Pinky76 написа:А Миро Паунов и приятеля му някъде около Кокалянския манастир вече ги изгубихме,може би са се отказали от карането по трасето.Те все пак и дойдоха на ход до старта.
Това момиче е желязно и много по-кораво от повечето от нас.Първо реши да кара с нас по трасето въпреки,че се отмени състезанието.А инициаторът беше Уолтър както винаги.
Беше си снежна приказка,после мокра и каменна пързалка,после дъжд и много сняг по нас от клоните на дърветата и накрая бяхме вир-вода мокри като се върнахме обратно на старта на карането в Железница.Бяхме останали аз,Уолтър и Васко.
Елена,Козера и Тино бяха малко по-назад.А Миро Паунов и приятеля му някъде около Кокалянския манастир вече ги изгубихме,може би са се отказали от карането по трасето.Те все пак и дойдоха на ход до старта.
И докато чакахме останалите 3-ма си умряхме горе от студ и почнахме малко да замръзваме.Уолтър си замина за София,а ние изчакахме останалите.След това Козера и Васко се качиха в колата си на топло и се прибраха към София,а аз Тино и Елена спускахме на ход към София.
Тя реши да ни остави по едно време,а ние с Тино беряхме душа по леденото спускане и няколко от пръстите ми на дясната ръка бяха в много лошо измръзнало състояние и си мислех,че ще ги изгубя.Направихме малко задмоторно зад колата на Козера уж да се стоплим,ама не помогна и пак си умирахме от студ.
Все пак на Тино дядо му мисля ни извози с кола от Бистрица до Младост и след това и до Централна гара.Мерси много на Тино,ако не беше това момче и роднините му,можеше и да си изгубя пръстите.А Елена си се прибра на ход.
По-голям студ и мъка не съм брал аз през живота си,ама беше голямо приключение.Жалко,че не съм от София да го повтарям това всяка седмица с вас момчета и момичета.Има много ентусиасти и можещи карачи от София.Само така и спортът ни ще върви само нагоре.Радвам се,че имах възможност да покарам с вас.
Поздрави Тодор!
emoonthemove написа:Недоумявам защо колоезденето трябва бъде такова страдалческо изживяване? Според мен човек трябва да прави разлика между твърдост на характера и глупост - хайде, маратонския войн го разбирам, но каране в такова ужасно време...
taurus13 написа:Карането в зимни условия е въпрос на екипировка и мерак.
emoonthemove написа:Недоумявам защо колоезденето трябва бъде такова страдалческо изживяване? Според мен човек трябва да прави разлика между твърдост на характера и глупост - хайде, маратонския войн го разбирам, но каране в такова ужасно време...
jd написа:taurus13 написа:Карането в зимни условия е въпрос на екипировка и мерак.
Милко, ето това е ключовата дума!
natalito написа:jd написа:taurus13 написа:Карането в зимни условия е въпрос на екипировка и мерак.
Милко, ето това е ключовата дума!
тадъм, тадъм
Да кажа и аз нещо, въпреки, че вчера се покрих като мишка
Конкретно за вчерашния случай и подобни на него /не бях, но не е като да не мога да си представя какво е било/.
Въпреки, че сега разполагам с доста по-добра и удобна екипировка, отколкото преди години, за кво ли не време, си останах вкъщи. Защото ми липсваше нещо по-основно - кондиция за такъв тип атмосферни условия.
Та ако ще споменаваме ключови думи нека бъдат тези: добра кондиция, съчетана с подходяща екипировка.
А мерак си трее винаги
Yavkata написа:...съжалявам, че не взехме и децата, да се потъркалят в снега.
dary96 написа:Гласувам за 6 защото на 5 е Battle Of The Champions и предполагам не само аз искам да гледам.
Vikingonbike написа:Моля да бъда извинен за , но бих искал да призова този, който би минус на горния ми пост ( ) да драсне едно ЛС да изясни с какво по-точно не е съгласен.
Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 61 госта