони. Поне докъдето ни стигна търпението, не ставаше изобщо за каране. Върнахме се и поехме по добре познатия път по долината на Герила. Човек като стигне до тия места, след като е изстрадал Централен Балкан, вече не му е толкова съвестно, че не се движи баш по билото :)
Аватар
boris_borisov
 
Мнения: 218
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Мар 12, 2009 2:30 pm
Местоположение: Врачански балкан

Re: Ком - Емине

Мнениеот terje » Пет Юни 26, 2020 5:19 pm

boris_borisov написа:Веднъж преди години пробвахме да тръгнем по билната пътека през Каракус. Бързо се отказахме - много стръмно, липса на пътека, много нападали дървета и клони. Поне докъдето ни стигна търпението, не ставаше изобщо за каране. Върнахме се и поехме по добре познатия път по долината на Герила. Човек като стигне до тия места, след като е изстрадал Централен Балкан, вече не му е толкова съвестно, че не се движи баш по билото :)


Този участък е малко след разклонението, така че в зависимост от ситуацията, може да мина и до проверя. Аз няма да минавам Централен Балкан, но предвид подготовката ми, може също да ми се наложи да избера на хляба мекото ;)
terje
 
Мнения: 6
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Съб Апр 27, 2013 9:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот krasig » Пон Авг 03, 2020 2:40 pm

Здравейте,

Може ли някой да ми помогне с тракове за маршрута от Шипка до Емине.
Разполагам с ужасно малко време за подготовка а не успявам да намеря актуална информация и читави следи.
Темата е вече доволно голяма, има някакви проблеми със сяйта и не съм уверен в това което събирам.
Трябват ми следи които наистина са минавани.Разглеждам трака на чола, но забелязвам големи разминавания от пътищата и пътеките, което ме навява на мисълта че това е следата рисувана в/у картата а не изминатата.
Ако нямкой има нещо систематизирано ще съм му благодарен ако сподели.

Благодаря.
krasig
 
Мнения: 129
Рейтинг: 1272
Регистриран на: Съб Яну 31, 2009 11:35 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот zcezbpm » Пет Авг 07, 2020 9:16 pm

Преди месец направих поредното Ком-Емине...Ъпдейтнах водната карта с точните координати........От тази тема може да я изтеглите https://www.facebook.com/groups/1824588 ... 804986471/ ............... Това е едно помощно хартиено описание в което за улеснение има кои води пресъхват, километрите между тях, за да си направите по-лесно плана за деня и да знаете къде да пълните повече вода. https://www.facebook.com/groups/1824588 ... 536733192/ ........Това е пътеписа от юни 2020г в блога http://zcezbpm.blogspot.com/2020/ ..........Ако нямате фейсбук това е едно старо минаване на маршрута в блога, ъпдейтвам го редовно и инфото за водата е идентично с това във фейсбук. http://zcezbpm.blogspot.com/2015/ ........
zcezbpm
 
Мнения: 26
Рейтинг: 1260
Регистриран на: Вто Авг 04, 2009 11:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот andriii » Съб Авг 08, 2020 10:59 am

От ФБ групата - Ком-Емине доста полезна информация за Ришкия ужас : https://bg-bg.facebook.com/groups/kom.emine/
Борис Борисов споделя това:
Това е пътят, който върви северно от билото след г.с.Елешница. Почистван наскоро с багер във връзка със сеч в района. Перфектен! Минах го за около 2 часа и това ми позволи през този ден цялото каране да ми е от Върбишкия проход до с.Сини рид.
+ снимки от дадения участък.
Печелиш време, губиш трънки, губиш и малко екстра + денивелация :beer:
andriii
 
Мнения: 127
Рейтинг: 1400
Регистриран на: Нед Юни 30, 2013 7:58 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Вто Авг 18, 2020 2:20 pm

Много се извинявам, скоро забелязах, че снимките от старите пътеписи липсват, дали не може да се оправят и да се виждат отново? Губи се чара на разказата без снимките.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот valentin.georgiev » Вто Апр 06, 2021 1:09 pm

Аватар
valentin.georgiev
 
Мнения: 151
Рейтинг: 1627
Регистриран на: Пет Сеп 17, 2010 10:24 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот andriii » Сря Апр 07, 2021 1:57 pm

andriii
 
Мнения: 127
Рейтинг: 1400
Регистриран на: Нед Юни 30, 2013 7:58 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот Exorcist » Сря Апр 07, 2021 9:26 pm

andriii написа:https://www.facebook.com/events/462542208324286/?notif_t=plan_user_invited&notif_id=1617794288268843 :eyebrow:

Идеята романтична, прокарана по неповторим и до ден днешен приказен начин от твърде готиния за да е реален но аз съм го пипал (по трицепса зад бицепса) и се убедих лично, че не е холограма и го има, Райко, през 2021 г. прагматично прегърната от Ред Бул. Всичко е супер, Райко винаги ще дава криле :D :bowdown:
Аватар
Exorcist
 
Мнения: 275
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Май 03, 2011 9:08 pm
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот boris_borisov » Пон Май 10, 2021 9:32 am

Ако на някой му се чете един безкрайно дълъг и скучен разказ за последното ми успешно преминаване на Ком-Емине, може да го направи тук :)
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.p ... 384#151384
Аватар
boris_borisov
 
Мнения: 218
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Мар 12, 2009 2:30 pm
Местоположение: Врачански балкан

Re: Ком - Емине

Мнениеот zacky » Пет Юли 23, 2021 2:07 pm

cholla написа:П.С. Зарко, намирай колелото и се стягай! Едно състезателно КЕ ще ти се отрази чудесно на холестерола :beer: :smokin:


Десет години и половина след този мъдър съвет, се случи така, че най-накрая намерих колело, стегнах се, дори се понапънах за участие в състезателно КЕ, покривайки критериите за регистрация в КЕ Bike the Balkan 2021 след успешно преплаване през калните акватории на тазгодишната обилно напоена с дъжд Обиколка на Витоша100.

