с.Жълт камък и в Ботев ( пътепис)

В този форум съхраняваме темите, за които сме преценили, че съдържат повече интересна или полезна информация и не заслужават да бъдат изтрити, въпреки че са поостарели. На който му е интересно, може да ги прегледа - ще намери интересни неща.

с.Жълт камък и в Ботев ( пътепис)

Мнениеот naka76 » Съб Сеп 09, 2006 12:57 am

Поради очертаващата се промяна в работния режим и неяснотата от това кога ще мога да почивам, този уикенд се очертаваше кото един от малкото свободни с подходящо време за дълги преходи. Идеята за изкачването на в.Ботев се беше загнездила отдавна в главата ми и от доста време човъркаше за изпълнение. Другия маршрут също не беше отскоро и всичко дойде от това,че веднъж като се загледах в туристическата карта на Родопи (тази която е разделена на шест части) в дяла на Асенoвград се оказа че не съм обиколил само около 13-14 села. И когато преди време разгледах разказите на Христо Тодев ( hri100 ) и снимките на скалите около с Жълт Камък ( за което много му благодаря ) и другите места. По неговите стъпки ще има още много подобни пътеписи! Избора за изкачването на в.Ботев да бъде оставено за неделя беше продиктувано от прогнозата,че в неделя вятъра "щял" да спре.

