Ивайло написа:...
П.П. Би ми било интересно ако ходите да споделиш впечатления.

Завърнахме се от това каране живи, здрави и много заредени! Как протече всичко? 2 дена, около 1600м денивелация, наистина тежък терен и нагоре и надолу, нощно изкачване на вр. Белмекен с байковете и спускане по изгрев! Детайли?
Ден 1Тръгваме 10 човека с 2 коли - 2 байкъра-носачи и 8 пешеходни туриста.
В събота оставихме колите в местността Костенски Вили (абе, един голям паркинг на края на с.Костенец, където е водопада). От там започнахме с леко побутване (имаше си стрелка с маркировка за х.Белмекен - целта за първия ден). След не повече от 500м излязохме (с леко износване) на хубав черен път с камъни. Наклона е сравнително лек и приятен за въртене, но ако сте с твърдак (както беше жената), трябва да имате здраво дупе.

Пътя върви покрай р.Чавча (на някои карти е отбелязана като Стара река) (точно както Иво каза). Трябва добре да следите за отклонението за пътеката, защото не е много ясно, а и табелката трудно се забелязва. Като ориентир, намира се точно на един стар асфалтиран (колкото да може да се каже, че е асфалт) мост, където има местенце за отдих (пейки и маса) - пада се вляво. Следите зелена маркировка. Започвате пътеката с бутане, гледате за отклонение в дясно (където трябва да има и маркировка) - ако стигнете до много нападали дървета, през които трудно може да се мине (е, то на нас не ни попречи де, ама все пак), значи сте се отклонили и трябва да се върнете назад и да потърсите отклонението (около 100-150м назад от тези паднали дървета).
Вече пътеката става доста по-стръмна и аз тогава предпочетох да си нося, че е по-лесно. На едно място вече се поизравнява, с лек приятен налкон (според мен) и даже се въртеше на пред-последен венец (32 зъба, 9ка; от 36 на 10ката). Излизате от гората и се озовавате на една поляна (ТО-ДО: да видя точното име на местноста и да го впиша) - в събота беше малко мокро, та не си дадох зор да карам в калта, но иначе си е караема при по-сухи условия. След края на поляната се съединява червена и синя маркировки. По-късно разбрахме, че на този етап червената е от пътека от с.Костенец, която е не функционираща и обрасла (принципно от там мислехме да качваме, но не намерихме началото, ама добре, че и не се забихме). Остават още само 300м денивелация до хижата (на около 1900м сме вече), но от там е големия зор - следва доста каменист участък-пътека, по която тече и вода, има мъх по камъните и като цяло трябва да внимавате. Лично мен би ме било шубе да си пусна този участък.

Като цяло това беше за ден 1 - прехода ни отне около 6 часа с почивките и задявките с баба ни Рила.

На хижата само изчаках да стане боба и легнах да спя. Преди това на двама от пешеходците им дойде идеята, че в неделя трябва да качим върха за да си направим един позакъснял July Morning... замислих се дали имам батерии за челника и дали от височината, дали от въздуха, дали от красотите на Рила само толкова ми трябваше за да се съглася... жената беше същата.
Ден 2Деня започва в 3:30 с песничката Дай ми време на Конкурент.

Най-ентусиазиранте наскачаме, аз проверявам трескаво през прозореца дали вали или дали има мъгла (на предния ден падна много мъгла). Звезди, ясно небе - ей, днес върха ще ни допусне до себе си!
Някои от пешеходците бяха здали багажа от вчерашното изкачване, но след малко мрънкане всички са готови и в 4:20 сме готови за започване на изкачването. Имаме да качим 400м за 2км.

Като цяло не е тежък терена, даже бих казал, че може да се кара надолу. Стигаме до коловата маркировка и вече върха се вижда вляво от нас, а напред е пътя за вр.Острец (следим жълта маркировка, червената е за вр.Острец). Изкачването беше малко трудоемко, понеже имаше доста студен вятър и който нямаше екипировка доста беше позамръзнал - някои от пешеходците вече просто гледаха в една посока и се движеха на автопилот, а жена ми искаше да ме хвърли в язовира.
На върха бяхме точно за 2 часа. Не се задържахме много, понеже беше адски студено - позяпах малко как изгрява червения диск, после язовира (както казват козунаците "абе, не е като в мола, ама пак става"

). Аз сложих де щото си нося, настроих всички разни андонизирани цветни врътки по байка де що имах (а те не са малко - сега това за рибаунда ли беше, за таласа ли... абе, нали се возя...), пийнах малко топла вода от бойлера в раницата и газ надолу. Изпреварих всички които вече бяха тръгнали. Спряхме се в края на една поляна и се скрихме зад един клек за малка почивка - някои не бяха закусвали и им бяха паднали батериите, та презаредиха. Аз и жената избързахме напред за да видим къде е маркировката (жълта - да не забравяме). Намерихме я с малко повече лутане из поляната и накрая хванахме една ясна пътека (добре изчистена

), която се виеше между клека. Последва доста добре изчистена пътека между клека - все едно карахме в тунел, като излязохме вече на една поляна, където имаше мини-метро станция, която се зареждаше на слънчеви батерии. В края на поляната имаше ясна маркировка (жълта) за продължението на пътеката. Тук вече беше по-кофти, защото беше нагоре-надолу и имаше доста камънак, което обиваше инерцията в колелата на байковете. Псст, да не забравите тук да погледнете ваше ляво да се насладите на склоновете и да видите от къде идвате.
Следва приятна пътека, скоростна с корени и други разни забави. Тук таме имаше и хвойни, които може да ви бутнат от байка - та аз така веднъж рекох да легна като супермен в клека, а на 100м след това пък вадих жената, че се беше омотала и тя.

Та пътеката ви извежда на м.Помочена Поляна. Там имате един черен път, който трябва да хванете вляво до един заслон (е, те там колко се мотахме) - на трака е м/у 9 и 10 км. На самия заслон гледате за началото на пътеката, което се намира точно зад масата, встрани от пътя. Даже 20м по-надолу има и табелка за х.Гургулица. На трака изглежда, че е малко по-нагоре, където имаше доста разорани клекове (явно и други са търсили там пътеката), понеже според трака точно там е входа - но вие не се лъжете, а
си слезте до заслона и потърсете началото зад масата с пейките. Следва доста арна пътечка, с камъни, мъх, която след това преминава постепенно в каменна река - е, те там си трябват подходящи гуми за морките камъни - не е за Nobby Nik (които жената толкова си ги хвали).
След това пътеката се разклонява в много ръкави, но който и да поемете няма да сбъркате, понеже всичко се събира. Ние се омотахме на 11км от трака и хванахме едни дърводелски черни пътища. Черни пътища, ама рилски - дълбоки коловози (влизах почти целия в тях), търкалящи се камъни, голям наклон, сцепление - дебнещо. Наклона постепенно намалява и следват скоростни черни пътища до хижата (Гургулица). Слязохме за около 5:30 като близо час и половина ни отнеха снимки, гледки и в търсене на изгубената пътека (на Помочена Поляна). Пешеходците дойдоха след около 2 часа, а някои от тях бяха съвсем сдали багажа (някои от тях имаха сериозни болки и не можеха да си движат краката). Та ние слязохме с байковете до колите по асфалта и го играхме на бърза помощ със Зафирата.
Трак Ден 2Снимки - ще ги добавим по-късно.