Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!?

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!?

Мнениеот EmZo » Пон Фев 28, 2005 6:12 pm

Тази тема е предназначена да разберем, по какъв начин всеки от нас е започнал да се занимава с този прекрасен магичен "спорт", също така и да предизвика приятно чувство на носталгия към дните в които сме започвали да се занимаваме с планинско колоездене, когато сме опознавали стъпка по стъпка, малко по малко този магичен свят, светът на планината, адреналина, въртенето, баирите скоковете, склоновете, красивата природа, чистия въздух, и още куп красиви работи. Дали е било любов от пръв поглед или е ставало постепенно.

Моля да опишете от самото начало, как сте започнали, какво ви е накарало да се занимавате, с това и по какъв начин ви е привлякло вниманието. Първите впечатления, с какъв велосипед сте запонали, кой ви е зарибил, или сте се зарибили сами...?! И други подобни неща ако се сетите.


Аз лично съм се зарибил сам, принципно още от много малък адски много обичах да карам колело, след каото се научих и преминах през всички видове малки балканчета триколки и тн. бях горд с първия си ВМХ,случвало ми се е и да изминавам по над 20км. на ден с любимия си ВМХ. От всички неща от сорта на видео игра нинтендо, колички с дистанционно, и всякакви видове играчки аз най-силно исках колело! Също така, още от малък, по бащина линия съм много привързан към планината още-повече се зарибих се още от редица излети на хижи, походи и екскурзионни! Реших че ще е хубво, да мога да изминавам повече растояния за един ден, и взех от един приятел, неговия бегач Cross Champion, още от първите. Качих се с него до една местна хижа, и адски много ми хаеса, така съчетах две от любимие ми неща, планината и карането на колело. Голямо значение имаше и една много добра статия в списание Егоист още когато планинското колоездене в България не беше толкова популярно. И така след като се бях зарибил, си събрах минимално количество парички, и с малко помощ от родителското тяло си купих без нищо да разбирам един Cross Pioneer. След известно време каране сам по планините, една съученичка ме запозна с един местен фен, с който започнах да карам и той ме зариби и на по-агресивното каране спускането на пътеки и всичко аккто подобава на по агресивното каране. След известно време, опознаване и задъбочаване усеих че това ми колело вече не става з моите интереси, и в един момент в началото на миналата година се оказа така че събрах известно количество пари на куп и си купих Бехемотчето, на което и сега му се радвам.Надявам се за в бъдеще да се усъвършенствам и да карам все повече и все по добре.... :) Голяма степен за дозарибяването ми изиграха, и продължават да играят сайтът http://www.mtb-bg.com ,както и този форум, Искрени благодарности на Admin, и всички вас!

Моля ако имате желание и вие да споделите начина по който вие сте започнали, смятам че ще е интересно да го опишете, както за самите вас така и за другите!
Изображение
Аватар
EmZo
 
Мнения: 2650
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 04, 2004 11:59 pm
Местоположение: Враца

Мнениеот HepBeH_XaMcTep » Пон Фев 28, 2005 6:44 pm

аз пък първоначално си сглобих RAM-а (беше само с преден в-брейк) за градско, или по точно да ходя от нас до бачкане
:)
по принцип яко се кефя да въртя педалите...
:)
и на планините...
и така се случи, че ени колеги ме замукнаха в Южния парк... там мн се изкефих на гористата част...

после така стана, че отидох и на 1 от срещите за спускане...
и така горе-долу се запалих
Изображение
Nikon d300 +Nikon 50mm f1.4, Tamron 17-50 2.8 +SB600 +Minolta 5400hs +RF-602
Аватар
HepBeH_XaMcTep
 
Мнения: 7592
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Юли 01, 2004 12:51 pm
Местоположение: 42.697556 N, 23.323638 E

Мнениеот naka76 » Пон Фев 28, 2005 7:02 pm

Такаа.Аз съм започнал още на 2-3 годишна възраст със онези формули със педалите които се карараха тогава.След това минах на едно по-голямос бандажни гуми.Минах през балканче с което направих първия си ДХ който завърши в поликлиниката със изкълчен глезен.Следващото колело ми беше Лястовица с 24 цола гуми.С нея ходих на работа.По едно време на баща ми му хрумна прекраната идея да си размини мотора за дин китайски бегач.И тъй като рейсовете за село (Гълъбово,на 20 км от нас и на 500 метра по-високо от Пловдив)от 6 станаха на 2 и реших да ходя с колелото до там.Е първото ми изкачвене беше със четери почивки.Второто с 6,имаше едно изкачване в такава жега че на всяко завойче където имаше сянка почивах.След някоя друга година ми омръзна да давам пари постоянно за гуми и за ремонти и реших да си взема Байк.Отидох в магазина с единственото условие да е по-евтино и отпред да е с голяма плоча (48 зъба).Е единственото такова животно в зоопарка беше една "Ривиера",кято помислих че е италианска,но преди година разбрах че ги правили в Бургас.И така сложих му калници,багажник и степенка и колелото замяса на колело!!Единственото за което го полсвах е ходине до село и на работа.До като на работата не дойде един ФЕН на колоезденето.Запознаме се и един понеделник се похвали че ходил до Пампорово пил едно кафе и се прибрал.Аз го гледах като че ли е някакъв луд (Той все още си е!Преди да дойде втора смяна "отскача" до Бачково за кафе и от там на работа).И си реших и аз да се пробвам.Все пак ходенето до село вече не беше проблем,а пък планината винаги съм я харесвал,а и колоезденето си е евтин спорт качваш се и караш и разглеждаш.И една събота реших да се пробвам и реших да ходя до Бачково!Ако издържа значи има хляб в мен!Отидох до тамза 2 часа и взе че ми хареса,не ми се прибираше още!Продължих до Наречен където хапнах едни кебапчета и се прибрах.През седмицата си купих фотоапарат и в събота направих "првото" си туристическо каране.До Чудните мостове и от там до с.Орехово да търся една пещера.Така и не я намерих,но вече бях толкова зарибен че няма отърване вече четвърта година.На четвъртото си каране разбих колегата като му казах как съм отишъл до Смолян и разгледал планетариума и съм се пребрал.Сега горкичката "Ривиера" все още е жива,вече на 36 000 км е пенсионирана и използвна само за градски нужди.От миналата година съм със Спринт Аполо.
Аватар
naka76
 
Мнения: 871
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Ное 21, 2003 7:04 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот F1-MAN » Пон Фев 28, 2005 7:08 pm

[quote="EmZo"]

Тази тема е предназначена да разберем, по какъв начин всеки от нас е започнал да се занимава с този прекрасен магичен "спорт", също така и да предизвика приятно чувство на носталгия към дните в които сме започвали да се занимаваме с планинско колоездене, когато сме опознавали стъпка по стъпка, малко по малко този магичен свят, светът на планината, адреналина, въртенето, баирите скоковете, склоновете, красивата природа, чистия въздух, и още куп красиви работи. Дали е било любов от пръв поглед или е ставало постепенно.

