sos написа:Първо се радвам, че сте се прибрали живи и здрави Нямаше да го повдигам на въпрос, но ми се иска да припомня на Добата, че когато тръгнахме от кафето на Шипка чух Пламен много ясно да му казва: "Изчаквайте последните. Ние с Ицо в един момент се оказахме сами в мъгла, на голо място с невероятно силен вятър.
здравей адаш , радвам се,че сте живи и здрави не сте се отказали да идвате повече с нас както някои хора по горе се зарекоха . Моля за извинение,че така се получи но беше неволно, не съм ви зарязал нарочно, просто сега като сме зад компютрите е едно а тогава беше друго. За мое оправдание ще изложа и моята гледна точка: За мен това каране както всички други си беше за абсолютен кеф, не за тренировка,никога не съм участвал на състезание, няма и да участвам, не ме влече това в МТБ-то а ектремизма и адреналина. след като тръгнахме нагоре от Шипка идеята беше аз да карам напред а силвестров да обира с метлата отзад. Не съм си давал много зор, просто си карах така както ми харесва не съм изчаквал защото Пламен беше отзад а и защото не се познаваме и не знам кой как кара и си помислих че може да има някой който да одобри наложеното темпо. Като стигнах до учстъка ,кадето започва бутането спрях и чаках 30 мин. започнах да се смръзвам и се обадих на силвестров да видя как е хавата-оказа се че сте на 20 мин назад. След като бях чакал вече 30 мин. още 20 щяха да са ми фатални щях да се прецакам аз, това са мисли които ми идваха в планината а не на компютъра ,затова тръгнах и си казах поне да не съм сам ще отида на срещата с другите от север и да чакаме там. Като отидох там отново нямаше никой и там чаках още 30 мин докато се появят. Вече доста бях измръзнал от стоене и тръгнахме и се разбрахме да се чакаме в кафенето на Шипка. От Шипка идеята беше аз да съм отпред а Ботройда да е отзад. След като минахме ветрилникахората от другите градове тръгнаха напред а аз и Ботройд изчаквахме ако се появят други и ги метне вятъра да им помагаме. Но други не се появиха, Ботройда се върна да ги търси и е претърпял инцидент както е написал по горе и за който аз разбрах на другия ден. Стоял съм на вятъра и на хвърчащите като сачми камъчета поне 20 мин. за да дочакам Ботройда но го нямаше за тел разговор нямаше начин да проведа. Който е бил само може да се сети какво ми беше на най-шибаното място от цялото трасе,и след като преди това ми се събра около 1 час мръзнене и чакане просто от инстинкт за самосъхранение тръгнах напред сам и се надявах че Ботройд ще омете с метлата след мен(не знаех че е претърпял инцидент и се е забавил защото вятъра му отнесал и счупил колелото ).След като ви настигнах и задминах бях почти сринат психически, но поне физически бях ок и продължих защото си мислех че идват хора отзад , а то всъщност не било така и от там се получи грешката и стана така че се загубихте. Но хора разберете това е Стара Планина и в тези метереологични условия поне за мен не е нещо необичайно. На всеки се случва да се загуби в такава ситуация. Просто природата е нещо с което човечеството не може да се пребори и да промени. Просто в този момент бях решил да карам и да спра на х.Мазалат(крайната точка на маршрута за деня) защото след час и половина стоене бях приджасал яко и най-гадното ми беше че през цялото чакане бях сам което не смаза и психически, но отново казвам че сега зад компютрите всеки може да каже каквото си иска но тогава на мен също както на всички ми беше зор. И така настигнах хората от Търговище и Шумен и продължихме защото през това време групата беше останала без водач отпред и както виждам чакането нямаше да им хареса. Ако знаех за инцидента на Ботройда сигурно друго шях да реша но честно в тази ситуация не съм сигурен. И така стигнахме до Мазалат и там след като пристихнаха другите разбрах какво е станало.
ЗАПЕ стягай се за следващата ни среща наздраве ти си знаеш