В сряда на збирката се зароди идеята за каране в неделя!Разделихме се на две групи.Едната група искаше да ходи до х.Връховръх и от там да се спуснат надоло,а другата искаше да ходи да довърши пътеката от Бяла черква до Бачково.Както се развиха събитията се оказа че времето в събота ще е по-хубаво и с Митко се разбрахме да избързаме.И така в събота решихме да се поразходим.Дойде събота и аз ококорих очи още в 6 часа и влезнах в нета да се поровя малко.И така влезнах в форума на Дир.бг и видях тема "Родопското конче 2".
http://clubs.dir.bg/?postlist.php%3FCat ... lternhealt
И само това ми трябваш влезнах порових се и видях че се намира точно в най-красивата част на Родопите и точно там където не съм бил,а от доста време ми се искаше да ида.Качих се на колелото и му ударих един спринт до срещата че закъснявах.Митко беше там и само като му предложих и той се нави.
Без проблеми сигнахме Новаково!!Учудващо тъй като през цялото време карахме един до друг.От там се отбихме за х.Сини връх 10км и почнахме да драпаме нагоре по един асфалт който беше по-стръмен и имаше повече неравности от ДХ трасето на Байк Уикенда.
На 2-3 километър намерихме масловки.
Малко по нагоре намерихме сърнела.
Още по-нагоре стигнахме една горичка която беше фрашкана с преснички и хубави масловки!
Оставих Митко да ги бере аз се върнах да взема колелата.
Като го настигнах ми се похвали че вече не бере масловки,а сме на манатарки.
За половин час напълнихме три наилонови торбички с манатарки.
Изкарахме дрехите от раниците и се облякохме за да има място за гъбите.
Почнахме пак да драпаме нагоре.
На 6 км свършиха дупките.
На 7км ожаднях.
На 8км стигнахме чешма!!!Пресъхнала!!!
На 9 км вече не бях жаден,но за сметка на това бях гладен.
Стигнахме хижата!!
Попитахме хижарката за нашия път,тя ни го посочи,но каза че на там ще трябва да бутаме!!
Нас това не не плаши!!
Тръгнахме нагоре!
Оделихме се от маркировката точно както трябваше!
Хванахме пътеката която беше много приятна.
Първите 500 метра де!!
Почнахме да бутаме!
Пътеката се оказа запустяла!
Продължихме да бутаме.
Разбрахме се че ще викаме само ако някоя от шипките откъсне парче месо.За по-малко не си заслужаваше,трябваше постоянно да викаме.
Продължихме да бутаме.
Пътеката псичаше върха от другата страна.
Продължихме да бутаме.
Митко извика.
Продължихме да бутаме.
Абе тея иманяри точно по средата на пътеката ли намират копаят??
Продължихме да бутаме.
Породи се идеята да се върнем.
Решихме да видим къде отива пътеката!
Продължихме да бутаме.
Аз извках!!
Митко видя една пътека която драпа нагоре няколко километри прд нас.
Продължихме да бутаме.
Наближихме пътеката.
Пътеката тръгна рязко на долу!!
Продължихме да бутаме надолу.
Стана толково стъмно чеедва удържахме колелата да не тръгнат към дерето по права линия.
Слезнахме в дерето!
Почнахме да драпаме нагоре!
Бях вкиснат!
Пътека нямаше!
Скъсах си Шиманските обувки!!!
Още повече се вкиснах!
Почнахме да носим колелата!
Почнахме да влачим колелата!
Урааа стигнахме полянка!
Почивка!!!
Погледнаме от другата страна на дерето!Не можахме да си видим пътеката.
Продължихме да бутаме.
Ха шахта!!Със нови водопроводни тръби и кран!!
Ама в бизките 10 км нямаколоба та камо ли нещо за питейна вода!!!
Продължихме да бутаме.
Ха намерихме си нашата пътека!!
Този път беше по обрасла от колкото от другата страна.Минахме да бутаме над нея!!