Моля да опишете от самото начало, как сте започнали, какво ви е накарало да се занимавате, с това и по какъв начин ви е привлякло вниманието. Първите впечатления, с какъв велосипед сте запонали, кой ви е зарибил, или сте се зарибили сами...?! И други подобни неща ако се сетите.


Аз лично съм се зарибил сам, принципно още от много малък адски много обичах да карам колело, след каото се научих и преминах през всички видове малки балканчета триколки и тн. бях горд с първия си ВМХ,случвало ми се е и да изминавам по над 20км. на ден с любимия си ВМХ. От всички неща от сорта на видео игра нинтендо, колички с дистанционно, и всякакви видове играчки аз най-силно исках колело! Също така, още от малък, по бащина линия съм много привързан към планината още-повече се зарибих се още от редица излети на хижи, походи и екскурзионни! Реших че ще е хубво, да мога да изминавам повече растояния за един ден, и взех от един приятел, неговия бегач Cross Champion, още от първите. Качих се с него до една местна хижа, и адски много ми хаеса, така съчетах две от любимие ми неща, планината и карането на колело. Голямо значение имаше и една много добра статия в списание Егоист още когато планинското колоездене в България не беше толкова популярно. И така след като се бях зарибил, си събрах минимално количество парички, и с малко помощ от родителското тяло си купих без нищо да разбирам един Cross Pioneer. След известно време каране сам по планините, една съученичка ме запозна с един местен фен, с който започнах да карам и той ме зариби и на по-агресивното каране спускането на пътеки и всичко аккто подобава на по агресивното каране. След известно време, опознаване и задъбочаване усеих че това ми колело вече не става з моите интереси, и в един момент в началото на миналата година се оказа така че събрах известно количество пари на куп и си купих Бехемотчето, на което и сега му се радвам.Надявам се за в бъдеще да се усъвършенствам и да карам все повече и все по добре.... :) Голяма степен за дозарибяването ми изиграха, и продължават да играят сайтът [url]www.mtb-bg.com[/url] ,както и този форум, Искрени благодарности на Admin, и всички вас!

Моля ако имате желание и вие да споделите начина по който вие сте започнали, смятам че ще е интересно да го опишете, както за самите вас така и за другите!
[/quote]

:)
Интресно сходсто в историите ни. И аз помя че като много малък имах триколка, после BMX, с който понякога по цял ден съм въртял:), после си взех(ми взеха) един бегач който до 8-ми клас го скъсах от каране. И аз от малък обичам планината, бащи ми е роден в Стара Планина, и доста често ходиме там, а и в осми клас имахме туризъм в училище(не питайте що:) и пак обикаляхме планините. И в края на осми клас като видях какво колело има един съученик, реших парите за видео карта, рам... да отидат за колело:^:- най-доброто ми вложение. Та и аз като тебе си взех Бехемот. Първо въобще не мислех да се качвам на Витоша, ама като видях колко са е яко да караш по-пътеки(около Г.Баня) си взех каска, бях горе. Сега вече всяко свободно време карам колело( е сега ски:). Колелото има някои hand-made upgrade(лагери и масло във вилката) от който съм доста доволен, и вече две години не е мръднало.
Аватар
F1-MAN
 
Мнения: 1466
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2003 11:09 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот Sp0nG » Пон Фев 28, 2005 7:47 pm

И аз като съученик на F1-MAN некакси имам сходна история. Научих се да карам колело на 5-6 годинки на едно Балканче, бивша собственост на сестра ми, но след като си счупих крака за малко спрях с карането (майка ми я беше страх да не падна пак лошо). Така в края на 4ти клас си купих от Метро ПЛАНИНСКИ БЕГАЧ за около 140лв със 18 скорости Шимано и мислех, че това е върха на технологията. И все пак в последствие се зарибих по 'амортесиори', в-брейк-ове (дотогава бях с кантари)...часовете по туризъм в 8ми клас също оказаха влияние да заобичам планината. Но най-голям тласък да се занимавам с този спорт ми дадоха две причини:
1. По средата на първия срок миналата година (9клас) след като скъсах едно гадже, реших да се занимавам с нещо, което да ми запълва времето и да не ми създава проблеми като жените, не че сега съм ги зарязал!!!
2.Свързах си интернет у дома и търсейки си мека вилка, намерих мтб-бг.ком, което окончателно ме зариби!

По ирония на съдбата сега имам късмета?(или не) да карам с рамката, която беше на онзи съученик, чието колело F1-MAN беше видял. Нали не се бъркам, за Стаси говорим? И аз за първи път му видях колелото след един час по физическо, но не обърнах особено внимание, ти говореше с него.

И така за по-малко от една година (+през лятото яко бачкане 12 часа на ден) успях да си сглобя изцяло ново колело, което вече само ще ъпгрейдвам:D
Аватар
Sp0nG
 
Мнения: 896
Рейтинг: 1912
Регистриран на: Пон Фев 23, 2004 6:40 pm
Местоположение: София, България

Мнениеот gladstone » Пон Фев 28, 2005 7:49 pm

Ами да :), имам желание:

