Сега на въпроса- Кво правим?!
...и малко предистория-въведение в темата:/Игнорирайте личното ми участие и поведение, но -за съветите Ви трябва и малко увертюра/.Всяка година по това време се качвам в планината /до сняг/, вземам си едно борово клонче и се връщам да празнувам. В началото бяхме трима , после двама -това е друга тема. Сега сам! Тръгнах. Предсказващ сън??-ще стане грешка!По някога е хубаво, по някога - не чак толкова ,човек да носи на раменете си корава глава. /"Да бъдем други -късно е..."/.Стига лирика-навлезнах в предпланината -хубава пътека -почти път, почти сух,само че не достатъчно. Подхлъзнах се паднах, нищо -само една кална ръкавица и още нещо... Разбрах след две минути-при превключване на по-лека предавка-класиката -счупено ухо и декланшьор в спиците!Друг път карам на честна дума , но този път заради съня, в раницата имах и ключ. Свалих декланшьора и се опитах да карам така. /Снегът и боровете вече бяха забравени/След всяко завъртване --- и накрая веригата в спиците. Свалих и нея , спуснах се до асфалт и оставаха само 12 км. Друг път ме спасяваше телефона и приятели, които ме прибираха. Сега -пред Бъдни вечер и без телефон -номера не мина.
Тук ми е ВЪПРОСЪТ: Кво правим сега?!Казвайте, чакам съветите Ви!Споделям и моя опит,ако пък аз на Вас мога да бъда полезен-развих средна скорост 9 км/час, мах-15 -. В началото карах като тротинетка - след един км ми писна, свалих седалката до дъно и почнах да "марширувам",само че рамката беше малко висока и имах усещането, че си повреждам инструментариума. С навлизането в града започнах да се отласквам само с единия крак от тротоара . И така - за Бъдни вечер -финиширах.Казвайте сега - Вие как действате в подобна ситуация!
