@ zappa, недей така бе човек. Какво като сме от Търговище, ние хора не ядем. Сега никой няма да иска да ни дойде на гости и да кара с нас.
И сега сериозно за карането.
На мен лично много ми хареса. В крайна сметка извадихме и невероятен късмет с времето - през цялото каране дъждът кръжеше около нас, но не и върху нас. В този ред на мисли, като се прибирахме с колата, такъв дъжд переше към Търговище... Казахме си, два дена останахме сухи, сега докато разтоварваме ли ще се окъпем. В крайна сметка, пак извадихме късмет - като стигнахме, дъждът спря и си разтоварихме на спокойствие. Абе, късметлии сме.
Силният вятър на Шипка и след това по билото към Узана, беше нещо което си заслужава да се види. Беше едновременно неприятно и в същото време адски вълнуващо. За себе си искам да кажа, че не съм изпитвала притеснения в нито един момент. Маркировката е пределно ясна, хубава е и просто си я следваш. Вятърът наистина беше ураганен, бяхме в облак и беше мокро, но беше топло. Дори първият ден си карах само с фланелка, ръкави и тънко елече - беше си ми супер. При мен обаче го имаше факторът, че съм карала по тези пътеки, била съм не един път в гадни условия, знаех пътят до Мазалат, а когато имаш представа какво те чака и какво става около теб, е по-лесно. На хората, които за първи път са във висока планина и то при такива условия, може би наистина им е било нагорно. Подкрепям мнението на taurus, че за такива карания трябва да се дава много подробна предварителна информация за терена и за необходимата минимална екипировка, която трябва да притежават. И това трябва да се прави преди всяко каране, защото винаги ще има хора, които няма да са наясно. Имаше хора,, които не бяха подготвени с дрехи за такова време.
И още нещо за "бързаците" и "охлювите". Бях през по-голямата част в групата на "бързаците" и не мисля, че сме бързали. Аз не се чувствах достатъчно в кондиция и двата дни, отчасти защото бях болна през седмицата и още не се бях оправила (всъщност до последно се колебаех дали изобщо да тръгна, но желанието ми разсея всички "ама"), а от друга страна, доста отдавна не ми се беше случвало да карам с тежка раница на гръб. Въпреки това, на мен лично, почивките ми дойдоха в повече. Тези дълги и чести спирания ми разбиваха тотално ритъма. Тялото ми недвусмислено казваше "Нали свършихме вече с карането, какво искаш от мен пак да се зоря?"
Надявам се, че тези които по една или друга причина се отказаха при това каране, няма да се откажат от ново каране в планината. Мисля, че взеха мъдро решение и се върнаха. За мен това беше едно чудесно приключение и се радвам, че успях да се включа
И още нещо. Трябваше някой да ядоса
zappa. Сега няма да иска да пише разказа по преживяно. Каза, че за да пише, трябва някой първо да го ядоса по време на карането.
@zappa, хич не ме интересува. След като така ни изтипоса като човекоядци пред всички, си искам пътеписа.