10- 11 Юни Балканско каране

[NovemberCharlie]

Яко мъ кефити!Ш'ви звънна!

[boriss13]

А ние простосмъртните къде можем да видим снимките?

[kibikoff]

брейй, много писане, много четене

и от мен благодарности на цялата компания за хубавото каране

п.с. то излезе че май само сме пили, бири, мири, бири ...на следващото каране трябва да заредим с бира по заслоните..., или да си водим шерпи да я носят :beer::beer:

[SPA]

[quote="boriss13"]

А ние простосмъртните къде можем да видим снимките?
[/quote]

Няколко поста по нагоре има едни отметки "следвай ...." та там е някъде.

[did]

[quote="boriss13"]

А ние простосмъртните къде можем да видим снимките?
[/quote]

има там едни кликави шнорхели и охлюви

[vlassadar]

Ето и аз ще споделя с новите приятели преживяното от мен.

За начало ще кажа само, че прочетох разказа на СПА, но докато пиша моята история Светльо е пост-нал неговата и с нея може да има повече застъпвания!

Ама че писателски подем!



След като видях темата за това каране, си казах „ Ееее най-сетне, кара ми се нещо по-сериозно, хубаво е че съм бил там и знам че е тежко, но се преодолява, а и с такава компания, в която повечето са с челен опит за такива начинания, знам че всичко ще е наред с организацията.

Постепенно започвам да се тревожа от прогнозите, настояваха че ще вали, а това за Ботев, примесено с мъгла, означава че ней-вероятно няма да се качим до върха. А след като някой спомена че ако съвсем не става, ще си останем на Русалка, което е съвсем в началото на маршрута ни, почти се бях отказал. Но после започнах да гледам на всичко това по съвсем друг начин – настроих се на “Survival mode”, и даже започна да ми харесва мисълта че ще се борим сериозно с природата, но ще успеем накрая. Единствено светкавиците биха могли да ни спрат!

И така, зареден с всички възможни дрехи, с които карам и в разгара на зимата, а като допълнение и комплект дрехи за дъжд, храна за 2 дена и половина и инструменти за колелото, което не е от най-леките, тромаво поех нагоре с компанията. Бързо започнах да усещам че другите дърпат с много сериозно темпо и заключих че наистина опита им е довел и до тази сила в краката им. Аз много по-често се спускам отколкото да карам на подобни преходи и се притесних малко, но след това се успокоих че никой не седи да чака последните, т.е никой няма да се дразни от темпото ми. Това ме отпусна и започнах да се наслаждавам на гледките. Малко след селото компанията се раздели на 3-4 групички, едната дърпаше силно напред, другата мина по пътеките напряко, което не се оказа по-бързо а аз и Светльо карахме по пътя може би последни. И ето след слънчевото и горещо начало най-сетне започна да вали. Аз бях спокоен защото бях екипиран добре и ми се искаше да не съм влачил толкова багаж излишно, и половин час след останалите се добрах до Русалка. Там разпуснахме, да не се повтарям със SPA, и тръгнахме нагоре. правехме си компания този път с Kibikoff и SPA, това че се оказахме на опашката никак не ни тревожеше. валеше на моменти, но ние се наслаждавахме на красивите водопади, на свежозелената разлята долина високо в планината, правихме снимки и искахме да използваме целия ден докрай, да не пропуснем и 10 минути от тази наслада. Когато реших да пресичам реката, успях най-сетне да си намокря краката, а снимащите ме отстрани папараци наистина се надяваха да направят зрелищни снимки от цопването ми с целия ми багаж накуп!! Това, което не знаеха е, че това съм го правил много пъти и дори си правех сметка ако се върнем по този път не само да пресека реката, а да карам вътре в нея, наклона и е достатъчно малък, водата не е повече от 30-40 см дълбока, а камъните в нея са обли и средно големи по размер, без скали и туфи, които да те спъват. Някой ден ще се върна за тази река!

