от koned » Сря Окт 04, 2006 10:27 am
Извинявам се, че спрях на това място. До чая има доста време.
Та тия дири продължиха известно време, някъде в далечината пасяха крави, а аз продължавах с големи усилия нагоре, вече май и без всяканви следи от пътека. Тъпо, но факт. Изгубих страшно много сили, в един момент виждам долу в ниското се вие пътя. Не зная каква височина съм изкачил напразно, може да е била и по-малко от 100м., но през тези треви, а на слизане към пътя и храсталаци, които ми напълниха краката състоянието ми не беше никак добро.
Да вметна, пътя от х. Русалка до х. Тъжа /или по точно до реката и пътя нагоре, тъй като до самата хижа така и не отидох/ се кара приятно, изминах го за малко по малко от два часа, като спирах за малко и на пръскалата, които ми се сториха даже три. След като прекосих за втори път реката си отворих раницата и хапнах. Това го казвам, защото не си носех фавли или други сладки неща и до завръщането ми в х. Русалка бяха наистина само трите чая / и вода разрира се /. След като поех по пътя, се опитах да покарам, но бързо трябваше да сляза от велосипеда, а после и пътя стана доста стръмен. Мисля че в този участък от пътя мярнах и вр. Ботев, видя ми се наистина доста далеч. Когато стигнах до мястото, където пътеката от х. Тъжа излиза на пътя /там има изправен един камък / поех по пътеката към маркировката. Ако правилно се ориентирам трябваше да тръгна в дясно, на югозапад. На стотина метра видях табела за х. Тъжа и ми се стори, че стрелката сочи посоката, в която се движа. Въпреки, че самата хижа се виждаше, или поне преди малко се е виждала долу в обратна посока се уплаших. Явно объркването ми е било голямо. Времето беше много хубаво, очаквах, че ще срещна много туристи, някъде бах чел, че пътеката от върха до хижата е осеян с туристи и е като алея в парка, изминава се за половин час?!.
Както и да е, проблемът е мой. Върнах се на мястото, където трябва да реши накъде да се тръгне. Погледнах на ляво и видях в далечината един викок връх с някаква постройка - кой е той?.
Не, ако това е Ботев мисията е невъзможна. Поемам отвово в първоначалната посока, табелата сочи посоката от която идвам. До тук добре, само че бях израдходвал много сили, малко и се поуплаших. Вървях по маркшровката, бутах 5-6 метра по нанагорнищата и спирах. Сърцето ми биеше страшно ускорено, минаваше ми мисълта да се върна, колкото и запаси да има човек предполагам, че не се неограничени. Не знаех просто дали ще издържа. Най после видях долу една постройка, предположих, че е заслон Маринка, някъде пишеше че е половин час до върха, но в състоянието в което бях - изобщо не идваха допълнителни сили. Не можех да се движа по пътеката, тръгнах по пътя и така малко по малко до върха. В това време по пътеката профучаха няколко мотора.
Тук следват трите чая, ракийката не я извадих, въпреки, че си мислех да пия една глътка и евентуално да хапна. Чая го пих горе на етажа, напълних си двете шишенца с вода. Попитах, дали са идвали други колоездачи, но човекът ми каза, че не е виждал. Знаех, че пловдивчани / Ceco /организират изкачване от Паниците. Междувременно дойдоха пет човека от х. Плевен, харесеха ми велосипеда /НТ1, закупен тази година/ и един от тях си записа елктпонният адрес на фирмата.
Тръгнах надолу между 14.30 и 15.00 часа, моччетата с моторите ме посъветваха да са движа само по маркировката, пък и на мен това ми се стори по-разумно. Не зная касъв е пътя по целия маршрут, там където се двихех но него за мен е невъзможно да карам, пък и като че ли навсякъде е опасано с такива пътища, и изобщо не съм сигурен /по точно почти съм сигурен, че ще се объркам /.
Отначало добре, даже на два три пъти се качвах на велосипеда - ех хубаво е да караш над 2000м., особено ака краката ти са подбити.