Ха пак се озовахме на нея!
Билото се видя!!
Продължихме да бутаме.
Стигнахме билото!Горе ни чакаше широк коларски път като магистрала!!
Гледката беше умопромъчителна!!
На пътя имаще и маркировка!
След около километър зарязахме магистралата и минахме по първокласен път!
Продължихме да бутаме.Беше адски сръмно.
Учудих се защо маркеровката зарязва пътя и тръгва надолу понякаква камениста пътека??
Продължихме да бутаме.Не ставаше за каране!
Разбрах защо зарязахме пътя!!
Стигнаме Родопското конче 2!!Пътя трябва да свтвшва някаде там ама по нагоре.
Продължихме да бутаме.
Намразих тези камани.
Ха ама тука имало и каменна река!!
Зарадвах се че не ме послушаха да прекараме Паралена вселена 2004 от там!!
Продължихме да бутаме.
За малко да изтървем пътеката!
Мамака му и камани и шума,ще ми разкъсат обувката на парчета
Ха спускане!!Бабуните след Черни връх ряпа да ядат.Нащи камани така ме раздрусаха че направо се скапах.Ама все пак и на това спускане се зарадвахме!
Ха видяхме пътя за Три могили!
Поклатушкаме се още малко!
Стигнахме пътя!!
Трябваше да спрем!!Оказа се че по тези каманаци съм спукал гума!!
Залепихми я!
Продължихме да КАРАМЕ!!!!!
От х.Сини връх до пътя съгурно са над 10км ама от тях има не повече от 500м каране!
Стигнахме разклона за Беленташ!
Митко ми показа римския път за с.Тополово.
Пита ме дали иска да го спуснем.
Аз кото чуя римси път целия настръхвам,амасе съгласявам,няма сега да му развалям хатъра.
Ура спускане по пътека!
Абе тея камани нямаше ли кой да ги махне!
Вече ме беше страх да ходя.Крака със скъсаната обувка го държах на педала,а стругия се подпирах и ритах!
Абе какви са тези сипеи??Да не би да се озовахме в Пирин??
Абе тези римляни за асфалт не са ли чували???
Бре ама тази пътека взе да ми допада!!
Тази пътека пак не ми харесва почна да прилича на RedBull Rampage
Малеее ама аз ли направих този скок??
Хм не било толкова страшно!
Да ама боли!!
Срешнахме стадо кози.Горкичките някакъв тип с пръчка ги беше подгонил и те се мъчеха по същата пътека.
Горкичката коза как се сурна надолу.
Първите думи на козаря бяха че сме объркали пътя!!Къде сме тръгнали с тези колела по тези каманаци.
Оказа се че наистина сме объркали пътя.Това не било римския път.Той бил по-надолу и отивал към Три могили!!Как така като ние от там идваме и трябваше да го видим някъде!
Оставя ме го за друг път.
Даде ни идеи за десетина маршерути в района!
Продължихме още малко надолу и стигнахме римския път заедно с римския мост!
Митко:Хареса ли ти пътеката??Хареса ли ти?Страшна е!Калин трябва да го докараме тук много ще му хареса.Виж Вилка как се разработи.Трябва по често да я натоварвам така!
Аййй.
Сакън не!Ако всеки път съм така разбит,не!!
Хапнахме на бързо и тръгнахме че скоро щеше да се стъмни.
От Тополово са към 36 км като напънахме тези колела за по-малко от час и половина се прибрахме.
На раздяла на околовръснотому казвам:Не съжалявам за нито един метър който изминах днес.
И наистина впреки този проблем с обувката карането днес много ми хареса.Не съжалявам за нито един изминат метър.Това да се изгубиш в девствената планина и да не знаеш на къде да поемеш,колко имаш и какво те очаква вкарва в тебе не по-малко адреналин от най-скоросното спускане.Не бих го миал отново,но не съжалявам за нито един метър.
Едно криво каране на най-кривите от "Крива спица" Пловдив