В хижата беше един малък хаос. Закачих си обувките да висят от тавана близо до печката, както бяха направили всички които не намериха място по земята и на столовете около нея. Пристигнахме чак към 8 часа, 2 часа и половина след първите, а може би и повече. Пръв е пристигнал Боби, който за да не изостават с Яна беше тръгнал с нея преди нас още от село Тъжа и така и никой не ги настигна докрая За да не губят темпо, Боби я е бил закачил на специален дълъг колан и я теглил нагоре и през дъжда и през градушката.... Как го прави не знам, така и не ни разкри тайната...
След целия дълъг ден, нямах много сили за купони, и рано се ориентирах към леглото. Сладко се спи на този въздух...

Сутринта през прозореца ми се виждаше само синьо небе.... Йееееееее ще се ходи!!!! Това ме разсъни бързо и се заприготвях заедно с другите за път. Времето не се оказа токова обещаващо, но никой не се отказа. Този път не се разделяхме много, вече посвикнали с темпото от вчера, със СПА не бавехме групата толкова. След като се разделихме с Жоро и Петър, а по-късно и с Иван и Яна, поехме по последната част от пътя. Бяхме подготвени че след безкрайните изкачвания ни чакат други безкрайни изкачвания и така до края... Силите ми започнаха да ме напускат в началото на първото серизоно изкачване. Тогава групичката напред дръпна сериозно, една част бяха тръгнали по заобиколния път, а аз и СПА – отново на опашката. В един момент, само 2 часа след наистина обилната закуска, усетих стържещ глад и просто трябваше да спра. Добре че си оставих шоколадовите бисквити за втория ден, когато се налагаше бързо да получа енергия отнякъде. Успокоен, продължих нагоре, примирен че пак няма да сме заедно с основната компания. Но тогава наклона свърши и пред мен имаше един 300 метров хубав склон, само за спускане!! Свалих седалката и се сурнах пред погледите на компанията долу. „Ето, малка доза чисто удоволствие и за мен” си казах и почти не изполвах спирачките. Там изчакахме всички да се съберем и отново поехме напред. пътя нямаше такъв наклон вече и очаквахме да остава само купола на върха. И ето го и него – разкри се сред облаците и ни се показа колкото да ни окуражи, че е наистина там, че съществува! Куполът се оказа естествено много по-голям и тежък отколкото ни се искаше, и аз естествено, пак изостанах. Никой не можеше да чака никого заради ниските температури и очакваните дъждове. Аз, по къс ръкав но с ръкавици, бавно се изкачвах нагоре. Юнският сняг утоляваше жаждата ми, но забавяше колелото ми и ми отнемаше от силите. Навсякъде наоколо се изпълни с облаци, след малко разбира се, заваля. И тъкмо реших че сега вече ще прогизна, видях че „капките дъжд” отскачат от мен и падат на земята. Както се оказа по-късно, температурата е била 2 градуса, затова последвалия валеж беше с бял цвят. Стигнах сух до върха, и вътре при другите се отпуснах с няколко горещи чая и няколко сандвича.

Стигнахме!

След този приятен момент оставаше само едно – спускане! Но времето беше господар на себе си и не искаше да ни остави така! Аз – опакован с всички дрехи, които нося, гумени ръкавици против дъжда, козирка за да не ми влиза дъжд/суграшица в очите и слънчеви очила. Заваля отново, този път ни се струваше много по-силно, заради нашата скорост на колелото. с толкова много опаковка пак не се опазих 100% от суграшицата, но ми беше наистина добре. След едно истински снежно зимно юнско спускане до заслона Маринка, настроението ми се вдигна съвсем, и след изчакването на дъжда да спре (което чакане беше заради светкавиците всъщност), поехме напред. Беше много рано и знаейки че колите ни чакат долу, отново исках да използваме целия ден. СПА имаше трудности с лекия насрещен наклон, което ми даде повод да разглеждам наоколо и да попивам прелестите на високата планина. Видяхме водопади, които не бихме видяли ако бързахме, снимахме заснежения връх, прекарахме си много приятно следващите часове. Облаците се разсеяха малко по-надолу, небето се проясни като подарък за нашите усилия, търпение и примирение, че природата ни превъзхожда, и разкри цялата си красота. Скоростните спускания се редяха с каменисти и чакълести склонове, по които трябваше да се спусна, можеше да се кара буквално откъдето му хрумне на човек! След час и нещо спускане умората изненадващо се появи отново, макар и по-преодолима от преди. забавихме темпото. Стефан ме беше изненадал вече с бързината си по каменистия път и по няколко тревисти пътечки, не можех да го стигна! Това всъщност ми хареса, а долу съвсем се убедих че той има богат опит с колелата, показваше ми някои трикчета, които се опитвах да правя с тежката раница на гръб... Бяхме изостанали отново много от останалите, но отново не съжалявахме за нищо!

