Първо - благодарности на Спиците. Пак направиха яката организация - и с жълти книжки се сдобихме, и химн си имаме, и баирчета бяха построили и чешми бяха изградили - абе сяк'ъв ландшафт бяха сътворили...и нощно шоу с бик спретнаха, че и после го сготвиха... а и като резултат на всичко - сега езикът ми е с 2 см. по-дълъг, че 5 дни все изплезен беше
Боровинки, ягодки и къпинки - по план се пръкваха, а третия ден... ооо, третия ден - бях способна да изям някой организатор, така се бях озъбила от зор.
Ама добре, че Наката стана любимец на сина ми, че по родсвена линия, реших да му простя!
Всъщност в мен третия ден събуди въпроси, дали съм на правилното място, и дали не се надценявам, но явно е било въпрос на моментна форма /или на глобално затопляне/, защото всички твърдят, че миналата година е било по-тежко, а моите спомени не са такива. Както се казва - всеки го преживява различно. С останалите 4 дни -нямах проблем, но в интерес на истината четвъртия малко го съкратихме /"парен каша духа", "страх лозе пази" и други подобни жалки мотивацийки ни отклониха към прекия път/. Все едно - резултатът е, че изкарахме страхотно!
Хубаво ми е, че заедно изживяхме тези 5 дни. През чудни местности и селища минахме - аз бих искала да можех да им се насладя повече, обаче някак си бързах, като знаех, колко остава... Но пък вчера, завърнала се вече в цивилизацията, по телевизията гледах Изгубени в България и там даваха село Рибново - обичаи, бит, хора... Така добавих пъзелче, към картината през която прелетяхме...
Искам да благодаря на Наталито и Владо, които първите два дни ме спасяваха с вода, на Явката, който последния ден ми помогна да си сменя спуканата гума /какво да се прави, разглезили са ме
/, а също и на ...хм...сина на Лъчезар (извинявай, приятелю, забравих много неща, между които и името ти 
), който също ми помогна при смяната на спукана гума предния ден.. Благодаря на Did за студената глътка бира на реката във въпросния тежък за мен трети ден - мноого освежаваща ми дойде. Както не ми идваха думи -сега пък се разписах - ама няма нужда да четете "стени", така че спирам до тук.
Само искам да кажа, че за мен тази Перпендикулярна беше специална /някои хора знаят защо/ и ще я помня цял живот!
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Идея си нямам вече кой въобще може да ги гледа и дали ги вижда през пикаса или в ужасния интерфейс на гугле+