Веднъж излезнах да покарам из борисовата с един приател (ама не бяхме карали никога заедно) и той беше(от сегашна гледна точка)със скромно колело,но постоянно се чудеше кое скокче да направи или къде да си разбие колелото по-бързо. Отидохме на бабуните, окопите(щото тва май са били окопи) или както се казват в горичката до старата телеевизйонна кула - пича счупи лапа :D Вървяхме пеша до сервиза(бившия) на Тони и оттогава се почна. От 4-5 години бях с 1 колело и реших че е време за ново. Понеже това беше спринт и беше адски здраво, никакви проблеми (то не че и аз съм му създавал такива)и без да знам реших пак да е спринт...След известно обикаляне си взех Спринт Енерджи.Първия ден карах цял ден и на втория се качих на Витоша. Това ми първо каране беше толкова впечатляващо и ми достави такова удоволствие (маршрут плато най общо казано) че от тогва насам няма шибан ден, в който да не мисля,говоря,разглеждам сайтове,каталози за колела...В последствие разбрах колко ми е зле колелото, почнах да наливам пари за ъпгрейди...Стана малко под прилично.Бях се набутал,но адски се кефех на всичко свързано с витоша. Знаех че колелото съкс, но си помислих - добре бе от стомана е, цялото! - единственото което спестяваме е комфорта - и почнах да го йуркам по витошкото лале - леле, викам си. Това е жестоко. И така ден след ден, бла бла, със кроенето на всички планове за ново колело...Неочаквано за мен стана така че се оказа възможно да имам добро колело и в момента съм почти към края на сглобяването му. Напоследък толкова ми се кара че ми се ще да си изям оше не монтираните компоненти дето събират прах в нас от яд. Но нишо - всяко нещо с времето си.
Ох, поуморих се :) Май накратко това беше историята на живота ми. Радвам се че я споделих, макар и като гледам повечето хора няма да си губят времето да прочетат:^:
Важното е да се кара - кийп ит риъл :beer:
gladstone
 
Мнения: 831
Рейтинг: 1698
Регистриран на: Сря Юли 07, 2004 11:08 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот EmZo » Пон Фев 28, 2005 8:55 pm

Искрено много ви благодаря! Тази тема е изключително приятна за мен и поражда приятно чувство на романтика и щастие, нека за миг се откъснем от дрънканиците един с друг, и да има още една тема посветена изцяло на магията от планинското колоездене, и всичките му разновидности!

@naka76 Хех, много "романтична" и богата история на зарибяването имаш! Между другото и аз си спомням онези онези формули (аз му виках картинг ако е това за което си мисля де) на 4 колела и с педали, и съм го карал, ама повече се кефех на ВМХ-а!

@gladstone Аз я прочетох :) :beer:, и наистина важното е да се кара и ту би рийл!

@HepBeH_XaMcTep,Sp0nG,F1-MAN :beer::thumb:;)
Изображение
Аватар
EmZo
 
Мнения: 2650
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 04, 2004 11:59 pm
Местоположение: Враца

Мнениеот mih » Пон Фев 28, 2005 9:19 pm

[quote="naka76"]

Такаа.
...
Е единственото такова животно в зоопарка беше една "Ривиера",кято помислих че е италианска,но преди година разбрах че ги правили в Бургас.
...
Сега горкичката "Ривиера" все още е жива,вече на 36 000 км е пенсионирана и използвна само за градски нужди...
[/quote]

:offtopic:и аз имах една Riviera (второто ми мтб) по едно време (докато не ми я гепнаха тука У Софийта през 1999-а) и трябва да отбележа, че беше хубаво за времето си XC колело, рамката, макар и стоманена, беше лека и с много хубава геометрия, а монтажът също беше приличен (пълен Acera), гумите му бяха кевларени Ritchey(!) и са сигурно едни от най-хубавите, които съм карал, лапата беше също Ritchey, кантарите му бяха маркови, боята - хубава... обичах си го, деба... спусках няколко пъти с него от Голи Връх без да се потроша нито аз, нито то, на него се научих да правя баланс на място...
та изглеждаха обещаваща марка, ама залязоха бързо, сега май още сглобяват, ама само чалгии... :offtopic:
Революция в главата!
Аватар
mih
 
Мнения: 2759
Рейтинг: 1897
Регистриран на: Чет Юни 26, 2003 11:08 am
Местоположение: MontReality, Canada

Мнениеот go-ride » Пон Фев 28, 2005 9:22 pm

Аз от много малък имам колело. Започнах с триколка, след това карах колело с помощни гуми и разбира се част от естественото развитие на нещата беше момента н който си купих и БМХ. Това стана когато бях на 5 години и за мене тва беше просто върха на всичко! Много се кефех на колелото ми, но когата се прествахме в нов апартамент стана така, че колелото кякакси изчезна. Бях много тъжен, но скоро наште ми купиха от старите китайски бегачи със стоманена рамка и продължих да карам. Първия ми приятел от новия квартал също много обичаше да кара колело и така двамата постоянно карахме из квартала. Имал съм и много други детски занимавки, но от всичко най много обичах да карам колелото си. След 2-3 години си купих и първото ми по-скъпо колело - Drag Alien и супер много му се кефех. Един ден същия приятел с когото карах из квартала ме заведе в Южния парк да караме из горичките. Тогава вече се започна лудата ми любов по планинското колоездене!!! От тогава до сега не е минал ден, в който да не си представям как карам по тиха горска пътечка, а това ме подлудява!!! Искам на момента да изляза и да покарам! Около 6 месеца след момента, в който се запалих си купих Бехемот и сега карам винаги когато имам възможност. Това е моята история...

Искам да благодаря на въпросния приятел, които ме запали по планинското колоездене, макар и сега да не сме в мното добри отношения с него:V:

Искам да благодаря и на самото планинско колоездене, че ме запозна с толкова много прекрасни хора и че заради него прекарвам всичкото си свободно време спортувайки в планината, а не пушейки в някой компютърен клуб.
Don't let your fears stand on the way of your dreams!
go-ride
 
Мнения: 69
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Съб Фев 26, 2005 8:09 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот HepBeH_XaMcTep » Пон Фев 28, 2005 9:37 pm

Като стана въпрос за цялата история с байковете:
от как се помня съм имал колело:
първоначално като бях на 2-3 годинки имах 1 мн яка триколка с червени гуми и можех да се движа напред и назад
:)
даже си спомням че бях чупил челото:rofl: и дядо ми го беше заварявал
после кат станах на 4 - получих 1 балканче от най - малките, с помощните колела
:)
ма бързо ги разкарах
:)
него много го "блъсках"... гумите приличат на швейцарско сирене - тогава пукането на гума беше равносилно на строшен Boxxer/Shiver
след това се научх да карам на "средното" балканче - на него ПАК му счупих челото( не си спомянм как)
и към 95та някаде чичо ми ми подари някаф НЕЧОВЕШКИ БАЙК(за онова време) - Bianchi - 18 скорости, спирачки кантарчета 26" колела.....
тогава бях гъзаря на квартала - имаше само още 1 пич със скорости - неговите бяха 5 :santa2:
ма се случи тъпо и ми го задигнаха...