Долу всички хапваха-пийваха спокойно, никой не ни погледна накриво затова, че се сме се забавили, и след още час приказки и споделени преживявания натоварихме колелетата и унесени потеглихме към вкъщи...

[boriss13]

благодарско

[4getcredo]

Ееееее , момчета, кой да предположи, че цялата компания била с такъв писателски потенциал... трябва ли да казвам, че и аз снощи почнах да пиша разказ, ама не съм готов още... ха-ха, има и непубликуван снимков материал

[RedHawk]

Чакаме и твоя разказ. Да внесе още цвят към
всичко дотук. Стефан и Владо се представиха
повече от добре - много образно описание на
нещата:thumb:

[4getcredo]

[size=67]Ето го и моя пътепис. Почнах го вчера и доста от нещата се повтарят сега, но това е как аз видях нещата Нямам време да променям и затуй го пускам така...[/size]

Доста трудно ще е да се опише с думи... пък и с образи, но имаше толкова много неща, приятели, места и климатични условия, заради които си заслужава, че реших да споделя някои любопитни за уважаемата аудитория факти и впечатления. Когато те са толкова плътни и истински, човек трудно може да се сдържи да не говори за тях, та дори и да плямпа неразбираемо. Затуй ще се застраховам: всичко, което видите и прочетете тук е само малък и изопачен намек за суровите и необработени от думи и кадри усещания за Балкана.

Покоряването на в. Ботев с велосипеди си има дълга традиция и утвърден маршрут. Подходът към върха през популярния път през х. Рай и Тарзановата пътека не е нещо невъзможно, но някак си излишно – носенето нагоре и надолу на някакъв куп железа не влиза сред познатите ми дисциплини планинско колоездене (поздрав на cholla ). Затова към Ботев се подхожда малко по-отдалеч и по-внимателно. Преходът обикновено представлява два етапа от по един ден всеки (не че някои не са го правили и за по-кратко, но това не е препоръчително за здравословния бирен вело-туризъм). Изходната точка е с. Тъжа, селце близо до Калофер. От там се поема по планински черен път, следващ дерето на р. Тъжа, който води до изворите на реката и едноименната хижа на около 1500 м. (около 37 км. са) Хижата предлага елементарни, но достатъчни за подготвения турист, условия за почивка и подготовка за следващия ден от приключението. Тогава е и по-интересната и непредвидима част от изкачването. Задачата е да се стигне до Русалийския проход на билото на Стара планина, оттам да се хване отчайващо виещия се път за в. Ботев или да се драпа напряко през Юрушка грамада, за да се стигне отново до пътя, но в малко по-обнадеждаваща близост до Ботев – 2376 м.

Цифрите по никакъв начин не изглеждат впечатляващо (по 1000м. денивелация на ден), но комбинацията от силни ветрове, нереални мъгли, доста труден терен за каране, дългите разстояния и много други немислими климатични и ландшафтни изненади правят от това каране истинско изпитание най-вече на волята.

Когато започнахме да се организираме за тазгодишното покоряване на в. Ботев, никой от посочените фактори не изглеждаше благосклонен. Прогнозата за времето беше валежна и за двата дни, а на върха ни очакваше и пресен сняг, температурите бяха необичайно ниски за сезона. Въпреки това ентусиазъм в компанията не липсваше, защото интригата от миналогодишното половинчато изкачване още ни държеше, а възможността да опиташ отново в компанията на стари приятели и приятни запознанства си струва винаги без значение докъде стигаш – на върха или под масата (трябва да призная, че второто играеше основна мотивация за повечето от нас ). Т.е. в уречения ден се бяхме събрали около 10 човека, чиято зряла нагласа беше преди всичко да се срещнат, покарат заедно и ако времето позволи да се качат до заветния връх.

