Реших да посвърша някои неща от сутринта и да карам след обяд. Посъбрах жега. Гледам
 мотаят се едно две облачета по небето ама си знам, че до след обяд може всичко да се
 промени. Така и стана естествено. Започна да прогърмява ама аз нали съм си наумил да
 карам - викам си маршрута е кратък ще успея да го претупам докато се накани сериозно
 да вали. Закъснявам и си забравям калниците в нас. На бегом - /опа - с въртене/ се
 придвижвам до Германския Манастир. Закъснявам с 10 минути, но както и предполагах 
 няма никой. Продължавам нагоре и малко след манастира ме забрули първия дъжд - нахлузих
 ТСМ-ското яке и настъпих педалите нагоре. Дъжда беше нормален ама гледам разни хора
 дошли на пикник с коли си тръгват, а аз тепърва въртя към планината. Не искам да си 
 представям какво са си мислили при разминаването с мен. Малко по-нагоре дъжда спря и
 си казах, че може и да се размина с нещо по-голямо. Да ама не. Около 10 мин. след първия
 дъждец се появи батко му. Сигурно се е блъскал със забранени медикаменти, защото беше
 бая по-обемист. Е виждал съм и по-силен дъжд ама бая ведра в минута ми се изливаха
 върху кратуната. Няма обаче такова усещане като това да влезеш под някоя зелена арка.
 Буковете са оградили пътя отвсякъде става сумрачно, земята е топла и има изпарения, а
 въздуха е много свеж. Караш и в същото време се наслаждаваш на поредното късче природа.
  По едно време както си "плувах" с колелото из разните вади се разминах с група мотористи
 с четириколесни мотори - ATV мисля се казваха. И те се спускаха надолу. Доплувах и до 
 високото и след малко равно, и бая мокро дойде, и спускането. Добре че не е особено технично,
 но това не ми попречи да се бухна напред с главата в някакъв водоскок. Оказа се че е под-
 ровил бая земя и отбелязах редовната човка. Както бях без калниците надолу похапнах разни
 неща. Асортимента беше разнообразен - кал, пясък, букови листа и клонки. Перманентно си
 стисках лостчетата на спирачките, но в един момент усетих че това действие не е особено
 ползотворно, защото и склона се спускаше с мене. Понеже съм много хитър и съм си взел
 дъждобран за 60 литрова раница пък мойта е 35 литра. Хубавото е че при такъв дъжд отзад 
 на раницата се образува допълнителен резервоар за вода и виси като сопол. Не съм имал
 възможност да видя как се размахва ама сигурно е интересна гледка. През цялото време имаше
 и светлинни и звукови ефекти. С тоя алуминий под мен можех да стана и главно действащо
 лице. Трещене, проблясване, потоци от вода ама маршрута беше по интерсен отколкото когато
 е сухо. Накрая един душ на колелото и после, и на мен, и сега съм готов за утре.
 И аз за утре ще пробирам останали сухи дрехи.  
 
 А и раницата леко се понакисна. Май ще и пускам сешоар.  
 
 4getcredo,
 Значи 9:00 на Арена. Хубаво е че се освободи.  
 
 Reactor,
 В такъв случай може да се срещнем с теб малко по-рано - да кажем
 9 без 10 на онзи мост - той сигурно е близо до Арена.  