после преди 3 год - реших да си купя някакво колелце да се придвижвам из София - отидох с бащицата до Метро - разполагах със скромният бюджет от 120 лв - можех да си взема само "Proton Ultra"...
тогава не е истинакак ми течаха лигите по Cross Cyclone.....
после след 1 год блъскане , човекът отговорен за това, че карам МТБ(Shady) ми подшушна че си продава вилката - някакаф еднокоронен золум - като го видях ми изтекоха очите...
зех го, прибрах се и веднага без нищо да знам( и без да имам шестограми),
тръгвам да махам твърдата вилка и да смагам золума...
докато осъзнавам, че слагам Oversize вилка на Normalsize рамка...
:)
и тогава си направих ч прилична поуза, докато лятото не взех старата рамка на Дебелото коте
и с малко чарколяк от Proton-а и още нови си сглобих байка
:)
и така....
:)
Изображение
Nikon d300 +Nikon 50mm f1.4, Tamron 17-50 2.8 +SB600 +Minolta 5400hs +RF-602
Аватар
HepBeH_XaMcTep
 
Мнения: 7592
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Юли 01, 2004 12:51 pm
Местоположение: 42.697556 N, 23.323638 E

Мнениеот DeMoN » Пон Фев 28, 2005 10:15 pm

Ami az 1- TRIKOLKA 2- Nqkvo rusko [kato balkan4e]. Posle ba6ta mi vze ot plovdivskiq panair cross terminator 20" gumi s zaden amortisior.
Posle mi vzeha nqkvo bianchi s 18 skorosti. Sasedite mi go gledaha kat izvanzemno.
Predi godina mi doide naum da si vzema kolelo kolelo s oka4vane . Purvo si bqh haresal Leader Doberman, posle se sprqh na drag virus. Oba4e ba65ta mi iska6e s aluminieva ramka[ detska me4ta] Ta edin den minaval prez metro i vidql 4e cross t-rex ima namalenie i ne se kolebal mnoo. Ta vzimam go az i se fukam mnoo iz grada[Sliven] Po edno vreme vijdam drag f4 ramka s hubav montaj. Kara6e go edno mom4e s 3 godini po golqmo ot men. [ T ogava mejdu Grimeca sYSTEM 17 I LOGAN SPIRA4KA NE BIH NAPRAVIL NQKVA RAZLIKA, Su6to taka bih predpo4el nqkoj jelqzen zoom ot 30lv pred Marzocchi 66 da re4em samo za6toto e dvukoronen] Ta sre6tnah az tva mom4e i to mi vika dali sam zariben da karam po pateki i az vikam da . Ta togava s Ivo i Bobi [moje da gi poznavate] me vodqt na edin hulm dosta strumen za moite predstavi togava i az spuskam na pulna spira4ka, ob4e mi haresa . Posle mi kazaha tozi site i togava stana prevrat v moq jivot. Sega spestqvam samo za kolelo misle samo za kolelo, sunuvam kolelo...
PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG PARTYSTARS.BG ..........................................
DeMoN
 
Мнения: 522
Рейтинг: 1700
Регистриран на: Съб Фев 28, 2004 10:36 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот mih » Пон Фев 28, 2005 10:41 pm

[quote="HepBeH_XaMcTep"]

Като стана въпрос за цялата история с байковете:
от как се помня съм имал колело:
първоначално като бях на 2-3 годинки имах 1 мн яка триколка с червени гуми и можех да се движа напред и назад
:)
даже си спомням че бях чупил челото:rofl: и дядо ми го беше заварявал
после кат станах на 4 - получих 1 балканче от най - малките, с помощните колела
:)
ма бързо ги разкарах
:)
него много го "блъсках"... гумите приличат на швейцарско сирене - тогава пукането на гума беше равносилно на строшен Boxxer/Shiver
след това се научх да карам на "средното" балканче - на него ПАК му счупих челото( не си спомянм как)
и към 95та някаде чичо ми ми подари някаф НЕЧОВЕШКИ БАЙК(за онова време) - Bianchi - 18 скорости, спирачки кантарчета 26" колела.....
тогава бях гъзаря на квартала - имаше само още 1 пич със скорости - неговите бяха 5 :santa2:
ма се случи тъпо и ми го задигнаха...
:)
[/quote]

batence, ni moj6 sa sravnqva s mene pu gazariq, v [color=red]detskata gradina [/color]podkarah na ba6tata Balkana (naj-golemiq model), navirah se pod gornata tryba i taka... sam se nau4ih :D
posle on kato vide (po-skoro sysedite mu razkazali) i mi ze VIT s nikeliranite kalnici :D
a minalata godina namerih na selo edno detsko trikol4e, pitam stariq - kvo pa e tuj, a toj - mi tvoe be6e... izliza, 4e sym karal kolelo otpredi da imam spomeni... pyrvoto deto go pomnq be6e edno rusko, s 4erveni debeli gumi i svoboden hod nazad (kolko me be6e qd, 4e nqmah kontra!)
:)
Революция в главата!
Аватар
mih
 
Мнения: 2759
Рейтинг: 1897
Регистриран на: Чет Юни 26, 2003 11:08 am
Местоположение: MontReality, Canada

Мнениеот HepBeH_XaMcTep » Пон Фев 28, 2005 11:04 pm

брей...
:)
с тебе енакфи триколки сме карали
:)
ма аз бия сички рекорди тука - 3 годишен чупих чело!
Изображение
Nikon d300 +Nikon 50mm f1.4, Tamron 17-50 2.8 +SB600 +Minolta 5400hs +RF-602
Аватар
HepBeH_XaMcTep
 
Мнения: 7592
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Юли 01, 2004 12:51 pm
Местоположение: 42.697556 N, 23.323638 E

Мнениеот gladstone » Пон Фев 28, 2005 11:23 pm

:) Ами и аз си счупих триколката при един дроп на вилата на село :D Това ми беше първото колело - оранжева триколка, не помня марка. История: После преминах на двуколна Зайка (руско производство), следва зелено балканче, шосеен бегач :crap::D и после, оооо -Хард Тейл Спринт, после ФС спринт :headach:
gladstone
 
Мнения: 831
Рейтинг: 1698
Регистриран на: Сря Юли 07, 2004 11:08 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот EmZo » Вто Мар 01, 2005 2:13 am

Е да, явно почти всички сме карали триколката с червените гуми, тя е култува п4ти никакви спомени нямам,казвали са ми родителите ми че съм карал, такова чудо! А иначе имам някакви беегли спомени как се учих да карам на едно оранжево балканче от тия най малките, и си спомням че псоле много се гордеех че съм се научил да карам без помощни колела, просто е подпирах на крака :). А иначе през другата масовост а именно зайка или шлколник не съм минавал, направо на ВМХ :)