Потеглихме от София рано в съботния ден с три коли, осем байкъри и една байкърка (традицията повелява). В Калофер ни очакваше тазгодишният идеолог и главен организатор на събитието kibikoff, дошъл от Севлиево, както и официалният повод за срещата – SPA, чието ергенско каране предстоеше . По-късно в с. Тъжа към групата се присъедини и представител на Старозагорските карачи - cholla. Габрово щеше да ни срещне горе в хижата.

Най-обнадеждаващото беше, че планината ни посрещна със слънчево и доста приятно за каране време. Бързо се добрахме до с. Тъжа, презаредихме с по бира и запалихме нагоре по пътя. Първите десетина километра пътят се вие стръмно на дълги серпентини по склона. Камънаците на места бяха доста ръбести и това правеше карането доста неравномерно и друсащо. За щастие това ни спасяваше от закономерния дъжд и кал. Не бяхме разочаровани! С набирането на височина и навлизането в планината слънцето ни изостави на сгъстяващите се облаци. На момента, в който първите от нас стигнаха х. Русалка (една от хижите по протежение на пътя), започна и първия дъжд. Тъкмо когато се събрахме всички около масата на поредната бира и чорба, през прозореца влезе и първата за деня градушка. Тя бързо премина, небето отново просветна и ние потеглихме отново отпочинали, но вече в доста по-студено време.

Предстоеше по-дългия като разстояние, но доста по-полегат и удобен за скоростно каране преход от х. Русалка до х. Тъжа. Пътят там е песъчлив и по-малко каменист, така че, подновеният скоро след това дъжд не ни притесняваше. Той се редуваше с различна по размер градушка. Какво пък! Поддържахме доста добра скорост и мотивация за това не ни липсваше. Спирахме от време на време да си поемем малко въздух и да раздвижим вече подгизналите си ходила. Бумтежът на водопадите се смесваше с тракането на градушката и отекваше глухо и странно като лошо радио предаване в закачулените ни глави. Скоро пред нас се отвори димящата от вече спиращия дъжд долина... обичам мъглата и как ти представя нещата... не се колебахме много и решихме този път да газим реката – не беше толкова буйна и пълноводна като миналата година, та си минахме доволно. По-мокри не можехме да станем.

Хижата беше препълнена с не по-малко мокри и уморени от нас хора, но след организирането на простора и нахлузването на сухите дрехи бързо преминахме към неформалната част – домошарка, шопска салата и свински пържоли . Идилията беше пълна, когато хижарят пусна плазмата, та успяхме да споделим и детската радост на Тринидад и Тобаго . Само дето в тоалетната доста под-духваше... Щях да пропусна автентичната картина “Байкъри пишат до шефа на Видима-Идеал” (оригиналът се пази от kibikoff ) с молба за 2 бр. смесители, 2 бр. умивалници и вътрешна баня...

След като беше определена комисия по сутрешна преценка и будене се ориентирахме към спалните... сега вече съм убеден в ефективността на известната рецепта: ако не искате да станете навреме, а да се поспите, сформирайте комисия...

Криво-ляво се организирахме сутринта и поехме нагоре. Имаше идея да цепим напряко по пешеходната пътека към билото, но сутрешната роса ни уплаши. Не ни се мокреше още в самото начало. Оттук нагоре започваше и т.нар. алпийска част на Балкана. Високи и заоблени се редуваха възвишенията към билото, а сутрешните лъчи ги правеха бляскави и живи от бликащата навсякъде вода. Цветовете не могат да се опишат или заснемат... спомена ми напомня на [url=http://www.john-howe.com/portfolio/gallery/data/media/21/TheShire.jpg]John Howe[/url]. Отдалече всички колоездачи изглеждаха смешно малки сред извивките на нежно зелените безкрайни извивки на планината...

