
:D:D
[color=blue][size=200]Ха-Ха-Ха! [/size][/color]

:D:D
А това знаеш ли го?
Един пич имал голям проблем с хлебарките - по цял ден щъкали из къщата му, а пък нощем още по-зле! - цялата чета си правела хайдушко сборище в спалнята му.
Чудел се той какво да ги прави, питал насам-натам, докато един приятел веднъж му дал следния съвет: "Ще ги изчакаш да се съберат всички накуп, ще приемеш сериозен вид и ще им кажеш "Хлебарки, не ви ща повече, махайте се!", след което ще им отвориш входната врата и те ще си излязат. Само че не трябва да се смееш нито за миг!" Нашият човек, нека го кръстим Хлебаров, хич не повярвал на приятеля си, защото и досега хиляди пъти кълнял, псувал и трепел хлебарките без никакъв успех, ама отчаян човекът, решил да опита.
На следващата вечер, когато часовникът отброил последната минута на 12-тия час, Хлебаров станал от леглото, огледал пъплещите гадини и с цялата сериозност, на която бил способен, изговорил сакралните думи и отворил входната врата. И, о чудо! Цялата банда хукнала през глава, сякаш са обявили евакуация. Хлебаров вече си отдъхвал, когато видял последния четник - смотана грозна хлебарка само с два крака и то криви! Тя отчаяно се мъчела да догони останалите. От тази картинка Хлебаров го напушил смях, той задържал, задържал, както се задържа "пиш" след 6 бири и точно, когато на последния мохикан му оставал само един сантиметър до прага на вратата, Хлебаров се изпуснал! Смехът му отекнал чак в мазетата на блока, а верните обитатели заприиждали в галоп, премазвайки напълно сакатия виновник.
Хлебаров го налегнала тежка депресия. След два дни на успокоителни той се обадил на приятеля си и отчаяно му разказал за случилото се. "Има ли някакъв друг начин?", изстенал той най-накрая. "Само още един.", отговорил онзи. "Ще ги събереш отново всички и ще им кажеш, че обявявате война на съседния вход, така че да отиват там да се бият за чест и слава."
Хлебаров така и сторил - събрал вечерта армията, назначил пълководци, повдигнал духа на множеството и ги изпратил по живо, по здраво. След което си легнал и прекарал най-спокойната нощ откакто се помнел.
На сутринта се събудил от леко галене по бузата, като с перце. Осъзнавайки, че галенето не идва от жената в съня му, Хлебаров отворил едното си око и фокусирал ухилената физиономия на една хлебарка. Отворил и второто си око, което потвърдило възприятията на първото. Многокракият боец, който имал очевидни белези от скорошно сражение, пропълзял пъргаво до ухото на Хлебаров и му казал:
- Шефе, спечелихме войната! Водим пленници!