:offtopic:Много Бехемоти се навъдиха в тая тема :) дайте да си направим клуб на каращите БЕХЕМОТ :)
Изображение
Аватар
EmZo
 
Мнения: 2650
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 04, 2004 11:59 pm
Местоположение: Враца

Мнениеот Alek-mtb » Вто Мар 01, 2005 8:02 am

az sam s dosta shodna istoriq kato na pove4eto ot vas purvoto mi kolelo be6e nqkva trikolka zelena .spomnqm si 4e be6e s plastmasovi gumi!
sled tova na 7 se nau4ih da karam na edin malak bmx .be6e na edin priqtel sled tova mi dadoha balkan4eto ostanalo ot brat mi i sestrami ,onova s golqmata sedalka det preli4a na 4opar
posle v 4 klas si zeh edin zenith ot metro za 180 be6e s dvoini 6ini meka vilka i v-brake
smqtah 4e po hubavo nqma da izubretqt .
karah go do kam 6 klas kogata se precaka trabata na vilkata poradi lipsa na vsi4ki 4asti na 4a6kite (o6te ot magazina gi nqma6e)
sled tva si zeh edna cro-mo ramka s montaj lx verno lx be6e ot predi desetina godina ma kvo tolkova
i poslednoto mi kolelo koeto imam v momenta ot 2 sedmici mi e e ram ht2 s razni pomii po nego ma stava .
A za tva kak se zaribih po MTB mi v 5 klas bqh kogato be6e sastezanieto na kimbata po DH mislq 4e 2001 .po ste4enie na sadbata otidoh da go gledam i togava se zaribih okon4atelno:^:
I got hope....for dope!
Аватар
Alek-mtb
 
Мнения: 467
Рейтинг: 975
Регистриран на: Нед Яну 18, 2004 12:51 pm
Местоположение: София,Младост 3

Мнениеот brum » Вто Мар 01, 2005 11:45 am

Първите ми спомени са от зайка, виждам че занете за какво става дума. После бях с някаж ВМХ - български май, ма бях гъзаря на блока ( ништо че по надолниште балканчето набираше по бързо от него ). Много ми липсваше контрата. Помня първите опити да го карам как челото се заби в слабините на един дядо, щото въртях яко назад, пак то не спира:) След това почивка. И така до миналата година - реших един ден да се прибера до нас с колело и взех на един колега колелото - някав сприт дето мноо тежи. Супер яко си изкарах 5-6то километра до дома, и след няма и месец - взех си драг гризли ( с съветите на форумците ). Постепенно минах на по агресивно каране и много почна да поддава гризлито. Няколко ходения по витоша, няколко опита за прескачане на стълби и манията доиде. После много падания докато се мъчех да се уча да прая сякви шашми. Ходех всеки ден до работа с колелото и най ме радваха дупките:) скачаше се:) Де що имаше градинка - задължително през нея. След още няколко спускания от витоша и много мъчене на предни баланси - вилката се олуфти, не много ама неприятно. Тогава репих че е време за ъпгреида окончателно:) Сега колелцето няма мърдане, ама мръднах аз - с операция от апандисит и чакам ся още месец сигурно и пак се качвам. Както са казали хората : ако планината не дойде при бръм, бръм ще отиде при планината:)
One life is not enough
brum
 
Мнения: 198
Рейтинг: 1660
Регистриран на: Нед Май 23, 2004 8:13 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот did » Вто Мар 01, 2005 12:11 pm

Ооххх, триколки, балканчета, ... спомени, спомени, ама избледнели. Пък и нещо хич не ги вързвам с планинското колоездене.

Като прелиствам паметта си назад, дали от малоумие, много бира или нормални за ЕГН-то процеси, спомените ми за планинско каране се появяват едва преди 5-6 години,когато реших да си взема едно китайско евтино стоманено колело, да си ходя с него на работа.

Обаче по това време вече бях здраво зарибен по първата буквичка от съкращението MTB - планината. Любимата ми планина беше, а и все още е Пирин, но тя нещо не става за колоездене, поне не в тая си част, в която си струва да се ходи. Обичах и Рила. Бях ходил и в Средна Стара Планина и ... оказа се, че почти не познавам Родопите. За това пък познавах гъбите и доста билки, а в Родопите, в радиус 20 км от Пловдив, имаше поне няколко добри находища. И така в един момент прецених, че ако искам да си понабера туй-онуй от планината, май най-удобно ще е просто да ида до там с колелото.

И тръгнах. Първи опит - неуспешно завършил с три реки пот малко над с.Марково, на по-малко от 15 километра от Пловдив. Вярно, август беше, ама това не е оправдание. Втери опит - завършил точно толкова неуспешно малко по-нагоре, но все пак раницата се оказва пълна с манатарки. Е, оттук насетне спиране няма! След доста време, прекарано сам в планината, един есенен ден с паднал снежец на х.Персенк се запознах с двама колоездачи от Пловдив и бях доста учуден, че има и други "луди" да тръгнат по моя маршрут в същия ден. Тогава реших, че трябва да издиря още съмишленици, та да има кой да ми слуша глупостите докато се моткаме в планината. И НАМЕРИХ!!! Оказа се, че има човек, способен да се губи по цял ден като мене по непознати маршрути, да ми търпи дърдоренето, да ме изчаква без да се дразни, да разбира от гъби, да обича фотографията... Познахте го, нали? Naka76. Всъщност, него го издирих благодарение точно на интернет, макар че живеем в един град.

После се почна леко по леко и със смяна на колела, и с промяна на стила и маршрутите, та в крайна сметка най-добрата равносметка е, че белита петна за Родопите само за няколко години са намалели драстично и смятам да продължа да ги попълвам, както и да продължа да попълвам фризера си с хубави горски гъби (разбира се, след като се поосвободи малко място, че още имам няколко десетки килограма неизядени от миналата есен).
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот RaveUnit » Чет Мар 03, 2005 3:43 am

Така като се присетя планинската употреба на велосипеда открих благодарение на този сайт
бях слушал че имало хора с колела в планината, но нали не се прехласвам нито по природи нито гледки нито чист въздух и го имах като много странична информация. Карам 2 колесно от 5 годишен, Пеперуда - практически [BMX] с много малки гуми - но винаги в града; понякога съм имал желание да изляза малко и наоколо, обаче никога не съм намирал време, компания, желание.
Карах из парковете, всичко беше чудесно, а се бях изнесъл на квартира и реших че гаргата трябва да е рошава и опитах и в планината. Карах до Зл.Мостове (Витоша) при всяка възможност, значи веднъж на 1-2 седмици няколко месеца.
После [Tanuco] пусна среща за всички желаещи и ми показа първия ми 'маршрут' - Обиколната алея на Витоша, от с.Железница, което за мен тогава си беше направо трудно, тежко, технично и т.н.
Струва ми се че темата изпълнява предназначението си, поздравления [EmZo] !
Човекът с косачката 37OH55V O773H \../{o.O}..l. Гот ми е сред тия идиопати в тая идиокрация
RaveUnit
 