Изображение

За лош или за добър късмет, обаче, в програмата на проектосъотборника ми за КЕ състезанието, се появиха по-важни ангажименти и поради физическата невъзможност да е на две места едновременно, нашето перфектно от моя гледна точка партньорство в крайна сметка приключи преди да е започнало. Направих няколко анемични опита да намеря нов парньор, които не доведоха до никакъв резултат. Забелязах очертаващия се прозорец от десетина юлски безоблачни дни и реших - ТРЪГВАМ!!!

Всъщност това си беше и първоначалната ми идея - соло преминаване по Пътеката за десетина дни. Състезателните мераци дойдоха по-късно, след като установих, че времената ми на няколкото пролетни XC надпревари, в които участвах, дават надежда за покриване на критериите на Ред Бул.

Този велопреход си го мечтая от много години. На времето не събрах кураж да пробвам. Направих го пешеходно през 2007-ма и се получи фантастично приключение, което, покрай възкръсналите ми КЕ блянове, описах в пътепис едва през миналата година. Ако на някой му е интересно, може да го види тук:

http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=13739&start=0

Мечтаейки си за преминаването по Пътеката с велосипед, исках да направя така, че да е нещо специално и по-трудно, което в същото време да е в границите на възможностите ми.
Така си определих следните маркери за успешно преминаване:

Изображение

Екзотиката от точка седем не случайно е последна, защото там нещата определено не зависят само от желанието, а и от други по-важни фактори.

Едно от нещата, които бях обмислял предварително е дали да не вкарам общ бюджет за прехода под 14 лв. и така ударя в земята рекорда на фотосинтезиращата околосветска пътешественичка Тери от Хасково, обаче навреме се усетих, че това ще е вече съвсем прекалено, а и неизпълнимо, предвид естествената нужда на тялото да приема сериозни количества храна, които поне частично да компенсират оромния енергиен разход в подобно многодневно натоварване. Та в крайна сметка този лимит от 200 лв. незнам защо съм го оставил, но не го намирам за нещо важно. Целият бюджет възлезе на 280 лв. в т.ч. 25 лв. за автобус на връщане. Не съм се ограничавал в разходите по никакъв начин.

Искаше ми се да гласувам на изборите за парламент на 11-ти Юли. Откакто имам право да гласувам досега съм пропускал само изборите през 2001-ва, понеже тогава бях на студентска бригада в Щатите и просто нямаше как. Този път обаче Пътеката ме зовеше с цялата си магнетична мощ и зарязох гражданските си задължения без много да му мисля.

До Петрохански проход ме докара шурея Пафи. Изсипа ме там около 16 часа на 8-ми Юли, направи ми снимка за спомен и веднага изчезна да си довършва неотложните задачи из Софийската ърбън джунгла.

Изображение

Без карти, без навигация... Дотук добре, но стоейки на мястото, където слязох от колата нямах идея накъде точно да поема. Хванах черен път южно от ханчето и не след дълго се върнах в изходна позиция, понеже не видях никаква маркировка. Пробвах варианта по асфалтов път от север и не след дълго забелязах първите червено-бели марки:

Изображение

Навремето gsm техниката не даваше подобни възможности. Нямам нито една снимка от пешеходния си преход през 2007-ма. Сега мислех да снимам доста, но не след дълго събитията дадоха съвсем обратна посока на тези ми намерения.

Продължих да следвам маркировката и за около час и четиридесет минути стигнах до връх Ком. По пътя срещнах две момчета и момиче, които току що бяха започнали пешеходното си приключение. Горе имаше доста облаци, които от време на време се разсейваха, разкривайки прелестите на Берковския балкан.

Останах на върха двадесетина минути. Чувствах се лек, спокоен и щастлив. Бях мечтал за този момент толкова дълго и ето, пред мен са всичките шестотин или повече километра до морския бряг.

Изображение

Снимах и елитния си велопартньор:

Изображение

На тази снимка се вижда добре минималистичната ми бивачна екипировка, благодарение на която успях да изпълня плана си за нощувки без ползване на хижи и заслони. На кормилото съм закачил колкото лекото и компактно, толкова и скъпо биви на OR, което признавам си купих преди време с гузна съвест и с ясното съзнание, че ако жена ми знае колко пари съм дал за него, моментално ще ме изпрати да го ползвам по предназначение в градинката пред нас. В крайна сметка тогава философски заключих, че нещо дето ще си върне парите за три-четири Ком – Еминета, е отлична инвестиция и си струва всички рискове.

Вътре в калъфчето на бивито съм намерил място и за китайското надуваемо шалте от Алиекспрес. Двете общо тежат малко под килограм. На рамката на велосипеда пък съм закачил спалния чувал, който ми е подарък от приятел отпреди доста години и който за пръв път влезе в употреба, вършейки ми чудесна работа.