Не след дълго стигнахме пред важен избор – дали да продължим към върха или да се спуснем към Калофер. Небето все още светеше синьо над нас и въпреки заобикалящите ни облаци ни накара да повярваме, че този път Ботев може да бъде по-благосклонен. Другата дилема беше дали да хващаме пътя до върха или да цепим направо по зимната маркировка и по билото през Юрушка грамада. Не можахме да се стигнем до едно мнение и се разделихме – групата, към която принадлежах и аз, пое нагоре по стръмното, а по-малката част (ЬЦ фундаменталистите ) избраха пътя и въртенето. След доста трудно и бавно избутване успяхме да се доберем до билото, където се караше нормално, а и гледката беше умопомрачителна... движихме се от изток на запад, на север склонът тръгваше шеметно надолу и всичко се губеше в облаци и мъгла, малко по наляво стърчаха от нищото огромни и ръбести скали, пухестите облаци можеха да се пипат с ръка... разходка в небето...

Скоро отново излязохме на пътя, но вече сравнително близо до Ботев. Оставаха ни някакви си 300 м. денивелация. Придвижихме се доста бързо до заслон Маринка и пред нас се откри заоблената грамада на в. Ботев – доста монотонна и мачкаща гледка... Слънцето все още вървеше пред нас и ни светеше. Бъхтенето продължи директно по-склона, без много приказки, автоматично, натежало и ослепяло от последното усилие...

Е, стигнахме! Ако някой очаква да види нещо специално на върха, да не го прави. Както Лъчо няколко пъти вметна, прилича на строителна площадка, дори и улични табели си има. Отделно от това, някак си върхът не позволява да го гледаш отгоре надолу... в подножието му ти се открива доста присмехулно, но горе – не. Не и този път! Щастието ни от това, че стигнахме обаче беше лесно видимо. Надявам се може да си представите удовлетворението и даже почудата, които всеки от нас чувства като стигне напук на трудностите, на съмненията и даже страха... а и чаят беше чудесен!

Останалото беше спускане!

Не знам дали да продължавам, че май се олях!

[size=67]Edit: козметика[/size]

[Alien]

Гадовеееее, това започва да прилича на Паралелната - че даже и там нямаше толкова разкази. Сега не ми се чете всичко, но по-късно може и да го изчета. Но щом сте се разписали така - очевидно прекарването е било яко. Проклети изпити.

[vlassadar]

[quote="Alien"]

Проклети изпити.
[/quote]


Имаше официална покана да останеш на поправка Дано си го взел подобаващо.

[RedHawk]

Сега като чета и преживявам всичко отново.
Ама свърши

[cholla]

Здравейте фенове!
Благодарско за незабравимият weekend, за оригиналните разкази събуждащи приятни спомени!
Много се радвам, че въпреки отчайващите прогнози успяхте да изпийте по чайче на Ботев и още повече, че всичко мина добре. Беше приятно с толкова байкари из планината и се надявам да има още подобни мероприятия.
Аз казах Хау!:beer:

[jivkonik]

Яко сте си изкарали....., жалко че служебните ми ангажименти не позволиха да дойда с вас.... Хвърлихте ме в спомени за миналогодишното каране там, супер са ви разказите!!!

[lechuga]

Ето още малко снимки, макар и с доста лошо качество: http://seal-bg.com/botev/index.html

[NovemberCharlie]

[quote="lechuga"]

Ето още малко снимки, макар и с доста лошо качество: http://seal-bg.com/botev/index.html
[/quote]

Ще се пръсна от яд!:banghead:

[ABDON]

С голям интерес прочетох цялата тема. Изживяването трябва да е било несравнимо. Разказите и снимките са супер
А на девойчето, което е било с вас:Браво:hbang2::hbang2::hbang2:

[stan4o]

zdraweite i ot men !!!
mar6ruta naistina prili4a kato tozi na 'Paralelna vselena' ,koeto na men adski mi haresa (vseki s vkusa si)Vsa6tnost naistina e mnogo dalgo za razkazvane ,no kolegite ve4e go kazaha(napisaha) i zaradi men Nadqvam se 4e vsi4ki VIE ,koito pro4etohte dagite razkazi da vi e haresalo i da doidete na sledva6toto meropriqtie ot takav sort ;)

[nicky bike]

http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?t=14766