Мнения: 798
Рейтинг: 1720
Регистриран на: Пет Сеп 19, 2003 8:28 pm

Мнениеот ThEUfO » Пет Мар 04, 2005 9:47 pm

Темата долкото гледам е "Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!? ", а не как се научих да карам колело :angel2:
Древна мъдрост: "s****** ** **** po default"
ThEUfO
 
Мнения: 374
Рейтинг: 1700
Регистриран на: Вто Апр 27, 2004 5:20 pm
Местоположение: Madagascar

Мнениеот Alek-mtb » Пет Мар 04, 2005 10:43 pm

a da takava e temata ma ne pre4i da q raznoobrazim :liplick::hbang:
I got hope....for dope!
Аватар
Alek-mtb
 
Мнения: 467
Рейтинг: 975
Регистриран на: Нед Яну 18, 2004 12:51 pm
Местоположение: София,Младост 3

Мнениеот Waldemar » Пет Мар 18, 2005 11:57 am

Ами аз като всички вас съм почнал с триколката , после колелото с помощните колела, след това балканчето. Но после настъпи един преломен момент, записах се да тренирам колоездене в далечната 1984 година, по това време разбира се за планинско колоездене в България практически не се знаеше нищо, но то си беше младо и по света. Та на колодрума батковците караха едни такива много лъскави и лекички колела с непонятните 12 скорости. постепенно и аз се светнах, започнах и аз да карам разни по различни от "Старт Шосе" колела, после се отказах от този спорт но любовта към колоезденето остана. С помоща на познати колоездачи които излизаха зад граница и можеха да носят от там части си събрах първия шосеен бегач, беше нечуван лукс за нечувано много пари , рамка " Чинели" и монтаж " Кампаньоло" и " Джипием" леле каква гъзария. Та карах си аз шосейката яко и непрекъснато. От друга страна съм доста запален пешеноден турист, обожавам планината от най ранна възраст, започнах да ходя на по екстремен туризъм а също така да ламтя за високите планини. но общо взето не свързвах колоезденето и планината, все пак беше 1987 - 89 година. Обаче нещеш ли дали за добро или за лошо 90 година ми обраха къщата и с всичко останало изчезна и колелото, тогава ме беше много яд и реших че никога повече няма да дам и стотинка за велосипед. Да ама то старата любов дет се вика ръжда не хваща, и така през 1995 си купих един доста приличен GIANT стоманена рамка но овърсайз, твърд, но горе долу с приличен монтаж LX и DX ( DX все още беше планинска серия ), качих се с него на планината и осъзнах че с пешеходния туризъм е свършено за мен, И после малко по малко си нагласих колелото което сега карам и което си мисля че е подходящо за това което правя, а именно да практикувам планински туризъм с колело. та това е, не мога почти да си прдставя че ще се кача на планината без колело независимо от сезона.
100% Bill Gates Free
Аватар
Waldemar
 
Мнения: 170
Рейтинг: 1489
Регистриран на: Сря Май 14, 2003 1:49 pm
Местоположение: Sofia Bulgaria

Мнениеот ne4ovek » Съб Мар 19, 2005 10:38 pm

Аз пък като са научих да карам без помощни колелца и майка ми се разплака :bawling:
ne4ovek
 
Мнения: 170
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Нед Юли 11, 2004 11:56 am
Местоположение: Zimbabwe