И така сутринта иззвъня телефона за събуждане и станах да се приготвям за каране. Оказа се, че ме мързи да си правя сандвичи, набутах в раницата 10 вафли и излезах с идеята да си купя някоя закуска по път. Пред баничарнaта имаше такава опашка че не ми се чакаше, на следващата пък нищо не харесах, чак на третата вместо кифли с локум взех две кремки и в 7.45 занулих километража и започна карането. До Асеновград наложих доста добро темпо за моите възможности на равно и продължих по пътя за Кърджали. Чешмата в с.Червен я подминах транзит и продължих нататък. В с.Новаково бях със средна скорост от почти 24 км/ч. От селото хванах пътя за х.Сини връх. Пътя се води асфалт, ама първата половина е все едно на 200 иманяри и м е било казано, че от доло има съкровище и от тях се иска да го открият. Ако имате достатъчно добра фантазия можете да си представите за какво ви приказвам. Нагоре пътя държи 6-8% наклон. Идеята за карането нагоре така ме окрили, от желание започнах да подскачам върху педалите. Чешмата по пътя се оказа пресъхнала. Нищо, още не бях ожаднял.Продължих нагоре и за нула време се оказах на разклона за с.Узуново. Отбивката се намира между 8 - 9 км от селото и на около 1.5 км преди хижата. Ако преди не бях виждал табелата за селото щях да го помисля за поредния черен път който се отклонява от асфалта, табелата така беше обрасла че не се виждаше. Нямах представа на колко километра е селото, но имаше стара маркировка и карах спокойно. Пътя беше равнинен с леки изкачвания и спускания по ронлив песъчлив път който караше гумите доста да поднасят. По едно време се оказах на една полянка и в нейния край видях селото. Имаше една последна височина и едно малко, но стръмно спускане по което едва не направих човка заради коловози и пясъка. Оказах се в селото! От отбивката до момента бях минал малко над 4 км!! Селото се оказа доста разпръснато,направих няколко снимки на скалите долу в дерето и на селото. Реших да тръгвам,но на един разклон попитах едно от момчетата за правилната посока и той ме насочи с доста оскъдни думи на развален български. От селото пътя тръгва леко надолу за около километър. На един десен завой видях едни скали в ляво и реших да отида да ги разгледам.Оказа се, че има пътека с маркировка която сече пътя. Зарадвах се! Няма да ме наричат асфалтаджия я!! Хванах пътеката която минава покрай скалите ( които не бяха кой знае колко интересни ) и за по-малко от километър се оказах отново на макадама. Отново за около километър и се оказах в с.Жълт камък. В селото седнах да хапна при един от месните и го поразпитах. Насочи ме към скалите, които се оказаха на малко повече от километър от селото. Стигнах ги без проблем. Скрих колелото в" тъмния" ъгъл на една странична полянка. И тръгнах да опознавам скалите. Заобиколих първите, за да снимам вторите, трябваше да се кача върху третите. От там се откри хубава гледка към селото. Само че щеше да е още по-добре ако отида в другия край на билото. Отидох до там, снимка не се получи, но видях нова група скали които бяха може би най-красивите. Тъй като, не ми се връщаше обратно по билото и след това пак под скалите да търся проход през шубраците реших да карам само отгоре. Изкарах късмет,че не станаха отвесни и успях да слеза. Стигнах следващите скали и видях скалния мост, който така ме впечатли в снимките на Ицо,с учудване забелязах че съм се озовал върху моста, а не като него отдолу. Повъртях се още малко и се върнах обратно при колелото. Продължих към с.Паничково. То се оказа само на 2 км. Попитах за с.Мурга. Не ми беше отговорено, само посока ми беше дадена. Погледнах и видях една махала от другата страна на дерето. И по картата трябваше да е там. В предвид другите разтояния, до селото не трябваше да са повече от 4-5 км. Тръгнах да заобикалям изворите на реката, на един разклон пак ми беше показано посоката и след нужните километри се оказах в селото. Представляваше 5 постройки на кръст и трима жители и пет кучета които ме подгониха. Направих снимки на скалите до с.Жълт камък и вече готов да се връщам забелязах един човек и реших да го попитам за други скали защото доста от тези които ги бях видял при обхождането на Христо Тодев не ги намерих. Е за тези скали и той не можа да ме насочи, но поне разбрах че това е някаква махала, а не с.Мурга, което се намирало от другата страна на баира. Погледнах часовника прецених че имам време се опитах да разбера от къде ще ме прекара за селото. От центъра на селото хващам горния път ( който се оказа много приятна пътека за каране ) , трябвало да стигна боровата горичка на билото и там имало площад от който тръгвало пътека към пътя за селото. Е "площада" беше една поляна появила се от сечище, но поне намерих пътеката и слезнах до пътя. На съседния рид се виждаха 2-3 постройки и скали и окрилен за нула време стигнах до там. Оказа се че постройки те са само тези които бях видял по-рано. Докато се мотах се появи един козар който доста трудно ми обясни, че съм подминал селото като ми показа едни къщи в посоката от която бях дошъл, а къщите по-нататък които се виждаха били някаква махала. Е нищо, на връщане ще видя селото поне. И стигнах! Да ама се оказа че това е само някаква махала, а селото било онова което ме разубедиха да отивам. Ядосах се и не дочаках господина който разбирал малко повече български за да ме насочи към с.Паничково. Убеден в правилната си посока отпраших надолу. Там се появиха първите съмнения че съм се объркал. Е нищо, този път все ще ме изведе някъде все пак отсреща трябва да има път за с.Женда. Със спокойно темпо продължих. Стигнах някакво заграждение с мрежа и врата.нищо не видях и тръгнах наляво. Оказа се че този път бил за слагане на мрежата. Докато се връщах от другата страна изшумоля нещо. Това нещо приличаше на елен, но нямаше рога, помислих си дали не е сърна, но като се замислих това беше голямо колкото КОН!! Докато се чудих то се подплаши и избяга. Оказа се че това било развъдник на диви животни и можело да се преминава спокойно???? Продължих. Пътя се виеше под върховете по същия начин както този под в.Перелик, почти равен и с доста завои. Така стигнах до края на билото където се откри посоката на пътя. А той слизаше към река Жълтуша по която можело да се стигне до яз.Боровица. Самият язовир се виждаше в далечината заедно със с.Безводно. Зачудих се какво да правя. Миналата година веднъж замръкнах в района, този път не ми се искаше. А и ако продължих трябваше да се откажа от утрешните планове. И така обърнах колелото и започна една гонитба с времето. Това което на отиване минах за повече от час сега бе издухано за по малко от половин. Стигнах една от безбройните махали, там където бях усетил че съм изтървал правилния път. И точно там уцелих шестица от тотото! Тя представляваше местен жител който познаваше района и най-важното знаеше български. Точно той ме насочи към една пътека по която трябвало да избутам един километър, но спестявам много. Е пътеката наистина беше дълга километър, но изглежда човека не познава възможностите на планинското колоездене. Всъщност и аз не ги познавах до този момент. Ако няко преди това ме беше закарал и ми беше обяснил че аз ще мога да карам тази пътека нагоре, е, нямаше да му повярвам. Тясна, със ситни подвижни камъчета и множество скални прагчета и всичко това със страничен наклон. Излезнах на пътя за Паничково покрай една скала и от там набързо се спуснах до селото по песъчливия път. Хапнах и направих разбор. Беше 16.40 , бях минал 87 км със средна скорост от 15.80 , а оставах около 60 км до вкъщи. За по-поносимо прибиране по равен асфалт обикновено практикувам принципа с поставяне на цели. Така пътя неусетно минава, а и се прибирам по бързо. Целта беше избрана. Да се увелича средната скорост до 19 км/ч. За два километра излезнах на пътя Пловдив - Кърджали и тръгнах по осеяния с завои път. До с.Новаково успях да набера 17 км/ч. Тук усетих че късмета спира да проработва. Появи се насрещен вятър. Но въпреки това като прелитах през Асеновград видях че вече съм с 18.20. Пътя Асеновград - Пловдив има специално значение за мен. Той представлява нещо като.... а бе накратко, ако не съм почуствал че съм карал достатъчно тук с кеф мога да наложа темпо с което да се размажа и така да разбера какво съм карал. Е в този ден положението не беше такова, но адреналина се беше вдигнал и нямаше спиране. Като се прибрах в 18.50 километража беше отчел 147 км, 40 от които по черни пътища и пътеки със средна скорост от 19.20. Почуствах се карал.