Теглото на цялата трикомпонентна система за спане на открито е едва около 1,6 кг. и най-важното - не тежи върху гърба ми и не заема място в раницата. Останалата ми екипировка включва малко дрехи (полар, ветровка, долнище със странични ципове, една тениска с къс и една с дълъг ръкав, боксерки, два чифта къси чорапи, гетки + дрехите, които бяха ежедневно на гърба ми: къс колоездачен клин, велопанталони, тениска, чорапи, ръкавици, BUFF и обувки за автоматични педали), аптечка (носех доста неща – цяла мини амбулатория, която Слава Богу не се наложи да ползвам) + малко тоалетни принадлежности, инструменти (почти всичко най-необходимо – тул, сменяемо ухо за дерайльора, помпа, помпа с патрон, резервна гума, лепенки, фитили+инструмент, смазка за верига), gsm (без тракове и навигационни приложения), челник, каска, канче, малък нож, кемъл бек 3л., малко лакомства от зоомагазин за подкуп на зли песове (моркова) и десетина супер леки, компактни и много мощни пиратки + запалка (тоягата).

Храната, която носех включваше 270 грама пастърма (най-сухата и скъпа, която намерих); 400 грама микс овесени ядки и сушени плодове; 700 грама мед в пластмасово шише; плодове, които хапнах още в началото; стотина грама Isostar. Идеята за пастърмата я взаимствах от един известен КЕ деец от родната Стара Загора (също както и идеята за анти-пес амунициите). Действително, това изсушено парче месо е отлична храна за прехода понеже дава сериозно количество протеин, компактно е, не се разваля с дни, солено е и възстановява солния баланс. На всякъде по хижите ще намерите боб и хляб, но като хапнете с това и парче пастърма, нещата стават много по-приятни за стомаха.

Раницата ми тежеше 5,5 кг. (без храна и вода). Това (колко ще тежи багажа ви) според мен е въпрос от първостепенна важност за комфорта по време на движение и за успеха на мисията като цяло. Всеки се изкушава да вземе нещо, което ще му е от полза и без което пак ще се оправи. Сигурно поне пет пъти пълних и изпразвах раницата преди да тръгна. В крайна сметка извън багажа ми остана всичко, което не е най-най-необходимо. Само аптечката и инструментите имаха неприкосновен статут.

Докато решавах какво да взема и какво да оставя все се сещах за филмчето на Никифор, в което споделяше за сериозни болки в задните части след едва два-три дни на седалката. И това при положение, че става въпрос за атлетично младо момче с хубав велосипед, с не малък колоездачен опит, но и с четиринадесет килограма (по неговите думи) багаж на гърба. Между другото колегата заслужава голямо признание за споделянето на поуките от неуспешния си опит, но и много, много сериозна критика, че и досега (поне доколкото ми е известно) не е завършил започнатото.

Надявам се, че по-нетърпеливите читатели ще ми простят горните лирични отклонения. Всъщност смятах да напиша всичко на всичко една страничка, колкото да се знае, че вече и аз съм член на престижната лига на изкаралите КЕ с колело. Разказът обаче тръгна в друга посока, която ще продължа да следвам, пък ще видим докъде ще ни докара. Иска ми се това четиво преди всичко да е полезно за хората, които мислят да направят прехода или пък все още се колебаят дали да тръгнат на това пътешествие.

следва продължение...
zacky
 
Мнения: 47
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Вто Фев 04, 2003 3:14 am
Местоположение: Стара Загора

Re: Ком - Емине

Мнениеот boris_borisov » Пет Юли 23, 2021 7:16 pm

При такова обещаващо начало... това ще влезе в Златния фонд на Библиотека "Ком-Емине"!
Очаквам продължението с възхита и смирение пред таланта!
Аватар
boris_borisov
 
Мнения: 218
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Мар 12, 2009 2:30 pm
Местоположение: Врачански балкан

Re: Ком - Емине

Мнениеот zacky » Сря Юли 28, 2021 4:59 pm

Тъй като с времето тези подробности се позабравят, направих ето тази снимка на часовника ми, документираща датата и часа преди началото на дългото пътуване:

Изображение

Нямах предварителен план-график, нито пък идея как ще тръгне карането - колко бързо или бавно ще се придвижвам. Качвах се на велосипеда буквално за пръв път след оцеляването в калта на Витоша 100. То нямаше и друг начин, понеже цената за седемчасовото извратено забавление беше доста дълъг, почти триседмичен престой в бокса при Серж, който макар и да не се слави с бързината на работата си, знае какво прави, не претупва нещата и продава труда си по възможните най-щадящи джоба на клиента ставки. Взех колелото от сервиза вечерта преди да тръгна за Петрохан. Имах да свърша още сума ти неща и за късмет намерих пет минути да направя едно кръгче, колкото да установя, че има някои дерболийки за донастройване. Оправихме ги на другия ден.

Изстрелях се от върха надолу с подобаващо висока скорост и съответстващото й покачване на адреналина. Размених весел поздрав с момче и момиче, които се качваха нагоре. Малко след това успях да се декорирам с калчица от една локва, през която минах без да намаля достатъчно. Слизайки в гората хванах подсичащите пътечки и към 18:50 часа набих спирачки пред ханчето на прохода.

С цел облекчаване работата на храносмилателната и отделителната системи, бях решил да хапвам по една чорба при всяка възможност, В кръчмето вече бяха седнали тримата младежи, с които се разминахме по пътя към върха. Поканиха ме да седна при тях. Първо ги поразпитах за графика и концепцията на пътешествието им и след това като почнах да обяснявам какво велико приключение им предстои, как преди четиринадесет години съм минавал по Пътеката и до ден днешен си спомням всичко, все едно е било вчера. Че после взех да обяснявам за Витоша 100 и за състезанието на Ред Бул, че какви геройства съм замислил за тоя преход...

Като погледнах часовника – повече от половин час не бях спрял да говоря, а купичката със супа още си стои пълна. Аудиторията, слушайки ме повече от добро възпитание, отколкото от интерес, вече е наясно, че има насреща си пълно куку. Хапнах набързо чорбата, пожелах им незабравимо приключение и потеглих.