Мнениеот циганка » Нед Мар 20, 2005 12:28 am

Аз пък като са научих да карам без ръце и майка ми се разплака :bawling: като ме видя без зъби :fight:
Federal and state governments have the power to regulate many operations of a business.
Pollutant emissions and employment practices are just two illustrations. Governments
also have the power to tax corporations. Because regulation and taxation
are costly to firms, managers can be expected to take actions that minimize these
costs. Because these costs are imposed via the political process, they are referred to
as political costs.
Some accountants suggest that highly profitable firms are more exposed to political
costs than less profitable ones. Relatively profitable firms are more likely to be the
target of antitrust investigations or special tax assessments. For example, in the mid-
1970s, firms in the oil industry earned unusually high profits due to a steep rise in oil
prices. As a result, Congress enacted the Windfall Profits Tax, which subjected these
companies to an additional tax on their earnings. More recently, Microsoft, Inc. has
been the target of intense scrutiny by federal regulators because of its dominance in
the computer operating system market and its resultant profitability.
Some accountants also argue that larger firms are more susceptible to regulation
and taxation because their size attracts more attention. Accordingly, the managers of
larger firms are particularly motivated to undertake actions that minimize political
costs. One of these actions is the selection of accounting principles that reduce reported
net income. Note that compensation plans and debt contracts motivate managers
to select accounting principles that increase reported income, whereas political
costs have the opposite effect.
This method is based on application of a digital decimation filter, and on its ability to determine
the number of 1's in input signal. An FIR filter is typically used. This filter contains elements of the time delay "?" and adder "?". Each element has a
delay equal to ?, and the adder sums the current input with previous inputs, delayed by ?, 2?, 3?,… (2N – 1)?.
The filter is controlled at the quantization rate fq, and the adder output data are changed with this rate.
When a generator is suddenly connected to a length of transmission line, there will be a
time delay until the signal travels to the other end of the line. During this time, the
generator has no knowledge of how long the line might be. The generator has to supply
energy to the line so as to establish the electromagnetic fields around the conductors.
The energy is stored in the capacitance between the conductors (proportional to the
square of the voltage between the wires) and in the magnetic field around the
conductors which represents series inductance (proportional to the square of the current
on the conductors). Even though the line may be open circuit at the other end, the
generator is not aware of it and hence continues to supply current. Therefore, the
product of current and voltage is the rate at which energy is supplied to the line. This
can be obtained by multiplying the stored electric plus magnetic energy per unit length
of line with the velocity at which the signals travel.
Whilst many writers appear to disagree on the most effective way of
exploiting the potential power of the mind, they all seem to agree on one
central point: that it is the subconscious mind and not the conscious mind
which holds the key to turning wishes into realities. How and why this is so is
really not known although many have put forward explanations. But it suffices
to say that if the subconscious can turn our dreams into realities then we
should make use of its power and enjoy the benefits - and leave the
explanations to the experts!
Agents who have an arrest or search warrant are the only ones you are legally required to let into your home or office. You
should ask to see the warrant before permitting access. And you should immediately ask to call a lawyer. For your own
physical safety you should not resist, even if they do not show you the warrant, or if they refuse to let you call your lawyer.
To the extent permitted by the agents conducting a search, you should observe the search carefully, following them and
making mental or written notes of what the agents are doing. As soon as possible, write down what happened and discuss it
with your lawyer.
Antisthenes was an Athenian philosopher and founder of the Cynic sect. Antisthenes was born in
Athens about 440 BCE. of a Phrygian or Thracian mother, and thus was only a half citizen. In his
youth he was engaged in military exploits, and acquired fame by the valor which he displayed in
the battle of Tanagra. His first studies were under the direction of the sophist Gorgias, who
instructed him in rhetoric. Soon growing dissatisfied with the futile labours of this school, he
sought for more substantial wisdom from Socrates. Captivated by the doctrine and the manner of
his new master, he prevailed upon many young men, who had been his fellow-students under
Gorgias, to accompany him. So great was his ardor for moral wisdom, that, though he lived at the
Piraeus, he came daily to Athens to listen to Socrates. While he was a disciple of Socrates, he
exhibited a severity of manners by his unkept dress. He frequently appeared in a threadbare and
ragged cloak. An anecdote relates that Socrates, remarked that Anthisthenes took pains to expose,
rather than to conceal the tattered state of his dress, and said to him, "Why so ostentatious?
Through your rags I see your vanity." After the death of Socrates in 339 BCE. Antisthenes
established a school in the only gymnasium open to half-Athenian descent. The place was called
Cynosarges, hence his followers bore the name "Cynics". It is also argued that the followers were
called Cynics from the habits of the school, which, to the more refined Athenians, appeared those
of dogs rather than of men. Towards the close of his life, the gloomy cast increased to such a degree
as to become troublesome to his friends, and the object of ridicule to his enemies. He lived to the
age of seventy. Antisthenes wrote many books, of which none are extant except two declamations
under the names of Ajax and Ulysses (although their genuiness is disputed).
But let us properly understand what the Scottish school
intend when they maintain that a science of the human mind
can be constructed only by immediate consciousness. They do
not mean that the study of the mind can be prosecuted in no
other way than by looking in for ever on the stream of
thought as it flows on without interruption. The operation
of introspection is felt to be irksome in the extreme if
continued for any length of time, and will certainly be
abandoned when thought is rapid or feeling is intense; and
those who trust to it exclusively are apt to fix their
attention on a few favorite mental states, and omit many
others no less characteristic of the human mind. He who
would obtain an adequate and comprehensive view of our
complex mental nature must not be satisfied with occasional
glances at the workings of his own soul: he must take a
survey of the thoughts and feelings of others so far as he
can gather them from their deeds and from their words; from
the {6} acts of mankind generally, and of individual men,
women, and children; from universal language as the
expression of human cogitation and sentiment; and from the
commerce we hold with our fellow-men by conversation, by
writing, or by books. Reid in particular is ever appealing
to men's actions and language, as a proof that there must be
certain principles, beliefs, and affections in the mind.
Still this evidence ever carries us back to consciousness,
as after all both the primary witness and the final judge of
appeal; as it is only by it, and by what has passed through
our own minds, that we can come to discern and appreciate
the feelings of our brother men.[2]
A Corporation going public hires an investment banker to help it sell its stock. This process is
called underwriting. The investment banker functions as an intermediary between the issuing
corporation and the public. In most cases, the underwriter (investment banker) purchases the
stocks from the company for resale to the public. To reduce its own risk, the investment banker
may form an underwriting syndicate of other investment bankers to co-purchase the shares. The
underwriting syndicate forms a selling group to sell specified allotments of the issue. The
investment banker (underwriting syndicate) then marks up the price of the offering. This markup
represents the fee for the syndicate's service. The difference between the price the underwriter
pays and the price the public pays is called the underwriting spread.
You may use the Transfer Engine Software
Development Kit to incorporate the Transfer Engine in a program other than
CuteFTP Pro, provided that your program must include the ftpte.exe component
of the Transfer Engine in their complete and unmodified form, and if you use the
sftp21.dll or ssl.dll components, you must use them in their complete and
unmodified form. The Transfer Engine remains subject to this license, but
GlobalSCAPE does not claim any rights in any program or script you create to
control the Transfer Engine through its Component Object Model interface. You
may use a program into which you have incorporated the Transfer Engine only
on those computers for which you have a license to use CuteFTP Pro, and you
may not transfer or distribute such a program to any third party.
A requirement with many recordings for scientific analysis is the data must not
be degraded in any way, this is often refered to as a lossless compression method.
In many time series derived from sampling continuous signals, the transition between
samples is often much less than the total range available for the samples. For example,
an acquisition system might store each sample in 16 bits, however since each subsequent
sample usually changes slowly the difference between two samples can be stored in
fewer bits. This is the essence of delta coding, store the changes instead of the absolute
values. Of course the first sample needs to be stored in full resolution and occasionally
there might be a larger transition. To cope with this a flag is normally used to
indicate whether or not the next sample is a delta or absolute value. One disadvantage of
delta coding is that to know the value of the signal at any point in time one has the read
(know) all the previous values.
The execution time of the compression algorithm is limited by searching the code table to
determine if a match is present. As an analogy, imagine you want to find if a friend's name
is listed in the telephone directory. The catch is, the only directory you have is arranged by
telephone number, not alphabetical order. This requires you to search page after page trying
to find the name you want. This inefficient situation is exactly the same as searching all 4096
codes for a match to a specific character string. The answer: organize the code table so that
what you are looking for tells you where to look (like a partially alphabetized telephone
directory). In other words, don't assign the 4096 codes to sequential locations in memory.
Rather, divide the memory into sections based on what sequences will be stored there.
For example, suppose we want to find if the sequence: code 329 + x, is in the code table.
The code table should be organized so that the "x" indicates where to starting looking.
There are many schemes for this type of code table management, and they can become
quite complicated.
This section defines the new open-drain bus called GTL+. The primary target audience is
designers developing systems using GTL+ devices such as the Pentium II processor and the
82440FX PCIset. This specification will also be useful for I/O buffer designers developing an
I/O cell and package to be used on a GTL+ bus.
This specification is an enhancement to the GTL (Gunning Transceiver Logic) specification.
The enhancements were made to allow the interconnect of up to eight devices operating at
66.6 MHz and higher using manufacturing techniques that are standard in the microprocessor
industry. The specification enhancements over standard GTL provide better noise margins
and reduced ringing. Since this specification is different from the GTL specification, it is
referred to as GTL+.
The GTL+ specification defines an open-drain bus with external pull-up resistors providing
termination to a termination voltage (VTT). The specification includes a maximum driver
output low voltage (VOL) value, output driver edge rate requirements, example AC timings,
maximum bus agent loading (capacitance and package stub length), and a receiver threshold
(VREF) that is proportional to the termination voltage.
The specification is given in two parts. The first, is the system specification which describes
the system environment. The second, is the actual I/O specification, which describes the AC
and DC characteristics for an I/O transceiver.
Note that some of the critical distances, such as routing length, are given in electrical length
(time) instead of physical length (distance). This is because the system design is dependent
on the propagation time of the signal on a printed circuit board trace rather than just the
length of the trace. Different substrate materials, package materials and system construction
result in different signal propagation velocities. Therefore a given physical length does not
correspond to a fixed electrical length. The length calculation is up to the designer.
циганка
 