http://www.bikedir.com/usr/naka/Jylti%5Fkamyk/

За Неделя бях настроил ставането си за 4.30, но сутринта си втълпих,че някакво каране до в.Ботев не такова, че да му отделям толкова много време и за това успях да излезна чак в 5.50 натоварен с десетина вафли. Скоро разбрах че вятъра който вчера ме тормозеше на връщане и днес ще е проблемен. Въпреки всичко се надявах да успея да се включа в графика а именно в Калофер да съм в 9.30 което нямяше да много лесно, защото свежестта от предния ден лисваше. Но въпреки това преди Стражите бях за 3 часа и започнах великото изкачване. Доста ме хвана яд, че на връщане няма да спускам тези страховитите 360 градусови завои, но спускането от върха към Карлово съм чувал че също е доста интересно. За около 20 мин. се качих в Калофер където си взех тарелка със сладки и един сладолед. Предстояха 40 км до върха и със скорост от 10 км/ч предположих че за 4 часа ще съм горе. До Паниците добре, но от там започна великите мъки. Предишния ден си мислих, че карам по едни от най-гадните пътища по които съм минавал, но сравнение това което беше тук тези от вчера бяха като асфалтирани. Пътя не беше с особен наклон, но настилката с тези подвижни камани които не позволяваха да въртя на любимия си тежък оборот и тези песъчливи участъци където има голяма вероятност да затънеш. За това доста често се налагаше да се пресича пътя от едната страна до другата. Първите 2.30 минаха сравнително добре. Карах на всякъде, като единствените почивки които правих бяха за да се напия с вода от някой поток и да направя някоя снимка набързо. След това започнаха проблемите. Аз ли се уморих или настилката стана такава която не позволяваше да карам, не знам, но почнах да побутвам по малко. Така с редуване стигнах първите серпентини. При които предпочетох да бутам по пътеката нагоре. От там се заравни и карах до подножието на върха където срещнах група туристи които слизаха от върха. Споменаха за някакви колеги които бяха горе. Аз от преди това бях видял следите от Хай Ролера, но не знаех от кога са. Тогава се сетих за темата тука за изкачването което беше планувано и се настървих да ги стигна за да спускаме заедно. Туристите ми казаха че са слез нали за 30 мин. по пътеката. Е и аз реших да последвам техния пример и забутах. По едно време на последната серпентина, тази, която заобикаля върха от северозапад реших да мина по пътя.Това което предстоеше за бутане хич не ми хареса, а и пътя ми допадна. И не съжалих. До горе карах навсякъде, а и на запад се разкриха за малко страхотни гледки към тамошните върхове и към х.Плевен. До като се кача горе попаднах в такава мъгла, че видимостта падна до 10 метра. Оказа се че от Калофер километрите са 38 ( като на места съм минавал на пряко по пътеката ) за 5 часа , от Пловдив са 106 за 8.30 часа. На станцията разпитах за участъка към Карлово, но за съжаление никой не можа да ми даде някаква по-подробна информация. Чудейки се върху ръждясалите табели които сочеха във всички посоки доста се зачудих дали да рискувам да тръгвам надолу. Загубих още 10 минути в опити да си направя снимка на върха на самоснимачка. Тъй като мъглата не се вдигна реших, а и напредналото време реших че ще бъде по-разумно да се върна в Калофер. Това върху което се бях мъчил последните 5 часа сега беше спуснато за 1.30. В Калофер спрях хапнах банан с луканка и тръгнах да летя по обратните завои надолу. Още в началото профучах покрай семейство колоездачи които се мотаха по асфалта. След това настигнах две коли които се мъчеха да изпреварят камион. На мен ми отне само 15 секунди с което спускането свърши. Тук вече трябваше да се върти. Но нямаше стимул. Нямаше желание. Добре че до Баня има лек наклон който вече с попътния вятър не ми даваше възможност много за въртене. Почна чак да ми се приспива, та чак почнах да се оглеждам за някоя хубава полянка за полягане. Каквото и да правя нямаше го ритама за каране. Чак след с.Черноземен загрях и от там до Пловдив с пълна газ и в 19.45 се прибрах благополучно в къщи след 196 км.

http://www.bikedir.com/usr/naka/Jylti%5Fkamyk/





А БЕ ХОРА КАК ПИШИТЕ ТОЛКОВА ДЪЛГИ НЕЩА? НА МЕН МИ ОТНЕ 3 ДЕНА ЗА ДА ГО НАПИША И ОЩЕ 20 СЕКУНДИ ЗА ДА ГО ИЗТРИЯ ПОВЕЧЕТО. И ОЩЕ ДВА ДЕНА ЗА ДА СЕ НАСТРОЯ ЗА ДА ГО НАПИША НАНОВО.
Аватар
naka76
 