Наближаваше 19:40. Знаех, че може да се наложи да спя някъде горе на билото или в гората, но въпреки това на чешмата малко след прохода напълних само бидончето с идеята, че би било добре да стигна до х. Пробойница. Този път реших да пробвам отклонението към х. Петрохан по асфалта. Оказа се, че асфалт почти липсва. Не след дълго подминах хижата и продължих да карам по пътечката нагоре.

Това са последните снимки, които направих преди да си загубя телефона малко по-нататък:
Изображение

Изображение

Чел съм коментари от рода: „Много ми е интересно как може да се оправиш на такова място без gps – няма маркировка, пътища се пресичат и тръгват в различни посоки...“. Според мен проблем може да има само ако не знаеш долу-горе в каква посока трябва да се движиш или ако билото е покрито от гъста мъгла. В останалите случаи наличната маркировка – тук – там някой желон от зимната, останала циментова основа или знак върху камък са достатъчни, за да намериш верния път без да се загубиш.

Тук ще обърна внимание и на раницата, която ползвах. Малко след като я купих през миналата есен, попаднах на материал от Любо Ботушаров за почти същия модел, само че неговата е с идея по-голяма. Накратко отличните ни оценки съвпадаха. Това бе перфектната раница за моите нужди, но за съжаление съвсем скоро след началото на прехода комбинацията между моя мързел и един от малкото й недостатъци, ми създаде неприятности. Любо е описал проблема много точно: ципът на супер удобния иначе страничен джоб за телефон от дясно, който можеш да ползваш (като вадиш и прибираш телефона), без да сваляш раницата от гърба си, се затваря много трудно, когато тя е попрепълнена, както беше при мен. Та заради това и понеже ме мързеше да я свалям от гърба всеки път, когато трябваше да прибера телефона, реших, че е достатъчно да напъхвам навътре апарата и че той, притиснат като в сандвич между багажа, ще си стои там, без да бяга, въпреки отворения цип.

По някое време започнах доста друсаво спускане към гората. На някои места слизах да бутам, защото нито уменията ми, нито екипировката, в т.ч. и велосипеда, не предполагаха заиграване с прекалено екстремни изпълнения. Тъй като по време на прехода често се налага да се прави преценка кое надолнище се минава с каране и къде е по-добре да слезеш, моята рецепта по този въпрос е следната: Където усещам нещата като 50:50 или повече в полза на риска (и в ущърб на сигурността), слизам и бутам. Повечето багаж, натрупващата се умора и непознаването на трасето в детайли изискват по-разумен подход и адекватна оценка на риска.

Дори и да има кой да те види, че не се справяш като супермен, репутационните щети са нищо всравнение с възможните неприятни последици от едно по-тежко падане. Между другото именно в началото на горския пояс регистрирах първото от малкото падания през целия път, при което прескочих кормилото и някак успях да остана на крака. И двамата с велосипеда се разминахме без щети. Възможно е някъде там да съм изръсил телефона. Продължих спускането надолу, но темпото често се накъсваше от паднали на места дървета. Пътят ми се видя по-дълъг, отколкото бе в спомените ми от 2007-ма и това усещане, впрочем, се повтаряше често до края на прехода.

Започна да се здрачава и спрях за малко, за да сложа челника на каската. Последва стръмно спускане с паднали дървета по пътеката, след което излязох на черния път, който не след дълго ме заведе до х. Пробойница. Часът беше 22:10.

Усещах лека и приятна умора. Тъкмо си мислех как ще разпъна бивито, ще се изкъпя на чешмата, ще хапна нещо и ще си лягам и О, Ужас, забелязах отворения джоб с липсващия gsm.

Тази не чак толкова драматична ситуация пораждаше два основни проблема. Първият – че губя връзка с моята прекрасна госпожа и съответно тя ще се тревожи с една – две идеи повече отколкото, ако можем да се чуваме. Вторият – че няма как да документирам важните събития, съпътстващи прехода. Като изключим тези две неудобства, раздялата с телефона ми беше не безразлична, ами приемлива и дори желана. Пълно потапяне в КЕ реалността и игнор на всичко останало. Със съвременните облачни технологии нищо ценно няма да бъде изгубено. Снимки, контакти - всичко се запазва.

Въпреки, че хич не ми се занимаваше, реших все пак да се върна назад до мястото където спирах за последно да слагам челника. Ако случайно успеех да го намеря, това все пак щеше да ми спести някакви неприятности. Междувременно се обадих на човека, който пази хижата. Личеше си, че е подпийнал, Беше много отзивчив – предложи ми челник, да дойде с мен да търсим заедно, да спя вътре ако имам спален чувал, да ми даде да хапна от скромните му продоволствени запаси, да се обадя на някого ако трябва..

Благодарих му, но се разбрахме, че сам ще се оправя и тръгнах назад. Не съобразих, че мога да ползвам колелото поне докато стигна до мястото, където пътеката се включва в черния път. Вървях, вървях – стигнах до въпросната точка на пресичане. Продължих на горе, повървях доста, прескачайки и заобикаляйки падналите дървета. По едно време се усетих, че съм загубил маркировката. Рекох си: „И таз добра.. Сега да има как и да се загубя сред нищото съвсем ще втасам!“ Върнах се назад, намерих пак пътеката, повървях още нагоре и най-накрая стигнах до мястото, където за последно бях свалял раницата от гърба си. Телефонът го нямаше и тръгнах наобратно. Яд ме беше, че ходя в тъмното като гламав вместо да си почивам, но нямаше на кой да се сърдя. Върнах се при хижата около полунощ. Докато се поизмия, хапна нещо и се оправя за лягане вече наближаваше един.

Супер начало като изключим тая каръщина с телефона.

