Тема за мъдрости.

[Reactor]

Древна китайска мъдрост:
“Който си ляга със сърбящ гъз, се събужда с вмирисан пръст”

[Prey]

По-добре ужасен край , от колкото ужас без край!

[Junkata]

Човек е такъв, каквито са неговите желания. (Августин)

Само глупаците и мъртвите никога не променят своето мнение. (Дж. Лоуел)

Стреми се към целта, но не я преследвай. (А. Фюрстенберг)

Само времето не си губи времето. (Ж. Ренар)

[Antares]

"Който попита е глупак за пет минути...
който никога не пита е глупак цял живот"

древна китайска мъдрост

П.П. На някои хора тези пет минути може да им се видят доста дълги :)

[SpoileR]

Богатия човек - те това търсят (87%от жените).

Тя е красива, а той богат и има скъпо БМВ.

Минава време и тя вече има дете от него, обаче детето и не е красиво, пита тогава приятелките си:

-Толкова съм красива, а моята дъщеря е грозна защо?

-Защото прилича на мъжа ти, а не на БМВ-то му...

[PtD]

Тя е красива, а той богат и има скъпо БМВ.

Минава време и тя вече има дете от него, обаче детето и не е красиво, пита тогава приятелките си:

-Толкова съм красива, а моята дъщеря е грозна защо?

-Защото прилича на мъжа ти, а не на БМВ-то му...

Ммм... В последно време спокойно може и на БМВ-то да се е метнало грозното дете

[Alien]

http://jenite.blogspot.com/2007/12/180.html

Има велики.

[Reactor]

Всеки от нас е ангел с едно крило.
И ние можем да летим само ако се прегърнем силно.


Лучано Де Крешченцо

[TOYAGA]

Ммм...

Кисело ли е?

[Alpina]

Ммм... В последно време спокойно може и на БМВ-то да се е метнало грозното дете

TOYAGA

[rEsPeCT]

Приятели са тези, които те познават и въпреки всичко те обичат

[Methuselah]

http://ctrlaltdel-online.com/comic.php?d=20080218

If we ended up regretting whatever the decision was... I'd rather hate a quarter than myself.

[Nymphetamine]

Как би се превело?

[SpoileR]

Как би се превело?

Ако свършим тъгувайки поради взетото решение (каквото и да е то), бих предпочел да мразя 25 цента отколкото мене си.


или:


Ако свършим "изказвайки съболезновавния/ терзаейки" за к'вото и да сме решили, по скоро бих предпочел да мразя четвърт отколкото самият мене.

[Methuselah]

Мацката е забременяла и сега се чудят дали да роди бебето и той предлага да хвърлят монета. Тя се шашка, а той казва че ако в бъдеще съжаляват за решението, би предпочел да мрази монетата отколкото себе си.

[Ozzie]

Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

[Reactor]

Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

От мен имаш 100000000х и само плюсове

[cvb]

за съжаление в реалния живот водещи са презрението и омразта - само ако си в беда объщаш листа към тез помисли....тъжно е..в това жестоко ежедневие....природа ли..оцеляване ли...

[PtD]

за съжаление в реалния живот водещи са презрението и омразта - само ако си в беда объщаш листа към тез помисли....тъжно е..в това жестоко ежедневие....природа ли..оцеляване ли...

E, не съди по себе си. Не всички сме така

[Droze]

Аз имам малко по-различен вариант на "Прощално писмо", но струва ми се все така хубав. Ето го и него:


Прощално писмо

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, което си мисля сега...
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот...
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот...
На всички хора ще кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените... ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот...
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара... Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.


8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес

[Droze]

"We are all captives of the picture in our head - our belief that the world we have experienced is the world that really exists."
- Уолтър Липман

[i love bikes]

Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес

От мен имаш 100000000х и само плюсове

И от мен, но за жалост не мога да ти дам плюсове.

[Droze]

Според градските легенди, това е речта, изнесена от Вонегът пред випуск 1997 г. на Масачусетския технологичен институт. Всъщност истината е, чe текстът е от вестникарска колона в "Чикаго Трибюн" на никому неизвестната журналистка Мери Шмич. Интернет е "spooky place" казва по този повод самият Вонегът.

Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло.

Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло.

Ползата от плажното масло в дългосрочен план е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост, докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че от притеснението ви има толкова полза, колкото от джвакането на дъвка при решаване на алгебрично уравнение. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога не са ви идвали наум, такива, които падат като гръм от ясно небе в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към чувствата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашите чувства.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предни позиции, понякога ще изоставате. Състезанието е дълго и, в крайна сметка, е със самите вас.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най-интересните хора, които познавам, и на 22 години не знаеха какво искат да направят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Поемайте по много калций. Внимавайте за коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-та годишнина от брака си. Каквото и да стане, не се възгордявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всички останали.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в дневната.

Четете указанията, даже и да не ги спазвате. Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите между вас в географско разстояние и начин на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е закалил прекалено. Поживейте в Северна Каролина, но я напуснете, преди да ви е изнежила прекалено.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще ви ухажват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не се знае кога кранчето ще спре.

Не експериментирайте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.

Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от кошчето за отпадъци, да го позабършеш, да боядисаш грозните части и да го пуснеш в обръщение на по-висока цена.

Но ми имайте вяра за плажното масло.

[Ozzie]

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил: - Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони. Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява. Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал: - Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости? - Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.

[bikerider]

"They say the empty can rattles the most..."

[fifffka]

"Начинът, по който живеем, показва отношението ни към живота"

[SpoileR]

"The more i try, the less i'm free.
The more i feel- the more i hate me."



Chaotica- Unstable

[argon]

" Не в многото е доброто , а в доброто е многото. "-от завета на Св. Иван Рилски

[vlado__asgr]

В страна, където има ред, бъди смел и в деянията, и в словата си.
В страна, където няма ред, бъди смел и в деянията, но предпазлив в словата си.

Можеш да дадеш посока на народа, без да му дадеш познание.

Който не отказва нищо, скоро не ще има какво да отказва.

Който се държи като мишка, не само котките го гонят.

Мълчанието е приятел, които никога не ще те предаде.

Не знам какво да се прави с хората, които казват: "Какво да се прави?"

[Ozzie]

"Започни от себе си"

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."