Ето и моята история:В така наречените мои ранни велосипедни години,къде по прочел нещо,къде не, се запътих да си закупя първото си колело.Отидох в един магазин в центъра на София с надеждата да получа съвет,а после и колело от компетентните продавачи там.Е бях решил да си купя бюджетен байк в рамките на 400 лева.Без много да се замислят,продавачите,които не знам защо бяха като две капки вода,преценявайки на око ръста ми който е 184 см,ми продадоха едно 22 инчово колело.Започнах аз да го търкалям,по шосета,сокаци и черни пътища,като на равно нямах никакъв проблем.”Да ама не”,както казва Петко Бочаров,юнашко сърце не трай и по лека лека започнах да се спускам и по сложни и стръмни участъци.Тогава усетих,че рамката ми е супер спъната и не ми е удобна в спусканията.
Успоредно с опит,грешка,колянна екзема се увеличиха теоретичните ми познания в дисциплината главно благодарение на Админ,Модераторите и всички пишещи братя ,които и не бяха чак толкоз много тогава.Та разбрах,че тази рамка не е за мен



Та какво мислите за веломагазините?