Събудих се около 5:15. Спя много леко и най-малкият шум ме събужда. Като заспивах си мислех да не бързам със ставането и тръгването, но така и така се събудих рано, реших да не се мотая излишно и така да спестя изкачването след гара Лакатник в обедната жега. Взех целия багаж и влязох да го опаковам в предверието на хижата. За мое учудване не след дълго се появи подпийналия гостоприемен домакин от снощи и ми прави компания докато събирах багажа и закусвах. Тъй като все още беше много рано ползвах телефона му само, за да напиша смс на Криси, с който да я уведомя за новите обстоятелства.

След като бях готов с всичко благодарих на човека и подкарах надолу. Беше към 6:20. През 2007-ма след с. Губислав с моите спътници минахме по асфалта. От КЕ клипчетата в ютуб знаех, че има и успоредна пътека в гората и когато видях табелката, която насочваше към нея, без колебание поех именно в тази посока. Тук – там имаше някое паднало дърво, което да се заобикаля или по-големи камъни, заради които слизах от колелото, но като цяло, ако не по-бързо, спускането по пътеката със сигуност е много по-интересно и приятно от това по асфалта, така че ако някой се колебае го препоръчвам.

След гарата поех по стръмните улички нагоре към с. Лакатник. Почти в началото на изкачването, на тридесетина метра пред себе си видях колега - пешеходец, който бързо се шмугна в една от подсичащите пътеки нагоре и не успях да му се обадя. Мислех, че карайки по асфалта ще съм по-бърз и няма да го засека повече, но след един завой пак го видях пред мен и този път подвикнах зад гърба му. Беше младо момче с дълга коса, соло, с палатка и шалте, също към Емине. Спряхме да поговорим. Питах го как се чувства до тук. Обясни, че всичко е наред, но има малки съмнения относно теглото на раницата и съответно като един отявлен проповедник срещу тежките раници, му изнесох една бърза лекция как незабавно трябва да се освободи от всичко което не е най-най-най необходимо.

Също така го помолих да ползвам телефона му, за да звънна на Криси и проведох един бърз разговор, в който обясних пак на две - на три новата ситуация и обещах, че ще звънкам при всяка удобна възможност. На раздяла с колегата му пожелах вълнуващо и незабравимо приключение, а той на мен – колоездачният ми преход да е по-интересен от пешеходния (и на него между другите теми успях да разкажа синтезираната си КЕ биография), на което през смях отговорих: „Едва ли, но да видим..“ и продължих на горе.

В селото пристигнах около 8:20 часа. Видях човек с джип и го питах за магазин. Отговори, че магазин имало някакъв, който обаче рядко отварял и сега със сигурност не работи. После замина на някъде и останах сам на празния селски площад.

Покрай непредвидените снощни разходки, вчера не успях да се изкъпя и сега, обилно изпотен след изкачването, се запътих директно към мраморната чешма. Съблякох се гол, накичих като елха зенитното оръдие с мокрите си дрехи, извадих сапуна и блажено се потопих под водната струя, влязъл цял в коритото на чешмата. Знам, че това е паметник и паметта трябва да се почита. Но пък си мисля, че ако имаше как да ме видят, нашите храбри и доблестни предци, в чест на които е направено всичко това, биха възкликнали: „Сполай ти, уморено пътниче, изкъпи се, не се притеснявай... И ние така се къпехме, че и моми се навъртаха наоколо. Не бери грижа за пишман пуританите..“

Така и никой не се появи докато бях там. Поизсуших се под галещите лъчи на утринното слънце, събрах си нещата и поех по пътя към х.Тръстеная. Пристигнах за по-малко от час. Единственото, което предлагаха за хапване в момента беше бобена яхния. Изадох една с малко пастърма и не след дълго бях готов за тръгване. За разлика от предния път културно заобиколих малиновите плантации (не че имаше друга възможност при толкова предупредителни табели и всевъзможни препятствия към прекия път) и продължих към следващата си цел – хижа Лескова.

Припомних си познати гледки. Подминах красивата панорама към манастира и околностите. Спомням си, че през 2007-ма в основата на голямо старо дърво край пътеката имаше малка чешмичка. Този път не я видях.

При преминаването край един от първите по-високи върхове – може би Издремец, допуснах първа навигационна грешка, опитвайки се да мина метър с подсичане от ляво, но по широк черен път, който очевидно спускаше надолу. Бързо усетих, че не се движа в правилната посока и се върнах, тръгвайки по правилния подсичащ върха път.

Двеста метра нататък имаше спрял джип. Наблизо с торби в ръка се суетяха мъж и жена. Попитах ги дали това е пътеката за х. Лескова. Мъжът ми отговори: „Да, това е, ама да знаеш, че хижата е много далече оттук!“ От своя страна ми зададе дежурния за всички берачи на боровинки въпрос: „Там откъдето идваш, имаше ли боровинки?“. От коментари на други практикуващи същата стопанска дейност по-късно научих, че едно тая година всичко щяло да зрее по-късно от обикновено, но по-важно, реколтата се очертавало да е много оскъдна.

Продължих по пътя си и по някое време стигнах до останките на Горски дом Чукава. Тук – там все още имаше локви и кални коловози, но ми се стори, че сега този обичайно кален район, бе по-сух отколкото през 2007-ма. По-натам подминах интересния каменен кръст и местността „Разделената вода“. Имаше някакви локви там. Спрях за малко да потърся въпросния извор, че ми беше интересно да го видя, но не намерих нищо и продължих напред. Стигнах до оградата – електропастир, продължих още известно време по пътя и хванах отбивката за хижа Лескова. На едно място ме залая и подгони дребно кученце, но ми се видя безсмислено да му обръщам внимание.

