За хората без Facebook:
Това е моят разказ за приключението Ком-Емине или по-точно състезателното преминаване на легендарния маршрут в отбор с Цветан Иванов като част от Red Bull Bike the Balkan. Така погледнато в ретроспекция нашият отбор DoppelHerz се оказа една доста добра комбинация, която изненада дори и нас, и ни позволи да спечелим състезанието с преднина от 4 часа и 40 минути пред следващия отбор. През цялото време не сме имали никакви технически дефекти и единствения път, когато прибягнахме до услугите на механиците, беше последния ден на пункт Дъскотна, за да ни смажат веригите. Те имаха доста работа с другите отбори, така че едва ли ни се сърдят
. В тази връзка благодарности към BAZE и PaVé Bike Shop and Repair за професионалната подготовка на велосипедите ни!
Ден 0 (Пристигане на х.Ком, 22.08):
Отново специални благодарности към Toni Kostadinov за логистичната подкрепа. Сутринта пристигна от Габрово, за да ни придружи до х.Ком и вземе колата обратно. Иначе колата Pegeout Traveller едвам успя да събере багажа на трима участници - моя, на Цецо и на Viktoriya Danova. Явно бяхме решили да изнесем по половин къща всеки, за да не ни липсва нищо
. Пътят до хижата мина безпроблемно и след като разтоварихме целия багаж започнахме да се оглеждаме кой е дошъл, кой изглежда във форма и ще ние е конкуренция. В последните седмици нямаше други състезания, където да проверим силите си, и беше загадка кой как е успял да се подготви. Направиха ни тестове за COVID, Бойко Танчев ни провери задължителната екипировка, хапнахме и дойде време за техническата конференция. Обясниха ни правилата, кой човек от екипа за какво отговаря, подробности за етап 1 и бяхме свободни. Направихме късна вечеря и беше време за лягане.
Ден 1 (Етап 1, вр.Ком-Арабаконак, 23.08):
Ставане в 4:00, закуска, тръгване от х.Ком към вр.Ком в 5:35. Преодоляване на 4-5км с 500м денивелация, бране на студ на върха, снимка на всички участници и старт. Доста нервен старт. Аз се бях вкочанил леко и поизостанах, съответно Цецо се наложи да ме изчака. В началото все още виждахме отбор Bikecenter и отбор Barbarian, но след лека грешка с навигацията ги изпуснахме. Така до Петрохан бяхме натрупали изоставане от 1-2 минути. На чешмата след прохода ги видяхме, т.к. бяха спряли да се съблекат. Ние също спряхме там и ни настигнаха Radi Arnaudov и Samuil Velinov. На последващото изкачване към Тодорини кукли успяхме да изпреварим всички, но пак лека грешка с навигацията позволи на отбор Bikecenter и Barbarian да ни настигнат и изпреварят преди спускането към х. Пробойница. Все още всички бяхме доста нервни и на спускането се разминавахме един друг след като някой допусне някаква грешка. За съжаление на едно от спусканията си помислих, че изпускам маркировката и намалих, което принуди състезател от друг отбор, който кара зад мен да намали също. Това обаче доведе до падане на моя съотборник, който е бил след него и не е успял да спре или да го избегне. Заради това падане и силната болка, която изпитваше Цецо, бяхме изостанали с 5-6 минути до пункта на г.Лакатник. Не бях сигурен как се чувства Цецо и дали ще може въобще да завърши етапа, т.к. едвам изкачи стълбите към гарата. Но той реши да стисне зъби и не само това, но на изкачването към с.Лакатник зададе такова темпо по асфалта, че едвам можех да го следвам, макар че се възползвах от неговата въздушна струя. Това, което ми мина през главата тогава, беше, че най-вероятно ще издържа до х.Тръстеная и след това приключвам. Благодарение на това темпо успяхме да настигнем отбор Bikecenter и Barbarian още преди с.Лакатник и според Strava да им поведем с 5-6 минути до х.Тръстеная. На х.Тръстеная заредихме набързо с вода и продължихме. За радост "спринта" до там не ни се беше отразил и можехме да поддържаме доста високо темпо и след това. Времето не беше горещо и решихме да не зареждаме никъде с вода преди втория пункт, който беше обявен на 90-ти километър. Да, но на 90-ти километър нямаше пункт, нямаше на 93-ти и на 95-ти и започнахме да се чудим какво става. Аз реших, че не са успяли да го подготвят, и продължихме към Витиня. Бяхме се дехидратирали доста и всяко едно изкачване ни измъчваше. Стигнахме до Витиня, примолихме се да заредим с вода в ловното стопанство и продължихме към Арабаконак. Всичко вървеше перфектно до 2км преди финала, когато започна участък от паднали дървета и затрупани пътеки заради сечища. Имах чувството, че преминаваме този участък цяла вечност. На едно място се наложи да си прехвърляме колелата през едно огромно паднало дърво като се сменяхме 2 или 3 пъти, докато го преминем. В крайна сметка успяхме успешно да завършим първи с време 7 часа и 41 минути и преднина от 35 минути и 50 минути пред следващите отбори.
