от sss » Пет Юли 08, 2005 3:10 pm
И такааааа....
Започвам от самото начало.В петък към 12:30 престигам в Чепеларе с баща ми в много надъхано състояние за предстоящото състезание и разбирам,че сме първите пристигнали с кола,а един приятел беше още от предния ден в хотела и така дочакахме до към 2:30 в пълна скука и жега първите пристигащи,които бяха Did,Naka76 и Persenk.Бутнах се при тях в хотела и започна и малко по-късно започна да става мноооого инетересно.След като си поприказвахме в стаята отидохме да разгледаме началото на първия етап и това ме изпълни с оптимизъм за едно неописуемо меле след старта;).Като се върнахме хората вече бяха почнали да пристигат и малкото,но много стръмно паркингче пред хотела,почна все повече и повече да се напълва с весели групички колоездачи.Пиковото време май беше между 5:30 и 8,когато почти всички се изсипаха на това малко кътче от вселената.
След множество запознанства и срещи с познати вече бях напълно убеден,че ще изкарам незабравими 3 дни:P...
На другата сутрин хапнахме дооста стабилно и се изтеглихме към старта,където беше настанало сериозно оживление.Всеки караше на където му видят очите по широкия площад на центъра на града и трескаво се готвеше и уговаряше със съотборника си за предстоящия етап.Изведнъж на улицата се появи полицейска кола:spin: и ...
Хросто Боянов даде последни инструкции и старт на състезанието.Аз и моя съотборник надухме музиката на MAX. исе хвърлихме във вихърът.Мислейки си за първото изкачване и предстоящото меленце на горе по черния път,аз реших малко да поизостана от първите и да се движа извън върволицата от надъхани за преживявания байкъри.Средата на колоната се оказа перфектното място за тази цел,защото хората с амбиции дръпнаха на пред,а тези,които идваха заради гледките и изживяването се движеха по-бавно и колоната се разкъса по средата.Така и изкачих първия баир като даже успях да се придвижа в по-предни позиции,но се появиха малки проблемчета.Тъи като не последните дни преди старта не успях да се наспя добре и сутринта в субота много ме болеше главата и не се чувствах в идеална форма,а и май доста попрекалих със закуската и това бързо се усети.След 4-5,6км каране посегнах към ботилката с вода ,в която бях сипал IzoStar,но се оказа,че в бързината си за старта малко съм го предозирал и беше доста сладък и не ставаше много за пиене в моето състояне.Добре,че срещнах някакъв човек,който ми обясни къде е най-близката чешма,която аз без малко да пропусна.Разредих си бозичката и айда юруш да настигам групата.Надоле настигнах няколко колеги,други пък мен настигнаха:unhappy:.Като започна изкачването към Гела вече се чувствах по-добре и надъхан от великолепното спускане по каменистия път,пеших да дам всичко от себе си на баира.Двама трима(явно шосейки)много яко ме резнаха и леко ми стопиха ентусиазма за изкачване във вече настаналата горещина,но не се отказах и се справих с второто премеждие.Като свърши асвалта настигнах няколко колоездачи и оставащото изкачване премина доста приятно в приказки и запознанства:)Спускането към Мугла беше невероятно.В началото настигнах един човек със Scott,който за втори път беше спукал гума:boggled: и му взех вътрешната ,защото вече нямаше място в джобовете.Започна пътят покрай Мугла и ентусиазмът ми за състезание малко спадна,защото съотборника ми беше далеч напред.Спрях до една пика,хапнах и пийнах малко,вдигнах си седалката,мислеики че якото спускане свърши и таман потеглям и една групичка от три момчета(единия беше Игнат) ме подминават с доста бързо темпо.Аз си мислех,че те са сред първите,но явно някъдеса се позагубили малко.Тази неочаквана среща ми подеиства просто мега ободряващо.Вътрешно кипях от радост и само дет не се извиках от кеф,щот знаех,че те са ми конкъренцията в моята възрастова група.И така се залових за този шанс и впргнах всички сили да се движа заедно с тях,което без малко да ми коства 2-3 пребивания,заради вдигнатата седалка,бързата скорост и многоброините свлачища.На прецапването на реката обаче те спряха явно да починат и аз усетих,че това е моят миг.Прегазих на бързо,свалих седалката и до началото на асвалта не съм спрял да въртя прав.Разбрах,че няма да имам никакви сили за последното изкачване до Ягодина,защото познавах пътя до пещерата и знаех как започва изкачването към селото.Залових се зад един колега,когото настигнах и двамата издрапахме до разклона за селото,но той явно беше си изчерпал силите и изостана.