Мнения: 871
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Ное 21, 2003 7:04 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот 4getcredo » Съб Сеп 09, 2006 9:37 am

Чудесни разкази, Нака!!
А! Щях да пропусна. Ти си нечовек!!:bowdown::beer::beer:
Изображение Аз си поддържам колелото при Пацо!:)
Аватар
4getcredo
 
Мнения: 3174
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 08, 2003 2:53 pm
Местоположение: София

Мнениеот TOYAGA » Съб Сеп 09, 2006 9:40 am

Герой! Като си представя само колко време ти е отнело да напишеш това... Бравос!
Дръж се земьо, шоп те гази!
Аватар
TOYAGA
 
Мнения: 7138
Рейтинг: 1634
Регистриран на: Пон Сеп 29, 2003 5:28 pm
Местоположение: София

Мнениеот Alien » Съб Сеп 09, 2006 2:40 pm

[quote="naka76"]

[b][i]До Асеновград[/i][/b] наложих доста добро темпо за моите възможности [i][b]на равно[/b][/i] и продължих по пътя за Кърджали. [/quote]


Не съм го прочел цялото още, но още от началото започва добре. :) Родопско равноооо!!!
I feel terrified, which is... you know, sickest feeling ever.
Brandon Fairclough
Аватар
Alien
 
Мнения: 3577
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Окт 30, 2003 8:06 pm
Местоположение: София

Мнениеот mih » Съб Сеп 09, 2006 4:34 pm

Нака, щом са ти се усладили банан с луканка явно добре си си изкарал...;):D

Страхотно е, че споделяш тези си епични преживявания!:thumbu:
Революция в главата!
Аватар
mih
 
Мнения: 2759
Рейтинг: 1897
Регистриран на: Чет Юни 26, 2003 11:08 am
Местоположение: MontReality, Canada

Мнениеот did » Нед Сеп 10, 2006 3:29 pm

ех, откога не съм се губил в Родопите...

Нака, моля те, остави някакво местенце непроучено поне докато се върна, да има къде да се губим. Както си подхванал, до 1-2 години в достъпния за мен "периметър" няма да остане място, което да не познаваш, което ще е тъжно.

За хората, които се чудят кой е тоя Hri100 и какъв е тоя сайт с маршрути, който следва Наката:

http://rodopi-landmarks.hit.bg/index_Tr ... eries.html
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот NovemberCharlie » Пон Сеп 11, 2006 9:12 am

Накаааа!!! ВЕЛИКАН!!!:bowdown::bowdown::bowdown::beer:
Конституция на Република България
Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани
Аватар
NovemberCharlie
 
Мнения: 5367
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Дек 11, 2004 3:07 pm
Местоположение: Sofia Bulgaria

Мнениеот tanya » Пон Сеп 11, 2006 2:59 pm

Браво, Нака, е на това му викам аз адски здраво каране. :thumbu::thumbu::thumbu: Само така!
Изображение
Аватар
tanya
 
Мнения: 625
Рейтинг: 1913
Регистриран на: Сря Май 26, 2004 1:18 pm
Местоположение: Търговище

Мнениеот bikerider » Пон Сеп 11, 2006 3:02 pm

@naka76: Прекрасно! Великолепно!!! :beer:
Do or do not. There is no try...
Аватар
bikerider
 
Мнения: 17273
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 07, 2003 10:25 am
Местоположение: Eutropia

Мнениеот naka76 » Пон Сеп 11, 2006 4:51 pm

Благодаря на всички за комплиментеите. Всъщност първия вариянт беше по-хубав, но... :bawling:

Мите не сепритеснявай. Аз сега проучвам маршрутите като си мисля, че вече няма да се губя там. Така че като се върнеш загубването ни е в кърпа вързано. :D
Аватар
naka76
 
Мнения: 871
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Ное 21, 2003 7:04 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот cholla » Чет Сеп 14, 2006 10:13 pm

naka само да ти кажа за др. път да знаеш ако пак решиш да повтаряш. За Карлово трябва да спуснеш на заслон Ботев(западно от върха)от там тръгваш по маркировката за х.В.Левски т.е. югозападно от заслона. Очаква те едно много добро и продължително спускане до Карлово(поне на мен ми харесва), мои познати от Гб повече не искат да карат по тоз участък, но тва си е лично виждане.Има вероятност да строшиш някой чарк ако си по невнимателен нищо др. по особено. Като време към 2 часа най-много 2.30 до Карлово .
Ами туй то!
А някой кара колелооо.....
cholla
 
Мнения: 391
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юни 01, 2004 7:08 pm


Назад към Архив

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 16 госта