Тогава за първи път видяхме каква перфектна организация са създали от Red Bull - имаше водостуйка за колелата, бани с топла водa, тоалетни, палатките ни бяха разпънати, а вечерта имаше невероятно вкусна готвена храна. За нас оставаше само да се подготвим за следващия ден. Следващият ден обаче беше под въпрос поради падането на Цецо и силните болки при ходене. Решихме да караме до х.Кашана и там да видим дали продължаваме.
Ден 2 (Етап 2, Арабаконак-Беклемето, 24.08):
Ставане рано, закуска и старт в 7:05. Не бяхме уточнили никаква тактика от предишния ден, т.к. не познавахме в детайли етапа и решихме да импровизираме. За радост етапа започва с изкачване и там натиснахме малко повече. Отбори Bikecenter и Barbarian решиха да не ни последват и така натрупахме малка разлика, която на х.Кашана е била около 3 минути. Въпреки болките Цецо реши да продължи и така тръгнахме по може би най-трудната част от маршрута Ком-Емине. Следващите над 8 часа се движехме стегнато, но той видимо страдаше на изкачванията, където се буташе или носеше колело. Въпреки, че в тези участъци губехме време, другите отбори не успяха да ни настигнат. Не знам точно къде срещнахме Краси от Спасителната служба, който ни съживи с малко кола, следващата доза пихме на х.Ехо. Явно толкова се бяхме въодушевили, че изпуснахме отбивката за х.Коза стена и се наложи да се връщаме. В крайна сметка с време от 10 часа и 19 минути завършихме първи и във втория етап. След нас отборите финишираха на 5 и 27 минути.
На Беклемето беше доста по-хладно, духаше вятър, но отново имаше бани с топла вода и вкусна прясно сготвена храна
. Всичко беше перфектно, но дали ни бяха останали сили за следващия труден етап?
Ден 3 (Етап 3, Беклемето-Узана, 25.08):
Този етап завършва в м.Узана, която е до моя роден град Габрово и много исках отново да сме етапни победители. Цецо все още изпитваше силна болка при ходене и не му споделих тази моя скрита цел, за да не създавам излишно напрежение. Иначе денят започна стандартно - ранно ставане, закуска, подготовка за старта с доста бързане и напрежение, вземане на чипове и GPS проследяване в последния възможен момент и старт в 7:05. Оказа се, че Станбето от отбор Bikecenter (втори в класирането) има стомашно неразположение и не стартираха с нас. По-късно Пепи Чавдаров е карал сам етапа. За радост този етап също започна с изкачване, където Цецо зададе такова темпо, че доста бързо успяхме да се откъснем. Понеже ни стана доста топло още преди х.Дерменка спряхме да се съблечем и малко след това се появи отбор Barbarian, но въпреки това бяха на достатъчно голямо разстояние, за да ни притеснят. Продължихме с високо темпо до х. Добрила, където заредихме с вода и продължихме към вр. Амбарица. Преминахме го и стигнахме до Купените. Там трябваше да разглобим колелата и понеже не бяхме отработили всеки детайл загубихме малко време. Все пак преминахме успешно първите няколко въжета и стигнахме до място, където питахме човек от Спасителната служба дали може да си сглабяме обратно - той каза, че можем, т.к. няма повече въжета. Да, но се оказа, че всъщност има още едно и там загубихме доста време да го преминем. Продължихме в посока Ботев и минахме през още доста участъци, през които съжалихме, че не сме с разглобени колела. Не познавахме този участък и ни се стори безкраен, докато видим вр. Ботев и заслона преди него. На заслона заредихме с вода и започнахме да катерим към върха. В края на първи етап ни наказаха с предупреждение, т.к. не сме минали през конктролен пункт (дълга история), и заради това решихме да се придържаме стриктно по трака, а не да минаваме по серпентините. Това ни изцеди много, докато успеем да се качим. За радост на върха имаше подкрепителен пункт, където хапнахме диня, барчета, пихме кола и бяхме отново в пълна кондиция
. Следва скоростно спускане, леко изкачване, отлонението към х.Тъжа, кратко стръмно изкачване, спускане с много камъни, след това пътеката с хвойна и бяхме на х. Тъжа. Преди изкачването към Мазалат спряхме да изядем по едно барче и започнахме да катерим баира. Тук вече ни беше познато и този път не ми се стори толкова тегаво. Качихме сме за 35-36 минути и се спуснахме към Пеещите скали. Там също го преминахме бързо и скоро бяхме на х.Мазалат. На пункта бяха Бойко и най-вкусната диня
. Хапнахме набързо, заредихме с вода и бързо към Узана. Пътеката от там до м.Корита е разчистена перфектно, но карахме една идея по-бавно, т.к. беше дълъг ден и не искахме да рискуваме накрая. По пътя срещнахме Богдан Стойчев и Миро Алексиев, а на финала беше и Boris Kasherov. По-късно дойдоха Калин Митев, Иван Александров-Вачес и други познати от Габрово и Uzanaruns. Сестра ми, зет ми и племенникът ми също дойдоха към 18:30 като ни донесоха вкусни провизии - чипс, солени ядки, ябълков сок, шоколад, лимони
.