Все още не мога да си опиша как успях да изкатеря баирченцето до Ягодина.Знаех,че ако конкуренцията ме настигне някъде там няма да имам никакъв шанс и за това не спрях нито веднъж до финала.Последните няколко стотин метра бяха критичните за 1 етап.Бях овиснал на кормилото и краката ми едвам натискаха педалите.Усещах неописуема умора и мечтаех за студена вода.Поради стрях от настигане не спрях нито на една от чешмите от последната контрола до финала.А те бяха поне 5-6:uhh:.В момента в който финиширах се сгромолясах на зелята и няколко минути не успях да се помръдна.След 30-тина минути с помощта на съотборника ми вече можех да се движа и даже ходех:DОбаче краката ми почнаха много да се схващат и реших да внимавам с движенията.Стана ясно,че отбора ни се е разпаднал,защото бях финиширал 19мин. след съотборника ми.Но настоението ни беше доста жизнерадостно и след едно хубаво хапване и малко сън си възвърнахме силите.До тук добре,но времето реши да ни обърне гръб:indiffe:Цяла нощ валя и сътринта със съквартиранта ми доста се чудехме как ще се кара,и какви дрехи да вземаме със себе си.
Стартът беше в 9.Естествено валеше:)и всичко беше кално.На първото изкачване атмосферата беше неуписуема и незабравима.Всички се мъчеха да се борят с дъжда,водата от малките рекички и локви,калта и множеството хора около тях;)Всеки пада,става,гази,носи,тича,кара...
На първото спускане се се разцепи тотално групата,защото някои спирачки почнаха да издават гробовни звуци.Задната ми точно там реши да умре:skull:и до края продължих само с предна.Бях се загрял доста,но на второто изкачване усетих хладното време,защото се появи вятър.Вече бях радостен,че има повечко изкачване,защото можех да се сгрея,бутайки или караики.Като дойде момента за прелитане над реката стана доста весело.Аз и още двама взаимно я прецапахме,като бях доволен,че си измих поне за мако колелото.Надолу бях сам,но все пак имах желание да спускам и източих голяма част от потенцияла на останалата ми спирачка.В селото срещнах did и Бони и още една групичка от спрели състезатели.Черпиха ме една глътка мастика и това определено ми подейства доста добре.Там ме настигна и съквартирантът ми Зарко.Двамата решихме да караме заедно и така с едно доста прилично темпо минахме Мугла и аре пак на баира,които предния ден спускахме.Няколко пъти спирахме да хапнем и даже обменихме материал с други спрели хора:PНа това изкачване и последвалия го равен път усетих за втори път през живота си какво е истински студ(първия беше на миналата "Паралелна Вселена")В момента,в който духнеше вятър започвах да издавам жални стонове ,гокато дишах,застото не можех да си стоплям въздуха и целия замръзвах.Не си усещах краката и пръстите на ръцете,защото още в началото на етапа рукохватките на кормилото ми се намокриха и се наложи да ги сваля и карах с голо кормило.По едно време Зарко дръпна малко на пред и точно тогава се случи най-лошото,за което си мислех.Спуках гума:V:(Преди състезанието си взех гуми с боза за самозалепяне на CST и уж бях спокоен за гумите).Та минваики си през една голяма локва с нормална скорост и без никакви удари усетих едно сссссссссссс и задното колело заигра наляво-надясно.Спрях и почнах силно да въртя задната гума с надежда да се залепи,но това не се случи и разбрах,че съдбата за момент ми е обърнала гръб:headach: С големи усилия извадих щангите и почнах.Колкото повече стоях на едно място,толкова повече замръзвах.Намерих въпросната дупчица о вътрешната страна на гумата и я залепих с бозата вътре(после стана ясно,че е пречинена от счупена DT спица).Огледах внмимателно за трънчета външната,но като започнах да изпускам въздуха,за да вкарам вътрешната във външната и вентилът се напълни с бозаааааа:dunno::eek3::eek2:Тотален гняв мв обхвана:(!:Извадих швейцарското можче и прааааас гумата,че да излезе въздуха.После я самозалепих:spin:и почнах да помпя.Обаче се оказа,че се помпи до едно ниво и не може да направи атмосфери:irked:В този момент минаха едни момчета покрай мен и ми услужиха с нова вътрешна.Бавно и мучително извадих старата и пъхнах новата(студът ме беше налегнал тотално)помпя аз,помпя,ама и тук същото...Въздух влиза до едно положение:bigmout: Напсувах си тъпия късмет,събрах всичко набързо и реших да бутам до финала,защото знаех,че има оше 15-стина км според някой,който бях питал:confused:.Та бутам си аз и псувам с цяло гърло,а краи мен брули вятър и муглата тягостно ме задушава.И по едно време случайно метам един белтък към една локва и ОООООООООООО радууууууууууууус...