Пристигнах на х. Лескова около 12:40 часа. Там бях посрещнат от любезно младо семейство – собственици на хижата и понастоящем хижари. Предложиха ми изобилен обяд и прятната си компания. Споделиха, че имат доста идеи как да развият мястото – подобрения в самата сграда, терасиране на прилежащия терен и обособяване на места за къмпингуване, разни други такива. Не бях твърде уморен, но усещах, че сънят през първата ми нощ под звездите определено не бе достатъчен. След обяда придрямах за десетина минути на пейка под навеса. Направих и първото пране, изпирайки чорапите и тениската си.

Почивката ми продължи около два часа и в три без нещо потеглих към следващата ми цел – чешма Мечулица. Веднъж бедствал дълги нощни часове без капка вода в околностите на Мургаш, този път бях решил да напълня догоре наличния капацитет от 3.0 + 0.6 литра и да бъда готов за всякакви ситуации.

Не след дълго видях избелялата до неузнаваемост табела с чекиста и слязох към чешмата за зареждане с вода и първо за прехода разтоварване от по-тежкия краен продукт на отделителната ми система. Предпочитам тази последната операция да става някъде в дискретна близост до водоизточник, но тъй като това не винаги е възможно, бях предвидил бидончето да осигурява необходимия воден резерв за подобни хигиенни нужди.

Грижата за доброто състояние на задните части е особено важна за КЕ колоездача. По едно времe започнах да формулирам тезиси на тема: „КЕ пътешественика с колело мисли само за задника си“. Например:
- Оставяш всичко и тръгваш да скиториш десет дни с колело из Балкана, защото мислиш само за ЗАДНИКА СИ!

- Ква е тая седалка дето струва колкото едно колело бее – мислиш само за ЗАДНИКА СИ!

- Вместо клин да си беше купил костюм! Парите щяха да стигнат и за риза, ама ти мислиш само за ЗАДНИКА СИ!

- Десет дена с един кат дрехи на гърба, рязане сапуна на две, четка за зъби с два сантиметра дръжка, 7/8-ми от новата паста за зъби – в тоалетната, но как иначе, като мислиш само за ЗАДНИКА СИ!

- КЕ колоездачът може да загине от жажда, но винаги разполага с неприкосновен резерв от вода за подмиване, защото мисли най-вече за ЗАДНИКА СИ!

Май имаше и други, но съм ги забравил. Почивката на чешмата продължи около половин час. С поолекнало лично тегло и натежала от водата раница, потеглих към следващия участък от прехода, където се бях подготвил психически за челен сблъсък с Мургашки вариант на Ришкия ужас – реколта 2014/2015 година.

Оказа се, че положението не е толкова драматично. Паднали дървета имаше, но с прилагане на подходящите техники преминаването не е сериозен проблем, а и забавянето не е особено голямо.

По едно време стигнах до познат открит участък с гледка към Мургаш, но не след дълго маркировката пак ме отведе в гората. Карането и бутането се редуваха в постоянни къси интервали, докато не излязох на доста широк чакалиран път. Мислех си, че трябва да продължа по него на запад, но забелязох прясна маркировка от другата страна на пътя, която продължаваше в гората.

Там съзрях и хапнах на бързо няколко полуузрели диви ягодки. Качването на колелото по вертикалното нагорнище от пътя към продължението на пътеката доста ме озори, но някак издрапах и продължих нататък.

Добре би било да отбележа, че от статията на Любо за раницата научих за една много полезна екстра – свирката, която надувах доста често след х. Лескова, та да предупреждавам отдалече мечката за преминаването ми през нейната гора. По едно време за разнообразие започнах да й се карам на японски, а когато и това ми омръзна си съчиних и запях с пълно гърло ето тази песен: „Оооо Мечкааа, кафява мечкаа, Мургашка мечка ли си тиии... Или си мечкаа - зелена мечкаа, Беройска мечкаа, най-луда мечка, най-мощна мечка, най-страшна мечка, ми кажиии!!!“ Да не се обърка някой, че съм БГ футболен фен! Не съм! Той БГ футбола за нищо не става, ама колкото да си направиш ташак с Мургашката мечка върши работа.

Чудех се кога най-после ще изляза на трасето с тръбопровода. Пътечката лъкатушеше насам-натам през гората и в един момент стигнах до нова жълта табелка с надпис „вр. Мургаш 1:30 ч.“. Нещо такова беше. Помислих си: „Тук има грешка, как може върхът да е толкова близо, като още не съм минал край тръбопровода?“ Малко след това излязох на поляната на Белия камък.

Как стана така нямам идея. Просто следвах маркировката. Беше около 19 часа. Имах достатъчно време да продължа към върха, но вече ме помързяваше, чувствах се недоспал, а и не ми се щеше да отмятам първия маркер за успех на прехода с цената на преумора и в кисело настроение. Ето защо реших, че полянката е идеално място за бивак и разпънах катуна. Всяко близко дърво и храст получи за украса я колоездачен клин, я панталони, чорапи, тениска или ветровка. Разпънах да поизсъхне и спалния чувал, който бях събрал леко влажен от предната нощ.

Хапнах малко пастърма, взех икономичен душ с бидончето и се приготвих за ранно лягане. Реших, че би било разумно да закача пастърмата на близкото дърво, че да не дойде някое гладно горско животно да ме буди по никое време. Колелото опрях на вече счупената табела на Ойларипи и разпънах бивито пак там някъде.

Заспал съм бързо, още по светло, но се събудих от силен вятър. Помислих си, че пастърмата ще падне на земята и може да не я намеря на сутринта, но каквото – такова, продължих да се свивам в чувала.