Скритата цел за деня беше изпълнена - спечелихме и третия етап с разлика от 50 минути пред Barbarian и над 3 часа пред СПК-AllMountain, който вече бяха трети във временното класиране.
Ден 4 (Етап 4, Узана-х.Буковец, 26.08):
Това беше етапът, който познавахме най-добре, т.к. го бяхме карали от началото до края. Преди него се чудехме как да подходим, дали да караме с другите отбори и просто задържим преднината си или пак да "импровизираме". Двамата с Цецо се съгласихме, че е най-добре да караме с наше темпо и да не се опитваме да пазим преднината си.
Макар стартът да беше в 8 часа отново не липсваше напрежение и след закуската пак бяхме готови в последния възможен момент. Стартът беше даден и бързо стигнахме до хотел Балканци и влязохме по пътеката към Шипка. В началото карахме заедно с отбори Barbarian и Bikecenter, които леко напреднаха на спускането, т.к. предната спирачка на Цецо беше мека, може би от множеството обръщания на колелото в етап 2 и 3. След средата на тази пътека обаче следва изкачване и там ги настигнахме и изпреварихме. Малко преди Шипка отбор Bikecenter ни изпревари и взеха лек аванс след пресичането на главния път. Макар да караха извън класирането не мислехме да ги пуснем да бъдат пред нас. До Бузлуджа с Цецо наложихме доста сериозно темпо, но не успяхме да се откъснем от Пепи и Станбето, които не ни дадоха нито една смяна. Въпреки това на стръмното изкачване след х. Бузлуджа вече не успяха да карат с нас и леко се откъснахме. Започнахме да се оглеждахме за пункт, но такъв нямаше никъде. Почнахме да се чудим какво да правим, т.к. вече имахме едно предупреждение за пропуснат пункт и можеше да ни накажат по-сериозно. Все пак решихме да продължим, т.к. нямаше обхват и не можехме да звъннем на организаторите. Спряхме да заредим на една чешма, която е на пътя за ветропарка и малко след това започна изкачването към Бедеците. Там за малко се появиха отбор Bikecenter, но на спускането към х. Българка не успяха да ни настигнат. Едва по-късно ни изпревариха и караха доста бързо, което доведе до изпускане на една отбивка към г.Кръстец. Цецо караше след тях и едвам успях да му извикам да спре и да се върне. Там загубихме малко време, но въпреки всичко стигнахме първи до Прохода на републиката. Набързо хапнахме, заредихме с вода и продължихме. Към този момент сме водили с 4 минути на отбор Bikecenter, които до финала на х. Буковец бяха станали 34 минути. Явно ние сме успели да продължим с доста високо темпо, а те не. Отбор Barbarian финишира на над 40 минути след нас. Времето ни за преминаваме на този етап беше 4 часа и 46 минути, като без малко да изпреварим и организаторите на финала. Този ден имахме време дори за лека следобедна дрямка
.
Ден 5 (Етап 5, х.Буковец-Върбишки проход, 27.08):
Напълно непознат етап и съвсем естествено решението беше да "импровизираме". Това всъщност означава Цецо да дава яко газ на изкачванията, аз да страдам зад него, и да се пазим на спусканията да не допускаме грешки.
Денят започна стандартно - закуска, оправяне в последния момент и изненада - нямах трак за този етап на часовника. Опитах се за заредя в последния момент, но поради липсата на Интернет не успях. Трябваше да разчитам само на туристическия Garmin на кормилото.