Мнения: 22
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Съб Ное 06, 2004 8:49 am

Мнениеот mih » Нед Мар 20, 2005 11:22 am

и аз се научих да карам без ръце горе-долу по същия начин, ха-ха!
:D
само че бях без каска :8D: и си разбих главата право в ръба на бордюра...
:banghead:
добре, че бащата ме видя навреме...
:bigmout:

и [мойта майка също] се разплака, но май не беше от кеф, че карах без ръце :xx(:
Революция в главата!
Аватар
mih
 
Мнения: 2759
Рейтинг: 1897
Регистриран на: Чет Юни 26, 2003 11:08 am
Местоположение: MontReality, Canada

Мнениеот t_i_t_o » Сря Мар 23, 2005 1:25 pm

Здравйте пичове и пички (това второто ми звъчи малко вулгарно ама как де е...),
Аз пък карам сноуборд и като се стопи снега ми ставаше много криво за около един месец докато организма ми свикне с липсата на адреналин, така като гледах как диваците пускат Витоша с таркалета :) ме осини идеята че ето това е перфектния заместител и средството да си докарвам седмичната доза адренали след като няма сняг. Освен това си е и доста практично - ходиш си кадето и когато искаш (на работа например) без да се тъпчеш в градския транспорт... та това е от, всичко най ви желая, и по редки срещи от третия вид с настилки каквито и да са те :)
t_i_t_o
 
Мнения: 117
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Съб Юли 03, 2004 1:28 pm

Мнениеот Cveti » Сря Мар 23, 2005 10:25 pm

Аз пък попаднах на screamboy-нечовешки начин да се зарибиш по планинското колоездене!:bulb:Първото ми качване в планина беше с един твърд лидер почти без спирачки,на Плана,и слязохме към Кокалянския манастир...:splat:Бях убедена,че никога повече да се кача на планина с колело...След седмица вече бях на Витоша.
May the force be with you.
Cveti
 
Мнения: 1027
Рейтинг: 1700
Регистриран на: Съб Май 31, 2003 10:28 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот HepBeH_XaMcTep » Сря Мар 23, 2005 10:46 pm

[quote="Cveti"]

Аз пък попаднах на screamboy-нечовешки начин да се зарибиш по планинското колоездене!:bulb:Първото ми качване в планина беше с един твърд лидер почти без спирачки,на Плана,и слязохме към Кокалянския манастир...:splat:Бях убедена,че никога повече да се кача на планина с колело...След седмица вече бях на Витоша.
May the force be with you.
[/quote]


ах... screamboy...:P
то и мойто първо каране беше с гореспоменатия индивид, който съвсем случайно се появи на сбирката днеска
Изображение
Nikon d300 +Nikon 50mm f1.4, Tamron 17-50 2.8 +SB600 +Minolta 5400hs +RF-602
Аватар
HepBeH_XaMcTep
 
Мнения: 7592
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Юли 01, 2004 12:51 pm
Местоположение: 42.697556 N, 23.323638 E

Мнениеот if_pif » Нед Сеп 11, 2005 2:04 pm

.... padnax ...
if_pif
 
Мнения: 70
Рейтинг: 1204
Регистриран на: Сря Авг 11, 2004 12:44 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот Pla-men » Нед Сеп 11, 2005 4:07 pm

И аз като всички карам от малък това което помня е ,че карах едно руко колело което беше с калчукови гуми и контра , голям кеф контри, онтри пак гумите все цели. Карах си него докато един ден батко ми не ми даде неговия си БМХ да пробвам макар ,че не бях дорасъл още , качих се аз и понеже не стигах педалите от седалката седях ан рамката и спокоен ,че братми ме държи обикалях паркинга , докато не се завъртях и видях ,че той е бая далече от мен ..и така от паника и от желания да спра се забих в един бордюр и .. от там на татак карам все БМХ.
С БМХ сам скачал от рампа , хаха намирахме даска и я дигахме на камани .. така така докато не ми купиха от китаиските БЕГАЧИ със скорости .. От както имам скорости и голямо колело все ми е без интересно да карам по асвалт и понеже до нас има горичка ходих там да карам на чените пътища. И така поради проблеми в скоростите и така на татака баща ми реши ,че ще ми вземе друго ново колело. Така и стана купих си безмислено скъп Vektor techno 480 лв. твърда рамка, странна вилка v-break спирачки и скорости shimano и аз си карам ама нали газар с колело за 500 лв .. мислих си ,че е нещо много много ... тръгнах да търся в интернет за него и незнайно как попаднах на клуб велосипедизъм във Дира и от там ... Вече разбрах че не сам само аз дето обичам черните пътища , че не карам супер колелото което си мислех ,че карам и че искам ново. Поради обичаината липса на пари си поръчах само рамка Драг Ехперт това става 2002.
Взех си рамката , радвах се колко е лека и си карах Vectora докато не му счупих вилката и така 1 година застои за да мога да си зглобя ехперта и така до днес само дето си го смених ехперта с климбер ,но ...
Аватар
Pla-men
 
Мнения: 223
Рейтинг: 1440
Регистриран на: Нед Фев 29, 2004 12:31 am
Местоположение: Бургас

Следваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot], valentin.georgiev, Коце и 3 госта