После пък чух шум от форсиране на двигател. Рекох си: „Малоумниците се чуват чак от Витиня“. Шумът обаче сякаш приближаваше и изведнъж местността бе осветена от фарове, идващи откъм Зла поляна. Както си бях легнал стреснато се надигнах, опитвайки се да се ориентирам дали не попадам на пътя на призрачния автомобил. За късмет мястото, където се намирах бе встрани, заобиколено от храсти и с облекчение осъзнах, че няма да ме сгазят. През поляната профучаха три джипа и изчезнаха в гората. Беше точно полунощ.

Не знам кога заспах след това, но сънят ми бе лек и неспокоен. Когато се събудих на сутринта слънцето вече бе изгряло. Минаваше седем. Пастърмата още си стоеше на дървото. Събрах бивака, закусих с предварително накиснатия във вода овес и малко мед и се приготвих за тръгване.

Тук искам да направя едно уточнение. Имам абсолютно либерално отношение към това кой как си прави прехода. Няма по-правилен или най-правилен маршрут. Всеки, според времето с което разполага, възможностите, предпочитанията, състоянието си и прочее, има правото да прецени откъде да мине и това е съвсем в реда на нещата. Ще ми се само, за информация на бъдещите пътешественици, да развенчая един мит, а именно, че качването на Мургаш през Белия камък изисква някакво колосално, свръхчовешко усилие.

Изкачването действително е доста стръмно, но към днешна дата пътеката е маркирана без забележки, така че в нито един момент няма да се чудите за правилната посока. Второто важно нещо е, че понастоящем няма никакви паднали дървета, клони, дълбока шума или други препятствия, които допълнително биха затруднили придвижването ви. За награда качването до върха ще ви осигури спиращи дъха панорамни гледки. Освен това после ще можете да се похвалите, че сте минали по стъпките на славни КЕ герои като Райко (от Лигата на извънземните) и Иван Чолаков - cholla (Хомо сапиенс, но от най-коравите).

Гледано от поляната, пътеката тръгва много стръмно нагоре, но ако подходите отляво, изкачването става доста по-плавно. Нямах идея колко време ще ми е нужно, за да стигна до горе. Бях се подготвил психически за тегава и дълга мисия. Тръгнах бутайки колелото с бавно, но равномерно темпо. Някъде по това време „умният“ ми часовник услужливо предложи: „Започване на тренировка с уред за гребане?“ Явно движенията си приличат. Този въпрос ми беше задаван доста често през следващите няколко дни докато се усетя, че мога да деактивирам функцията.

Цялото изкачване ми отне точно час и десет минутки, с кратка почивка някъде там, където свършва горския пояс и започва билната зимна маркировка.

Горе помолих дежурния метеоролог да звънна от телефона му на Криси и да ми направи снимка. Човекът беше много отзивчив и след като приключи набързо с текущите си задължения, дойде и ме снима:

Изображение

После се чух с Криси, за да й кажа че съм добре. Вкъщи всичко беше нормално. Някакви добри хора бяха намерили телефона ми и го бяха оставили в къща за гости в Лакатник, откъдето пък щяха да го изпратят до Стара Загора с куриер.

Попитах метеоролога за времето през следващите дни. Каза, че очаква още ден-два хубаво време, а после е възможно леко дестабилизиране. Благодарих му и поех надолу. По грешното надолу.

Според спомените ми от 2007-ма след тежката безсънна нощ някъде над горския пояс, точно там, откъдето се качих и днес, бях ходил до станцията да се моля за вода и после сякаш слязох откъм склона в близост до сградите. Затова и въобще нито се огледах, нито помислих – супер, ама супер аматьорска грешка!

Летях надолу и вместо да погледна към ширналата се в далечния хоризонт пред мен столица, се чудех дали доближавам скоростта от шейсет километра в час като Боби Първанов във видеото му от купа Мургаш преди 1-2 години. След известно време насреща ми се зададе моторист. И двамата намалихме и след като го питах дали това е пътя към Витиня (явно вече съм имал някакви съмнения), той ме погледна с една такава невярваща и леко ехидна усмивка, сякаш казах нещо много смешно и ми отговори: „Ами не, на грешен път си, Приятелю! Спускаш обратната страна..караш към София.. Бухово.“

В първия момент се почувствах като цапнат с мокър парцал. Според часовника бях спуснал четиристотин вертикални метра. Долу-горе толкова е и изкачването от Белия камък. Нямаше какво друго да направя освен да обърна и да забутам обратно нагоре след прахоляка, вдигнат от няколко току що профучали мотористи.

После си казах: „Нищо не може да помрачи радостта на надъхания К-Еминеец. Записвам ново постижение. Вярно, олигофренски рекорд, но рекорд! Две изкачвания на Мургаш за закуска. Едва ли някой го е правил досега.“

Бях в подножието на върха около десет часа. Оставаха за изкачване може би 50-60 вертикални метра денивелация, когато забелязах подсичащ път, който водеше в моята посока. Реших да го пробвам. Не след дълго пътят стана много тежък – осеян с камънаци с всякакви форми и размери, навяващи ми страшни мисли за истории, при които запечатващата течност в гумите се оказва безсилна да изпълни предназначението си.

Подсякох върха по дългата му страна, но пътят продължаваше в посока, която не ми вдъхна доверие, та се наложи да избутам едни височини вляво на борд, докато стигна до зимната маркировка и продължа по нея, изцяло възстановил отличното си настроение отпреди час и нещо.