Една красива,прилевно сгъната с ластичка вътрешна гума лежи безмълвна в локвата.Моментално се метнах в калта и извадих съкровището.Хвърлих колелото на едни отрязани дънери и почнах трескаво да сменяма вътрешната.В това време ме настигат Naka76,did,Бони и още един човек от Пловдив и един познат от Стара Загора,с когото карам.Той ми даде една ветровка(пропуснах да кажа,че бях само по състезателна тениска,къс клин и колоездачен елек от ТСМ против вятър)Другите се позасмяха малко на ситуацията и тръгнаха,а аз като оправих гумата се присъединих към тях.Did и Naka76 вече бяха дръпнали напред,но ние четиримата карахме така до асвалта.Пичът от микробуса ме черпи с 2 глътки ракия и те ми подействаха вълшебно.Малко поизостанах от групичката и почнаха да бутама сам,но за сметка на това се чувствах екстра;):crazy:Предната спирачка се държа много геройски,но на края се разплака тотално и реших да не я тормозя повече и почнах да бутам и да си хрупкам останалата храна.Когато се озовах на черната стена на Пампорово се почувствах много радостен и даже с кеф я спуснах,защото след нея имаше изкачване и Любо ме чакаше с фотоапарата:bouncy::clap::beer:След 35мин. лутане намерих хотела и се сърнах към стаята.Добре,4е Зарко дойде да ме посрещне,щот бях забил към някво друго крило.Все пак това си е лабиринт от класа;)Вачерта на вечеря един мой познат от Стара Загора -Петьо ми сподели,че мисли да се отказва,защото нямал вече никакви накладки,но аз го убедих да бутаме заедно,защото и аз нямах.И така на другия ден станахме с мноооого голямо усилие и множество въпроси"Защооооо?" и отидохме на старта.Там отново беше весело8)Докато полицеиската кола съпровождаше състезателите аз и Петьо се готвехме за 25 километрово бутане:uhh:И така с тикане,каране,ти4ане поехме и ние по трасето.Добре,че доста време беше равно и успяхме да покараме.В първото село спряхме,хапнахме и пийнахме в едно заведение и полека-лека поехме отново на път.На голямото качване и двамата много се изкефихме,защото успяхме максимално да се насладим на прелестната пеирода(понякога има полза от бутането).И така с приказки стигнахме до върха,където отново направихме една почивка за похапване и съзерцаване на красотата около нас.На долу открих много яка цака за каране без спирачки.Стъпвам с десния крак на левия педал,а с другия балансирам и спирам,а където се наложи скачма от колелото.Малко преди края на един завой се разкри невероятна гледка към Чепеларе и аз разбрах,че имаме съвсем малко до финала,а според мои изчисления награждаването трябваше вече да е почнало и затова аз се качих на колелото и довъриш последния километър от състезанието на колвлото.Това си имаше и негативна страна.Не успях да взема наградата за последен финиширал:DНа финала малко е разочаровах,защото нямаше никой,а времето ми още не беше спряно.Избързах да стигна центъра,а награждаването вече беше почнало.Скоро след това сигнализирах на организаторите да ми спрат времето и така приключи за мен това невероятно преживяване.
Май стана малко дългичко ама като почнах и не се сдържах да си разкажа преживяванията с подробности.
Каската не е само за красота ;-)