Стартът отното беше даден по-късно към 8:05 и началото беше по наш вкус - изкачване до х. Чумерна. Успяхме да се откъснем и след хижата да се спуснем без инциденти, макар че на мен ми се наложи да се разкопчая 1-2 пъти, т.к. имаше доста мокри камъни и загубих баланс в няколко ситуации, но нищо критично. Този ден се бяхме облeкли малко повече заради прогнозите за дъжд и това сякаш ни изигра лоша шега, поне аз на няколко пъти спирах да се събличам/обличам. В крайна сметка стигнахме първи до първия пункт и там ни посъветваха да държим в вляво, където е туристическата маркировка. Това обаче се оказа доста лошо решение, т.к. се изкачва едно хълмче, а на места пътеката е непроходима и слизахме да бутаме. Тракът минава в дясно и е по асфалт. Там сме загубили минимум 7-8 минути, но за радост сме имали остатъчно преднина, за да не ни настигнат другите отбори. След множество кратки изкачвания и спускания следва дългоооо спускане към Котел. Тук карахме много внимателно, т.к. не искахме да предизвикаме някакъв технически дефект. Най-накрая стигнахме до Котел, хапнахме и заредихме на пункта и бързо продължихме към финала. Преднината ни към този момент е била паднала на само 4 минути. Явно другите са карали доста по-рисково на спускането към Котел. След Котел Цецо отново задеде убийствено темпо на изкачването и това спомогна да не губим повече време, въпреки 2-3 грешки с навигацията при спускането, и да пристигнем на финала с преднина от малко над 3 минути пред отбор Bikecenter и 20 минути пред Barbarian.
Ден 6 (Етап 6, Върбишки проход-н.Емине, 28.08):
Кралският етап - 140км и над 3100м денивелация, отново напълно непознат и според всички доста предизвикателен за навигация. Този ден щяхме да стартираме по различно време - отборите с по-задно класиране в 6:00, ние в 6:15, а Barbarian и Bikecenter в 6:30. Заради проблем със стомаха Пепи от Bikecenter не успя да стартира и само Станбето кара етапа.
Въпреки ранния старт успяхме да се оправим навреме и стартирахме точно в 6:15. Първите 10 минути туристическият ми Гармин не можеше да намери сателитите и почнах да се чудя дали няма да караме без навигация в етапа, където е най-нужна. За радост след един рестарт и няколко "благословии" се свърза и всичко беше наред до края. Набързо изпреварихме отборите стартирали в 6:00 и зачакахме кога ще дойде "Ужасът на Риш". Но такъв не дойде - имаше къпини, но нищо екстремно, а само на едно място пътеката свърши и трябваше да минем през едни израсляци и паднали дървета, за да продължим. Така сравнително бързо стигнахме до Ришки проход, където на пункта хапнахме, заредихме и продължихме. От там до финала поддържахме доста високо темпо и почти не сме имали проблем с навигацията. На пунктовете спирахме за изключително кратко време и тези 140км успяхме да ги изминем за 8 часа и 3 минути или с над час и половина по-бързо от Barbarian и Bikecenter.
Ден 7 (Прибиране в София, 29.08):
Ранно ставане, закуска с продуктите, които ни раздаде Kamen Nedkov - беше много вкусна, снимки на н.Емине и прибиране на багажа. Тони беше пристигнал от Габрово с Пежото и за радост успяхме да натоварим всичко, дори няколко забравени вещи от други отбори
. Решихме да минем през Бургас и по магистралата до Стара Загора, после минахме Шипка и спряхме в Габрово. Там хапнахме вкусна домашна баница, домашен сладкиш с ябълки и домашно грозде. Всичко беше много вкусно
. Племенникът ми ни изненада с ръчно направени медали за отбори Leya и DoppelHerz. След вкусната почивка продължихме към София, където на входа ни посрещна проливен дъжд и гръмотевична буря. Около нас колите спираха, защото почти нищо не се виждаше от силния дъжд, но ние продължихме и така към 21:15 бях вече вкъщи.
Цялото преживяване беше толкова интензивно и наситено, че имам чувството, че мина на един дъх.
Каква е тайната на успеха ни в това състезания? Мисля си, че е комбинацията от следните неща:
- добра физическа подготовка
- добра подготовка на велосипедите и останалата екипировка
- добра работа в екип
- сходно високо темпо, което можехме да поддържаме в дълги периоди от време без да е нужно да се изчакваме един друг
- предприемането на нулев риск при спусканията, за което говори фактът, че не сме имали нито една критична ситуация след падането на Цецо в началото на етап 1 или спукана гума в следствие на несъобразена скорост
Благодарности на Бойко Танчев, Kiril Nikolov и екипът на Red Bull за перфектната организация!
"Благодарности" и към А1 за липсата на покритие почти през цялото време, което ми помогна максимално да се концентрирам върху състезанието и да не се разсейвам
.