Обувките ми са маратонки Булдозер, купени за 20лв. /преоценени като демоде /, червени, боядисват ми чорапите, а в случая и краката в червено. Пръстите ми се охлузиха и ме боляхя.
На з. Маринка срещнах един колоездач от пловдивската група, караше но пътя. Каза ми че са общо пет /а може би шест човека / и че са върнали от пътя деца. Пое нагоре но пътеката - начина по който се движеше показваше, че ими доста повече сили от мен. След известно време видях друг колоездач да кара по пътя, а след малко срещнах и трети по пътеката. И на него не му беше лесно.
Към х. Тъжа тръгнах по пътеката, стори ми се много трудна за предвижване с вепосипед, сега бих избрал пътя, даже и да бутам през цялото време.
Отново подминах х. Тъжа, до реката имаше стадо овце с човек до тях и три кучета, които бягаха и лаеха към мен. Човека ми каза да не се плаша, пък и какво значение имаше дали съм уплашен или не. На реката бях към 18.00 часа, но реално малко след 17.30. Следваше досадно за мен прекосяване на реката на три пъти - събуване и пренасяне. А Вие как впрочем прекосявате реката. Пътя от реката до х. Русалка си е добър даже и за мен. Имах време да се прибера по светло, не беше важно за колко време, важното беше да не падна. Е, наднах веднъж, но то беше сутрината на изкачването на едно от пръскалата, като поисках да спра. Паднах на задника си и нямаше последици.
Малко преди хижата излязоха две кучета вече без стопанин, лаеха но не ме закачиха. Цареше тишина, посрещна ме хижарката и ми каза, че съм единсвеният посетител и ще мога да се наспя на воля.
Този път се преоблякох, взех си яденото и ракийката / и пютите чушки /, излязох навън и седнах при хижарката. След всичко, което бях преживял този ден бях въодушевен. Жената ми наряза домати и още нещо за ракийката, после ми предложи боб и гъби. Избрах боба и така на тишина и на луна вечерях, изпих и две бири с мезе. Агрегата не го включи, даде ми едно фенерче. Тъпо - да нямам даже и фенерче!
Сутрината пих едно голямо кафе, събрах багажа и поех към селото в 8.30ч. Карах, слизах на няколко пъпи но постепенно придобивах увереност, така че тикането може би не е било повече от 200-300м., което е нищо. В центъра на селото бях в 9.45ч., сигурно мнозина могат и са половината от това време, но за мен това не е важно.
Останалото е каране по главния път, бях си наумил да ям биволско мляко, но това заведение Единак е още в началото на пътя и не ми се ядеше. Без да искам влязов в Казанлък, случайно видях магазин Добрав-байк, спрях и го разгледах.
Обядвах на границата между област Стара Загора и област Сливен. До една чешма, под дърво има каравана.
Отбих от пътя на разклоненито зо Нова Загора и Твърдица, и след с.Баня се отклоних за с. Червенаково. Там е много приятно за каране, на места велосипеда ускорява видимо необяснимо, има чешма межму с. Блатец и с. Бинкос, близо до лобното място на Стоил Войвода. Прекосява се р. Тунджа, отляво е Стара планина, а отдясно източната част на Средна гора. Красиво е - за мен. Прибрах се в 17.30ч. - девет часа след тръгването от х. Русалка.
След като се изкъпах трябваше и да изпера, после може да съм прекалил с ракийката и винцето. На другия ден на работа с другия велосипед, не закусих и някъде към 11.00 часа силите започнаха да ме напускат, почуствах нещо като замайване, сякаш ще падна. Купих кола, хпяб и пуканка и малко се ошених. После и едно кафе.
Днес изядох една баница, след малко ще обядвам, надявам се да въстановя онези запаси кък които организмът ми е прибягнал неправомерно.
Ами това е, имам вяколко въпроса към хора, които добре познавот района, но вече ми омръзна да пиша.
А иначе, по точно е де се каже как болят краката на й вече г..а, за него обаче причината е обслужващата част от мероприятито.