Бързо стигнах до Зла поляна. Около бараката нямаше движение. Огледах се да се ориентирам накъде продължава маркировката. Вече бях решил – никакви свободни интрепретации по спомен от едно време и както се казва „Парен каша духа“, върнах се назад, за да прегледам какво пише на табелките, които бях подминал преди петдесетина метра. В същото време отгоре се зададе доста голяма КЕ група. Водачът бе забелязал леко странното ми движение напред – назад и ме попита дали всичко е наред. Отговорих, че внимавам да не объркам посоката. Той ми показа отсрещния баир и си пожелахме лек път.

По-надолу, малко преди хайдушкото кладенче настигнах трима бодри КЕ пешеходци. Бяха чужденци. Похвалих ги за отличното темпо и продължих напред. Пийнах вода на кладенчето, което не бях видял при предходното си преминаване.

Спускането до Витиня ми отне около час – час и нещо. Предварителният ми план предвиждаше да заобиколя класическия маршрут до Арабаконак по асфалта през с. Горно Камарци. За няма и два дни бях отметнал доста храсталясване и не ми се щеше лично да инспектирам колко са нападалите дървета в този следващ участък. Нито се огледах, нито пък видях къде маршрутът се връща в гората. Пътят в момента е в ремонт и няма почти никакво движение.

Пристигайки в селото питах един малко сопнат старец как да намеря магазина. Препрати ме към отсрещната махала. Там пък попаднах на любезния 12-годишен Лео Меси от Горно Камарци, пети за шести клас, който преди да ми покаже магазина, категорично ме посъветва да не припарвам до заведение, което видяхме отдалеч, защото там лъжели в сметката и предложи щом ми се хапва нещо готвено, да ходим у тях да ядем леща.

Все пак стигнахме до магазина. Вече беше почти обед и си купих нещо за ядене. Човекът зад щанда ме покани да седна на неговата маса и се поразговорихме за времето, за прехода, за голямата му дъщеря – омъжена във Франция. Хапнах, починах си и стана време да потеглям. На улицата беше жега, ама жега. Поех бавно нагоре по асфалта към Руския паметник. Стигнах за около четиридесетина минути.

Продължих по черния път към Стъргелска мандра без да ползвам подсичащите пътеки. На два пъти попадах под гъсти облаци прах от преминаващи раздрънкани джипове. Срещнах и туристи, тръгнали на разходка за уикенда.

Отклоних се за малко към останките от мандрата, за да видя чешмата в близост, която също не познавах от предното си преминаване. По онова време обозначаването на подобни стратегически места с табелки бе много рядко изключение.

Със смесени чувства и заради премеждията в този район през 2007-ма, бях решил да не се явявам на поправка по ориентиране след фургона в посока „към копривите“. Продължих по пътя към Стъргел, лесно намерих отбивката към х. Чавдар и по някое време стигнах до мястото, където марашрутът се разделя към билото и към хижата.

Нямах особена нужда да се отбивам през Чавдар, щях да спестя и някакво време, но реших че би било хубаво да видя за малко хижаря Иво. Спомените ми от мястото и от човека бяха много приятни. Няколко месеца по-рано намерих телефонния му номер и му изпратих да погледне „Закъснялата изповед..“, а преди да тръгна за прехода му писах, че сигурно ще се отбия за малко.

Бързо стигнах до хижата. На голямата маса отвън стояха мъж и жена. Показа се и Иво . Попитах: „Помниш ли ме“, той се усмихна леко и отговори нещо от рода, че имена не помни, но физиономии не забравя. Реших, че така и така съм дошъл, не е лошо да хапна нещо. Иво ми предложи боб, салата и безалкохолно. Седнах на по-малка маса пак отпред, извадих пастърмата и започнах сладко да похапвам.

Междувременно завързахме някакъв разговор с Иво и с мъжа, а жената си тръгна с нейната приятелка, която се появи отнякъде. Наблягах повече на хапването и не се обръщах много – много към човека от съседната маса, но по едно време го погледнах и забелязах че и той ме гледа. Аз го гледам и той гледа мен. Той ме гледа и аз го гледам. В един момент и двамата синхронно зяпнахме с отворени усти.

Насреща ми стоеше Митко от Горна Оряховица – моят спътник, с който стигнахме заедно до морския бряг преди четиринадесет години. Не беше за вярване!!!

За последно се видяхме на 8-ми и 9-ти Декември 2007 (въпрос за първа сигурна сума в Стани богат: На коя ЖП гара си уговарят среща двама приятели, които са се запознали на КЕ, единият от Горна Оряховица, а другият от Стара Загора? А. На Старозагорската; B. На гара Кръстец; C: На Горноряховската; D: На Варненската. Естествено верният отговор е на гара Кръстец:)

След това и двамата загубихме контакт. Често се сещах за него, особено през последната година покрай пътеписа за първото КЕ. Понякога са ми казвали, че историите там, най-интересните от които преживяхме двамата, звучат малко като да не са съвсем истински. Надявах се да се появи отнякъде и да каже: „Така и така, аз съм Митко, колегата не си измисля – всичко си беше както го е разказал.“

Тойсподели, че също се е сещал за мен и се е чудил как да ме открие. Идвал до х. Чавдар много рядко . Аз пък минавах оттук едва за втори път през живота си. Той бе пристигнал десетина минути преди мен. Да не беше повторното безумно спускане и изкачване до Мургаш, щяхме да се разминем.

Ето ни двамата. Срещаме се след почти четиринадесет години, сякаш орисани всяка наша среща да е тук, на Пътеката.

Изображение

Завършвам тази част от разказа си и оставям читателят да поразсъждава върху темата за случайните и неслучайните неща в живота ;)
zacky
 
Мнения: 47
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Вто Фев 04, 2003 3:14 am
Местоположение: Стара Загора

ПредишнаСледваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: http и 29 госта