Както казах , поради късното тръгване (около 9ч.), реших да променим маршрута.
Натоварихме се на колата
минахме покрай балите с боклука , за да ни бъде по вкусен планинския въздух и се замънахме в Бухово. Някои хора добре знаят , че кръчмата там отваря в 11ч. , бяхме подранили и тръгнахме направо нагоре. Изкачването там е доста приятно.
В началото пътя беше леко кален
после започна да замръзва
а по нататък се и заледи
Началното дълго(5-6км) изкачване приключи
пътят на места стана хлъзгав , скоростите се вдигнаха и решихме , че момента е подходящ да се пооблечем и бронираме
от тук нататък , не ми се рискуваше с чуждия фотоапарат в джоба и го върнах на собственика му
, той пък трудно си поемаше дъх и следващата снимка е на хижа Мургаш , пристигнахме там след 8-9км изкачване и спускане(повече изкачване) и една малка почивка за да хапнем.
Хапнахме вкусен боб , пихме много чай с ром (центе на хижата са прекрасни) , позяпахме един цензуруран и един нецензуриран плакат на някаква фирма произвеждаща вериги и въжета. Обсъдихме накъде да тръгнем и в следващия момент разбрах защо пловдивската школа карат толкова много (Persenk взе да припира да тръгваме).
Ами тръгнахме
избутахме до върха (имаше и носене) , влязохме за малко в метеорологичната станция , колкото после да ни е супер студено навън
гледката от върха беше страхотна , в случай че си падате по белия цвят
колелетата бяха позамръзннали
да не говорим за водата в бутилките.
За наша радост последните няколко стотин метра снега беше твърд , така че не бутахем по целия път надолу.
Събрахме се пак в хижата, от там спускане по заледен а после кален път , нищо интересно за разказване, за разлика от самото преживяване.
В Бухово натоварихме , вече малко по-тежките велосипеди
интересно , че тази кал при разтоварването я нямаше (на Савко едва ли му е било толкова интересно)
Намерихме изконното шкембе в една кръчма в студ. град , оставихме малко кал по пейките вътре и като цяло се получи добър завършек на един добре прекаран ден.